Слави и Маестрото сравниха победителката в "Гласът на България" с Шер

“Спомням си само как цялата изтръпнах, започнах да мигам, някакви неща падаха около мен, всички ме прегръщаха. Цялото ми семейство беше в публиката и плачеше. Все още не мога да осъзная какво стана”, казва Кристина Иванова часове след като бе обявена за Гласът на България, пише "Труд". Музикалният формат по Би Ти Ви приключи в неделя вечерта и зрителите избраха своя фаворит.

С първото място 17-годишната ученичка от Попово получи шанса да запише дебютния си сингъл. Спечели чисто нов автомобил, на който засега ще се радват родителите, поне докато тя изкара шофьорска книжка. И към всичко това се сдоби с чек за 20 хиляди лева.

На концертите Кристина бе в отбора на Десислава. Не слуша попфолк, но избира Деси, защото чува от устата  най-точното определение за себе си. “Усети ме, каза ми, че съм искрена, чувствена и нешлифована, което е абсолютно вярно. Когато пея, не следвам някакви правила, излизам и правя това, което чувствам. Действам по усет”, обяснява победителката.

Явила се на кастингите на 28 юни във Велико Търново. Записала се заради майка си и вокалния си педагог Аделина Колева, чиято подкрепа през тези месеци я тласка нагоре. На прослушванията се изправила пред Евгени Димитров-Маестрото и Слави Трифонов, които били впечатлени от тембъра . Казали , че е различна и малко по-късно, по време на концертите, я сравнили с Шер и Тони Бракстън. Въпреки това съвсем искрено признава, че изобщо не вярвала, че ще стигне до финалите, още по-малко, че ще стане победител. Увереността в собствените  сили липсвала, защото до този момент не е ходила на солфеж и се занимава с музика сериозно едва от година и половина. Преди това като повечето хора си пее само вкъщи, в банята.

Идеята да започне да посещава музикален педагог е на майка . Самата Кристина никога не си е представяла, че един ден може да се изявява на сцена. До скоро правила планове, след като завърши гимназия да кандидатства филология или журналистика.

“Гласът на България” обаче изцяло заличи тези намерения и сега е категорична, че иска да учи в Музикалната академия. Всичко, което е научила до този момент, го дължи на Аделина Колева и нейната вокална група “Нова музика”. Репетициите са в Горна Оряховица и година и половина, четири-пет пъти седмично Криси изминава около 70 км от родния си град до там. В Попово учи в хуманитарна паралелка и с гордост обяснява, че е пълна отличничка. С домашните се справя, докато пътува във влака. Може би това натоварване  помага да се справи и по време на участието  във формата. От началото на шоуто ходи на училище в понеделник и вторник, сряда се връща в София за репетиции и остава до неделя. Всеки път, когато се прибира в Попово, получава подкрепа и поздравления. Градът е малък, всички се познават и безкрайно се радват на представянията . Приятели  разказали, че на финалния концерт била изкарана видеостена пред общината, на която вървяло шоуто.

В чест на победата два пъти имало заря

Кристина все още е тийнейджър, но вече е видяла красотите на два коренно различни свята. От няколко години родителите  живеят в малкото село Марчино. “Намира се в гората и го няма дори на картата”, казва талантливото момиче. Заради училището тя прекарва повечето време в Попово, но при всеки удобен случай отива при семейството си. А няколко години от живота  минават в Дубай. Била на 6 г., когато майка  си намерила работа там като операционна сестра. Заминали двете, в България останали баща  и брат , който е с пет години по-голям. В някакъв момент се наложило да се върнат и пак заминали четири години по-късно. Този път цялото семейство. “Леля ми има бизнес с торти, майка ми е изключителен талант, рисува страхотно и се занимаваше с декорацията”, разказва Криси. Баща  също започнал работа във фирмата.

С брат  били в американско училище, така че не е имала кой знае каква възможност да учи арабски. Можела да чете на този език, но почти не го разбирала. След четири години носталгията надделяла и семейството се прибрало обратно в България. Първото, което направили, било да си купят къща на място, което е пълната противоположност на лъскавия Дубай.

Майка  искала да бъдат сред природата, далеч от градските шумотевици. Избрали Марчино, село с 50 жители, намиращо се на двайсетина километра от Попово. Купили си стара къща, която ремонтирали и обзавели в битов стил. Съседната къща била на дядо  и баба , превърнали я в стопанство и в момента отглеждат над 150 животни, сред които освен стадо кози има сръндак и лисица. Майката на Криси сама се грижи за тях и се старае да им създаде условия, максимално близки до природата.

Година и половина си имали и сова. Донесли им я от една фондация, птицата била с ампутирано крило и съвсем малка – едва на три седмици. “Бяха големи драми с храненето . Ядеше само сурово месо, а аз съм вегетарианка от четири години и ми беше трудно да я храня. Наложи се баща ми да го прави и й даваше парченца с пинсети. Въпреки грижите състоянието  се влоши и не можа да живее дълго”, разказва Кристина.
От същата фондация им донесли и лисицата, която била още бебе. Майката родила малките си в склад за химикали, всички се натровили, само това оцеляло.

Сръндака пък Криси и майка  го намерили в гората. Разхождайки се, един ден видели две ромски деца да влачат със себе си малко сърненце. Животинката пищяла и след дълги разправии успели да я вземат. Занесли бебето сръндак при горските, които ги посъветвали да го задържат, защото било току-що родено, не се знаело къде е майка му и нямало да оцелее само. Хранили го с биберон с козе мляко и вече си имат тригодишно изключително красиво и умно животно. Сръндакът се изживява като пазител на дома и единствените, които допуска в двора, без да налита с огромните си рога, са двете дами в семейството. Бащата и братът на Криси имат сериозни проблеми с
прибирането вкъщи.

Всеки път се налага тя или майка  да примамват животното в другия край на двора, а мъжете на бегом си влизат в къщата. Същото се разиграва и на излизане.

С дивите животни без никакви проблеми съжителстват два питбула, три други кучета, намерени и спасени от улицата, и няколко котки. Всички те се разхождат свободно из двора, израснали заедно, са като едно голямо разноцветно семейство. Отглеждат още много различни животни, сред които по-интересните са фазани, копринки, декоративни японски кокошки и доста видове малки птички. “Непрекъснато ни търсят от различни фондации и ни носят поредното, изпаднало в беда, защото знаят, че се грижим добре за тях”, казва Кристина. От стопанството се сдобиват с мляко, яйца, сами си правят сирене и кашкавал, но имат железен принцип, не колят животни за месо.