Смисълът на живота: Божието Всеведение
„Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите. Пр(15:3 Когато човеците осъзнаят това и вярват, че е така, от значение за самите тях, защото ще се пазят от грях. Тайните на човешкото сърце, т .е. целият душевен живот начовека с неговите земни желания, мисли, надежди и планове са изцяло явни на Бога. „Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва” 16:9 или В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа. 19:21 Човек обмисля подробно и решава как да постъпи в даден момент. Но Господ като всезнаещ, знае, че човек често постъпва неправилно, като се ръководи от чисто човешки съображения. В Св. Писание ясно са дадени начините, по които трябва да постъпват хората в отношенията си към другите, за да бъдат постъпките им благоугодни Богу. Има случаи, когато Господ се намества пряко в замислите на хората, особено когато те решават нещо, което ще бъде във вреда на много хора. Нащият народ добре е схванал това и точно изразил чрез поговорката: Човек предполага, но Господ разполата. И в кн. Пр.16:33 „Жребият се хвърля в скут, но всичко що то решава е от Господа”. Бог като всившждаш, знае как и в полза на кого да разреши правилно хвърленото жребие.
Законът за справедливото въздаяние
За този закон сеговори в пцялата Библия – от първите до последните й страници. Навсякъде е подчертана мисълта, че човек ще бъде възнаграден или наказан според делатаси. Във връзка с този закон човек трябва да помни няколко неща:
Че правото на въздаяние принадлежи само на Бога 20:22
Основният принцип, според който ще се отмерва наградата или наказанието е спазването или отклонението от Божия закон
Че Божието въздаяние е справедливо – то е неподкупно и не се влияе от нищо, а е в зависимост само от делата на хората. Затова много са случаите, когато Бог наказва и Своя народ, а избавя угнетените.
Че и съгрешилият може да бъде оправдан и да заслужи Божията милост, стига да се смири пред Бога, ако от сърце се обърнат към Бога.
Човек не трябва да казва:” Както той стори на мене, тъй и аз ще сторя с него” Пр 24:29. А трябва да предостави на Бога да отсъди, защото Той, като сърцеведец и справедлив съдия, най- добре ще прецени и присъди постъпката на провинения.
