Соня Васи: Ако беше жив Васил Илиев кой знае къде щяхме да сме

Васил Илиев ми беше най-добър приятел. Ако беше жив, никой не знае къде щяхме да сме. Но тогава – няма такъв добър приятел, казвам ти. Това казва Соня Васи в интервю за "24 часа".

Аз съм кръстница на Венци, мъжа на Мария Грънчарова. Той беше приятел с Васил. Запозна ни, когато дойдох в България за първи път след “Плейбой” и направих в Борисовата градина “Соня Васи и секссимволите на българския рок”. Събрахме се с Васил Гюров, Петко Дренников в една група и имахме турне. Накрая правихме и едно-два парчета на KISS. Тогава Венци ми каза: “България вече не е същата. Ако ще обикаляш из страната, ти трябват момчета, за да те пазят.”

Имаше едно кафе “Нерон” срещу НДК. Спомням си, когато ни запозна с Васил Илиев – имаше някакво магнетично привличане у него. Той беше някакъв борец, който имаше момчета, които го слушаха. Аз дори не знаех какво става тогава. Той даде двама от бодигардовете си, които ходеха с мен. И наистина, добре че бяха с мен. Защото имаше всякакви типове. Звънели са ми в хотела и са ми казвали: “Слизай долу, защото ще се кача и ще те застрелям.” Бях в шок. Аз съм била с братята, обикаляли сме България и такива неща не е имало. Когато съм се прибирала в България, Васил Илиев винаги помагаше на групата ми. След това и брат му Георги. Когато Васил беше убит, направих турне за него и ВИС. По онова време кой даваше пари на някакви рокгрупички да правят музика? Никой. Само той, защото ми беше приятел.

Бяхме над думата гаджета, със сигурност бяхме много повече от това. Всъщност аз си имах гаджета и той си имаше гадже. Тези гаджета знаеха за нас. Ако трябваше да избираме – бяхме по-големи приятели, отколкото гаджета или сексуални партньори. Така си го избрахме и двамата. Аз не исках да бъда само някакво момиче, с което да преспи и после да не го вижда. Или той за мен – еднократен флирт и към следващия. Защото и той знаеше – аз бях много млада и нямаше да спра дотам. Аз живеех в Америка, бях си построила всичко. Ние бяхме някакви си двама млади, които си мечтаеха. Той за неговите, аз - за моите неща. И животът ни срещна. Аз не знам какво е правил в България, аз живеех тук.

Той започна да идва в Америка при мен на гости. Бяхме повече от гаджета, повече от приятели, докато го убиха. Говорихме предишния ден, защото си беше купил кола, същата като моята. На другият ден Венци ми звънна. Ревеше и ми каза: “Убиха Васил”. Няма да забравя този миг. И най-големият ми хит в Америка, парчето Like a dream, е написано за Васил. Защото той ми се явяваше насън и ми говореше такива неща. Събуждах се посред нощ и си виках: “Не, това е истина, това не е сън.”