След трагедията в река Лим: Травмата още преследва оцелелите деца от Свищов
Ина Друмева, "Преса"
„Има една сцена във филма „Гладиатор“, в която главният герой разбира, че са убили семейството му. Никога няма да я забравя, защото гледахме точно този епизод от филма, когато автобусът започна да пада в пропастта. Няма да го гледам до края на живота си.“ Така започва разказът на едно от оцелелите деца във водите на река Лим. Наталия Савова от Свищов днес е на 27 години, но не е забравила преживения преди 10 години ужас на връщане от екскурзията до Дубровник. Датата е 4 април 2004 г. Тогава тя е в десети клас и дни по-рано заминава с приятели, съученици и учители през пролетната ваканция. Но тази екскурзия променя живота на всички.
„Започнахме да падаме. Първо не разбрах какво става, но инстинктивно клекнах между седалките, за да се предпазя. Някои от децата паднаха на пътеката в средата. Когато автобусът спря, водата започна да влиза много бързо - беше черна и студена, навсякъде беше тъмно.“ Тогава за Наталия и още 33 ученици и 16 възрастни започва кошмарът. „Някои от съучениците ми тъкмо бяха заспали, но се събудиха, когато в автобуса нахлу водата. Чувах как някои от децата не спираха да тропат с чукчетата по аварийното стъкло, за да го счупят и да излязат. Виждах как нивото на водата се покачва със секунди - първо стигаше само до глезените ми, после покри тялото и накрая главата ми.
Дванадесетте ученици, които се удавиха във водите на Лим
Бяхме стъпили на седалките и опирахме лицето си в тавана на автобуса, за да си поемем последна глътка въздух. След това водата ме заля изцяло. С всяка секунда си мислех: не мога повече без да дишам, ще си поема въздух, ще се нагълтам с вода и да се свършва. Бях готова да се предам, когато шофьорът ме хвана за ръката и ме издърпа навън“, спомня си днес Наталия.
Пътят е стръмен, опасен и много тесен - долу е дерето на реката, а над него се извисяват скали. Автобусът пъпли по шосето, някои от завоите са много остри. На тесните участъци, за да се разминат две коли, едната трябва да спре и да изчака. Децата още на отиване започват да броят зоните, отбелязани със знак като опасни и с много катастрофи. Връщането е фатално.
„Не мога да виня никого, нито пък да соча с пръст. Всеки се опитваше да действа максимално адекватно в тази ситуация въпреки паниката. За тези 10 години нищо не се промени - мъката намаля, но споменът остава също толкова болезнен“, разказва Тодор Тодоров. По време на катастрофата той е в 8 клас. Тогава губи близък приятел - Светослав Колев. „Животът продължава и трябва да гледаме напред. Това, което тогава се случи, определи до голяма степен мисленето ми занапред“, казва Тодор и споделя, че близките и приятелите му са му помогнали да преодолее травмата и да се радва отново на живота. „Няма как да забравя, но се опитвам да си спомням само хубавите моменти. Оттогава всеки хвана по своя път и се виждаме по-рядко, но останаха все по-малко хора, които скърбят“, разказва Тодор, който днес е завършил юрист.
Няколко месеца по-късно оцелели влизат с мъка и страх дори в банята, защото непрекъснато си спомнят за Лим. Други и до днес се давят с чаша вода.
Всяка година през април Тодор Тодоров си спомня за починалите си приятели
Снимка: Георги КОЛЕВ
Учителите напуснаха града
„Особено чувствителни сме по темата с ученическите екскурзии. От трагедията стриктно спазваме всички закони и нормативната уредба - контролът е строг и безкомпромисен.“ Това увери пред „Преса“ директорът на СОУ „Николай Катранов“ Генади Иванов. Той поема поста през 2004 г., когато тогавашната директорка Виолета Пеева-Хабиб подава оставка след инцидента. Стриктно се спазва и забраната ученици да пътуват през тъмните часове на денонощието.
„Следим да се спазва началният час и пункт на тръгване както на отиване, така и на връщане“, заяви Иванов. Екскурзиите обаче не може да бъдат забранени - спортни отбори ходят на областни състезания, провеждат се зелени училища, пътува се по училищни проекти в чужбина, както и за олимпиади.
Преподавателите от училището, участвали в злополучната екскурзия, отдавна не практикуват професията си. Повечето от тях не живеят в Свищов. „Това бяха прекрасни хора, много добри специалисти и уважавани професионалисти“, спомнят си за тях колегите им и смятат, че вината не може да се прехвърля върху тях!“
Родителите на Антония Братова, на Лора Николова и на Юлиян Манзаров (от ляво на дясно)
Майката на Антония: Виждах дъщеря си във всяко момиче
„Година след инцидента беше период на осъзнаване. Научаваш се да живееш без тях, но не можеш да го приемеш. Виждах Тони във всяко момиче на улицата с дълга коса“, споделя Даниела Братова - майка на загиналата Антония. „Опитвах се да осигуря нормален живот на по-малкия Ӝ брат, но той порасна много бързо. В началото се побърквах, когато не си вдигаше телефона“, разказва Даниела. Тя и другите родители създават фондация „Ангели от Лим“, която помага на други пострадали в подобни трагедии и всяка година организира състезания, конкурси и концерти в памет на децата.
„Пролетната ваканция е едно силно перо в дейността на туроператорите. Те се интересуват само от това как да направят повече курсове и да вземат повече пари“, коментира гневно бащата на загиналата Лора - Илиян Николов. Родителите са платили по 190 лв. за екскурзията до Дубровник, от която 12 деца не се връщат живи. Според него причината за подобни инциденти са бързо приети лобистки закони с „вратички“, които дават възможности да бъдат нарушавани. „Всяко чудо в България е за три дни“, ядосва се бащата на Лора. Според него ако автобусът не беше паднал, много от грешките и пропуските щяха да останат скрити. Разказва, че туроператорската фирма, организирала злополучната екскурзия, продължава да функционира под друго име.
Преди 10 години бащата на Лора не е знаел какъв е маршрутът. „Попитах само дали ще минат покрай Косово, защото тогава още имаше размирици“, разказва Николов. Никой от родителите не е знаел, че пътят е стръмен и опасен. „Всяка година ходим там и реката никога не е била толкова пълноводна, колкото през 2004 г.“, допълва Даниела Братова. „В такива ситуации на човек му идва да вземе пушката и да гърми“, спомня си първоначалния шок Георги Манзаров - баща на футболния талант Юлиян. Ученикът се дави, докато спасява приятели от потъналия автобус.
„Обвиняваме себе си, че сме правили забележки за незначителни неща, но не сме били до децата си, когато са имали нужда“, с болка споделят почернените родители и допълват, че за тях животът е спрял: „Днес си е за днес. Утре - каквото дойде.
Шофьорът излиза в пенсия след месец
„Осъден бях. Изтърпях си присъдата, а след месец ще се пенсионирам. Сега ме оставете на мира.“ Това бяха единствените думи, които произнесе пред „Преса“ шофьорът на автобуса убиец Илия Измирлиев от Смолян. Съпругата му София добави: „Все някой трябваше да бъде виновен и вината се стовари върху Илия. Който и да беше зад волана, не би могъл да овладее автобуса след такава повреда. Съжаляваме за случилото се, но каквото и да кажем, няма да върнем дечицата.“
„Кошмарът не може да бъде забравен, хората преживяха много, но никога Илия не говори за катастрофата, белязала живота му. А и ние не посипваме сол в раната му“, разказа съседка на семейството. След като излежа 4-годишната си присъда в затвор при лек режим, той живее със семейството си в Смолян. Съпругата му е инженер, имат две дъщери и две внучета.
Спасители и водолази търсят телата на удавените деца. Потъналият автобус бе изваден от река Лим на 31 юли 2004 г.
Хронология на инцидента
♦ 4 април 2004 г. - група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. Повечето от пътниците в автобуса са деца от училище „Николай Катранов“ в Свищов.
Около 22 часа на завой на планински път на границата между Сърбия и Черна гора шофьорът губи контрол над превозното средство. Автобусът се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун между градовете Биело поле в Черна гора и Приеполе в Сърбия. Рейсът потъва за броени минути в придошлата река. Шофьорът Илия Измирлиев и другият водач Димитър Керкелов разбиват предното стъкло и отварят люковете на тавана, за да могат пътниците да изплуват.
Местни хора идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните операции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 метра. 38 души са спасени. Леководолази работят с фенери под водата цялата нощ. Спасените ученици са настанени в болници в Биело поле и Приполие.
♦ 5 април - десет от учениците са обявени за изчезнали. Водолази, служители на планинската служба и полицията от Приеполе продължават да издирват децата въпреки придошлата река и дъждовното и мъгливо време. В операцията се включват и специализирани части на армията на Сърбия и Черна гора. До вечерта телата
на десет от загиналите деца са извадени от реката и идентифицирани. Издирването на 15-годишния Светослав Колев и 13-годишната Антоана Евтимова продължава.
♦ 7 април - в Свищов пристига траурният кортеж с тленните останки на десетте деца.
♦ 8 април - хиляди опечалени се стичат на погребението на децата.
♦ 25 април - водолази откриват тялото на Светослав близо до брега, на около 40 км от мястото на катастрофата. Погребан е след три дни до брат си, починал осем години по-рано.
♦ 4 май - на около 3 км от мястото, където е намерен Светослав, българските спасителни екипи намират тялото на Антоана, която е погребана на 6 май.
♦ 21 май 2007 г. - шофьорът на автобуса Илия Измирлиев е осъден окончателно на 4 години затвор.
