Скотланд ярд: Оръжието, с което е убит Георги Марков, е по-сложно от всичко, с което имаме опит

Kаквото и да е било оръжието на убийството на писателя Георги Марков, то е нещо значително по-сложно от всичко, с което имаме опит във Великобритания. Това е едно от заключенията в доклад на Скотланд ярд, направен дни след смъртта на автора на “Задочни репортажи”.

Английските полицаи признават, че версията за чадъра не е абсолютно категорична.

“Макар че медиите нарекоха убийството на Георги Марков “делото с отровния чадър”, би следвало да се добави известна доза съмнение с какъв инструмент е изстреляна сачмата”, пише Скотланд ярд.

“Ако се анализира по-дълбоко изборът на сачмите, доказателствата показват, че те са изработени от хора, притежаващи високо ниво на техническа грамотност и оборудване. Като средство за въвеждане на отровата тези сачми са уникални”, продължава с констатациите английската полиция, пише 24chasa.bg.

Сградата на Скотланд ярд в Лондон

Разследването започва на 8 септември 1978 г., след като в участък “Ърсфийлд” се получава сигнал от д-р Мейдлънджър от болница “Сейнт Джеймс” за пациент със странни симптоми. Марков постъпва за лечение в 22 ч същия ден.

Полицията следи

състоянието му

през 2 часа,

но то не се подобрява, а напротив. Затова и не е разпитан.

Липсата на негови показания затруднява разследването и всички изводи, които се правят около предполагаемия убиец и престъплението, са въз основа на показанията на свидетели, на моменти доста противоречиви.

На 12 септември, ден след смъртта на писателя, се провежда оперативка. В нея се включват криминалната полиция и поделението за борба с тероризма под командването на Кавалера на орден III степен Невил. Те откриват 17 души, които са общували с Марков на 7 септември 1978 г. Сред първите, с които се свързват, е собственик на пункт за залагания на Абивил роуд 30, където между 13,30 и 13,37 ч писателят прави 14 залога, но не печели.

От доклада на Скотланд ярд става известно, че все пак късметът му се усмихва в 16 ч. Марков прави печеливш залог в пункт “Ландброук” в Западния централен район, но така и не си прибира парите.

На 7 септември

той на няколко пъти

напуска Буш хаус,

където е Би Би Си. В 17,45 ч под предлог че уж отива да си прибере колата, отново излиза. Не тръгва към моста “Ватерло”, където обичайно я паркира, а завива в обратната посока.

Журналистът Владимир Костов
“Къде е ходил, не става ясно, защото той криел всичко, свързано с навика му да прави залози, и редовно се измъквал от работа по най-странното време под някакъв предлог, ако хората го питали къде отива”, пише Скотланд ярд. “Възможно е да е имал намерение да провери резултатите от конните надбягвания или цените в някой пункт за залагания”, предполагат полицаите. Марков отново излиза след 18 ч.

На 14 септември, 3 дни след смъртта му,

между 18 и 19 ч

полицията прави

първия следствен

експеримент

на автобусната спирка “Олдуич”. Движението на коли е спряно, разпитват десетки хора, които в този час обичайно минават оттам. Стивън Бърнард Ливайн, който е охрана в Министерството на здравеопазването и социалното осигуряване, е един от свидетелите. Той си припомня, че докато чакал автобуса в 18,20 ч, видял човек, към трийсет и няколко годишен, с бежово сафари и сини дънки, с прибран чадър.

“Когато стигна до автобусната спирка, в него се блъсна около 50-годишен мъж с тъмен костюм и шлифер и с куфарче в ръка”, казва свидетелят. Той твърди, че по-младият бил Георги Марков, когото полицаите му показали на снимка. В този ден обаче писателят е облечен с тъмно кожено яке и дънки.

На 21 септември, две седмици след убийството, между 12,30 и 14,30 ч е направена още една операция със спиране на движението и проверка на всички таксиметрови шофьори, които работят на “Ватерло”.

Полицаите ги разпитват, защото според показанията на приятеля на Марков - машинописеца от Би Би Си Тодор Лирков, на когото писателят пръв разказва за убождането, непознатият мъж, който е изпуснал чадър в краката му, се е качил в такси.

Според свидетел бил със сив костюм, около 30-годишен. Не казал нищо на шофьора на таксито, а се метнал на седалката. Това показание обаче влиза в противоречие с казаното от самия Марков пред Лирков. Че мъжът, който го блъснал и после се навел да си вдигне чадъра, не можел да обясни на таксиджията накъде да кара, защото говорел лош английски.

Ден след убийството по нареждане на полицията две големи парчета тъкан от крака на Марков, както и описание на болестта, смъртта му и странната случка на моста са изпратени на д-р Дейвид Гал. Той е военен лекар, занимаващ се с научна работа в химичния институт към департамента по отбрана. Гал и колегите му трябва да кажат какво е причинило смъртта на българския емигрант. Изследването зацикля,

не успяват да

открият токсин в

тялото на Марков

“Беше отчайващо. Положихме всички усилия, но по никакъв начин не можехме да установим наличие на някакъв токсин или да го идентифицираме. Нещо беше причинило огромни локални поражения и Марков беше страдал от необикновена болест”, казва д-р Гал.

Един от учените обаче има познания върху отровата рицин и предположенията на медиците падат върху нея. “Другото, за което се сетихме, бе абрин, но имахме усещането, че рицинът е най-вероятният причинител на смъртта”, казва д-р Гал.

Затова правят

експеримент с прасе

Животното умира след малко повече от 24 часа.

В първите 6 часа, след като в тялото му вкарват рицина, състоянието му не се променя.

“След това започна да се чувства зле. Повиши му се температурата, не повръщаше, но явно му се гадеше и отказваше да яде”, казва д-р Гал. На научна конференция в Лондон той е попитан дали Марков е можело да оцелее: “Ако сачмата беше извадена в първите 6-8 часа, вероятно да. Ако аз бях атакуван по такъв начин, веднага щях да изтичам до най-близката болница и да помоля хирурга да отреже голяма част от нараненото място”, твърди военният лекар.

Заради големия отзвук след убийството полицията е залята от сигнали най-вече от български емигранти, но те не водят доникъде. “Бе констатирано, че повечето са подадени от хора, които искат да направят реклама на някои от българските емигрантски организации”, признава Скотланд ярд. Полицаи са и на двете погребални церемонии на Марков - в Уитчърч, графство Дорсет, където е погребан на 14 октомври 1978 г., и в църквата “Сейнт Мери”, в която на 20 октомври е отслужена панихида. Но нищо.

Една статия в “Дейли телеграф” обаче дава нова насока и става причина в разследването да се включат френски и западногермански криминалисти. Тя е от 14 септември и в нея се твърди, че на 26 август 1978 г. един друг българин - Владимир Костов, е станал жертва на подобно нападение. (Виж карето на 53-а стр.)

Костов е бившият кореспондент на Българското държавно радио и телевизия в Париж. С жена му Наталия бягат от България през юни 1977 г. Според статията той е убоден в гърба, докато пътувал с жена си в парижкото метро. Спасило го това, че тя успяла да изстиска отровата. Костов обаче не подава оплакване във френската полиция. На 26 септември му е направена операция и от кръста му е отстранено малко парче метал.

По същото време българските власти предлагат да се включат в разследването за убийството на Марков. Пред тогавашния британски посланик у нас Клоук е изразена готовност за помощ. Във внимателна форма предложението е било отклонено.