Смешният плач за тъй наречените турски имена
Димитър Щерев: bpost.bg
Българинът кръщава децата си с международни имена, за да се реализират в чужбина, защото тук е лошо и изгледи за подобрения няма, но е голям патриот при смяната на имената на местностите в родината си.
"Седи, седи, на магарето чуш! вика" (Българска народна поговорка). Хубави, поучителни са ни поговорките, но дали някой ги чете!
Олелия до Бога, дето се вика, се вдигна в последните дни, заради някакво си, уж, връщане на българските имена, на местности, които носели турски имена във Варна.
То оставки, протести, че дори и Волен PR си направи, че и то какъв, на гърба на, иначе, куха тема.
А е куха, а е празна, защото никой не се интересува от нея.
Дупките ли оправихме из улиците на Варна?! Колите ли в Морската градина на Варна спряхме?! (Снощи, апропо, дори и по централното лагро се мотаеше автомобилченце – централното ларго на Варна – между хотел „Черно море” и Фестивалния и конгресен център).
Проблемът с липсата на места в детските градини ли в морския град решихме?!
Проблеми, проблеми, проблеми...Преди няколко дни почти всяка медия у нас публикува един материал. Доста хора са го прочели, че и целенасочено (вадя си изводите по споделените линкове във Фейсбук). Материалът даваше информация за най-модерните бебешки имена.
Все повече млади майки и татковци у нас избирали чуждоезични имена с идеята детето им да е уникално и, ако евентуално един ден замине за чужбина, да бъде прието лесно от околните именно заради добре известното му, международно име – Джон, Марк, Мария, Александра.
Пращаме в чужбина децата си, защото знаем, че у нас бъдеще за тях няма. За това ги кръщаваме с международни имена. Паралелно с това, обаче, видите ли, ние сме такива патриоти, че прекръстваме местности.
Нещо не ми се връзва?! Това първо.
Второто е, че не разбрах как така, по Бай Тошово време тези местности не са били преименувани?!
А явно са били, защото известния Аладжа манастир, тогава е бил прекръстен Скален манастир. Ако и останалите местности са били прекръстени, то кой им е променил имената, а и дали все още не са със старите си такива?!
Тука е мястото да отворя скоба за един, според мен, любопитен факт. На въпроса ми: „Защо не е била прекръстена местност Салтанат?”, инициаторът на преименуването - общинският съветник Костадин Костадинов, отговори, че
такава местност няма, била заличена през 60-те години, заради разширението на Приморския парк. Да, ама, и предния кмет Йорданов, и сегашния – Портних, забраняваха движението в историческата част на градината и в местността Салтанат.
Значи хора с имоти в Салтанат не съществуват?!
И трето. Факт ли са Индоевропейските езици? Факт са.
Четвърто – историята е неточна наука, тъй като се пише по субективни фактори и то след години. Не знаем от къде са българите. Има десетки теории, безспорно в учебниците са попаднали тези, които са угодни на някого. Има теории, според които произхождаме от персийците.
Турските думи в повечето случаи са персийски, значи – старобългарски. Ще завърша с думите на академик Владимир Георгиев: „...В нашия език има също и редица думи, главно от гръцки и турски произход, които се срещат в по-старата литература или в битови разкази, но които вече са излезли от употреба или пък са непознати за по-младите поколения, като например дограма...”
Това е написано 1970 година. Тогава думата дограма може да е била непозната, но сега е.
Нека не сечем клона, на който седим.
Родени сме в едно от най-красивите кътчета на земята, изпълнени с история. Нека се гордеем с това и да го пазим.
„Единство в многообразието”, е мотото на Европейския съюз.
Да правим живота си по-добър, означава да се погрижим за заобикалящата ни среда, за чистия въздух, за по-добрите доходи, по-малкото стрес, за живот на нашите деца на това място, а не в чужбина.
Това няма да се случи, ако се занимаваме с дребнотемия.
