Смисълът на живота: Четири свещи

Четири свещи горели бавно.
- Аз съм Мир – казала първата, – но в наше време никой не се бори за мен.
И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно.
Втората промълвила:
- Аз съм Вяра, но вече никой не ме търси и не се нуждае от мен.
И нейният пламък също спрял да гори.
 
-  Аз съм Любов и нямам достатъчно сила да продължавам да горя.Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си.
И без да чака повече, Любовта изгаснала.
Изведнъж в стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са  угаснали.
-  Защо не светите? – разплакало се то. – Трябваше да изгорите докрай.
 
Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:
-  Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи.
С блеснали очи детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи.
  
Никога не позволявайте свещта на надеждата да угасне.