Спират сценарий на Валери Петров - разпознали Тодор Живков в героя му

Гледали ли сте филма "Човекът с летните кънки" по сценарий на Валери Петров? Не сте?!
Е, как да сте го гледали, като такъв филм няма. Това е заглавие на автора, докато снимачният екип не открива в столично училище Олег Ковачев пише 24chasa.bg.

Хлапето е толкова чаровно пред камерата, че преобръща хастара и на сценария, и на режисьорската книга на Борислав Шаралиев. И в последна сметка филмът се ражда с името "Рицар без броня".

Но нека започнем от самото начало, както би казал поетът. Любовта между него и киното пламва още в средата на 50-те години на миналия век и трае цели 40 години. С първия си игрален филм - "Точка първа" (1956), Валери Петров открива нова линия в него - поетико-романтичната, и й остава верен до края. Той създава свой неповторим стил - уж филмите му са детски, но богатият подтекст и внушения са 
"сещай се майко,
сещай се татко"

"Точка първа" (работно заглавие "Точка първа от дневния ред") освен като дебют на Валери Петров, остава в историята и като първия цветен български игрален филм. Режисьор е проф. Боан Дановски. Тогава към лентите няма рекламни слогани, или логлайни, както казват на Запад.

В анотираната българска филмография от 1988 г. този слоган звучи така: "Поетичен разказ, призив за мир и опазване на щастливо бъдеще на подрастващите поколения".
Малката Веска излиза от дома си, без да я види майка й, и прави знаменателно пътешествие в големия град. Среща се с коминочистач, спира при земемери, гледа футболен мач, попада на строеж, неволно участва в снимането на филм.

Майката е разтревожена и целият квъртал тръгва да търси момиченцето. Привечер то се прибира само и влиза в клуба на ОФ, където предстои събрание на тема "Мирът и бъдещето на децата".

Забележете, че клубът е на Отечествения фронт, а не на БКП. В нито един филм на Валери Петров няма споменато името на управляващата партия, никъде не се вижда портрет на Тодор Живков. Лирикът винаги бяга от пряката агитация и пропаганда и показва действителността чрез обикновени и интимни човешки изживявания. Чрез случки и събития, преминали главно през сърцата на героите му.

Идеологическите пазители на вярната партийна линия веднага забелязват това и буквално разгромяват втория му филм - "На малкия остров" (1957), и дори го свалят от екран и забраняват. Лентата е режисьорски дебют на Рангел Вълчанов. На малък остров са затворени група участници в Септемврийското въстание от 1923 г. Докато очакват присъдите си, решават да избягат с лодка към Съветския съюз. Но при подготовката на бягството един след друг загиват. Няма патетичност във филма, няма бутафорен героизъм, героите не загиват с името на партията на уста.

През 1958 г. е публикувано постановление на ЦК на БКП, в което се казва: "В творчеството на някои кинодейци се проявява известен стремеж към обективистично, безидейно, абстрактнохуманистично разкриване на темата. Ясната комунистическа идейност и партийност се заглушават и принизяват. Този стремеж намери най-силно проявление във филма "На малкия остров", сюжетът на който е взет от героичното минало на нашата партия. В него не се чувства, че героите са комунисти."

Но нито Валери Петров, нито Рангел Вълчанов си "вземат бележка" от тази критика и още в следващия си антифашистки филм - "Първи урок" (1960), пак
залагат на любовта, 
а не на партийната
преданост

Хубавелякът Пешо (Георги Наумов) и красивата Виолета (Корнелия Божанова) се сближават и влюбват. Но той е от бедно работническо семейство, а тя - ученичка в образцова гимназия. От два различни свята са, но нали любовта не знае прегради - Пешо и Виолета се превръщат в софийските Ромео и Жулиета.

Любовта им е истинска, но невъзможна в класово разделеното общество. Момичето остава в своя си свят, момчето "се включва в борбата за един хубав свят, който няма да разделя хората". Това движи Пешо в действията му - любовта, а не някакъв абстрактен комунистически идеал. Филмът е много красиво заснет от майстора на черно-бялата камера Димо Коларов, а зад кадър стиховете на поете чете Любомир Кабакчев.

През 1962 г. излиза третият пореден филм на тандема Петров - Вълчанов - "Слънцето и сянката". Това е най-нетипичният филм за сценариста и първият с визуалната стилистика на режисьора, която той ще развива и утвръждава през годините.

Край морето се срещат едно западно момиче (Анна Пруцнал), чийто баща - атомен физик, е заболял от рак, и едно българско момче (Георги Наумов), чийто баща е архитект, проектирал хотели край морето.

Момичето живее в страх от ядрена война, момчето вярва, че доброто ще победи. Между тях пак е любовта, възпята от красивите стихове на поета:
Защо, когато те целувам,
не виждам твоите черти?
Защо, когато ме целуваш, 
не можеш да ме видиш ти...

Този поетично-философски филм на двамата творци засяга най-актуалната тема за онова време - опасността от избухване на атомна война и големия страх на хората от нея. Той е и най-награждаваният - освен три награди на Варненския фестивал през 1962 г. е отличен и в Карлови Вари, Сан Франциско, Москва, Мелбърн, Кан (награда на родителското жури), Лос Аламос (САЩ) и др.

Междувременно Валери Петров започва да флиртува и с анимационното кино и написва няколко сценария за него - "Приказка за боровото клонче", "Гръмоотводът", "Гордата лампа", "Главозамайване", "Вариации върху стара тема" и др.
И през 1966 г. 
се появава 
"Рицар без броня" 
Валери Петров предлага в Киноцентъра сценария си "Човекът с летните кънки", който се състои от четири новели, обединени малко по андерсеновски от фантастичен образ, който уж кара кънки.

Главните роли в четирите новели - "Вуйчото", "Излет с кола", "Шпионката" и "Колелото", трябвало да играят четири различни деца - две момчета и две момичета. Екипът на режисьора Шаралиев започва да издирва малки артисти в столичните училища. Вече са одобрени няколко деца, когато вторият режисьор Никола Рударов открива второкласника Олег Ковачев.

"Той беше някакво чудо! Такава развързаност и свобода пред камерата, гримаски, симпатична муцунка и най-важното - правдивост", разказа ми преди години Валери Петров. Когато одобряват малкия за ролята на Ваньо Стамов, никой от екипа не знае, че Олег е син на Христо Ковачев, един от най-големите ни кинодокументалисти.
"Ние се усетихме - и слава богу, че се усетихме! - каза още Валери Петров, - че ако това дете играе само в една от новелите, няма да е честно спрямо зрителите. Те веднага щяха да видят разликата с другите три."

Поетът преработва сценария основно и обединява четирите истории в една сюжетна линия, по която волно тича малкият рицар Ваньо в наистина несравнимото изпълнение на Олег Ковачев. Дълго време всички мислят новото име на филма, дори правят списък от заглавия и накрая Шаралиев предлага "Рицар без броня", което поетът приема.

Докато вървят снимките, Валери Петров предпочита компанията на децата актьори и те постоянно обогатяват не само речника и идейния му резервоар, но и раждат реплики направо за филма. Веднъж чува как едно от децата се хвали, че в техния квартал са първи по огълъбяване. Само на дете може да му хрумне такава дума.

Самият Олег ражда една от най-смешните а и многозначителни! реплики във филма. Екипът е в печатницата на полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" и докато се качват по стълбището към печатарския цех, Олег казва на режисьора: "Чичо Шаро, виж какви топки са сложили по перилата, за да не могат да се пързалят журналистите..." Малкият прави аналогия с училищните стълби, по които децата се пързалят, но Валери Петров го чува и веднага вкарва репликата във филма.

Изглежда, понякога сценаристът се вдетинява творчески до такава степен, че включва във филма и собствените си закачки с малките актьори. Той често им показва как може да извива палеца си и накрая го написва като реплика на Апостол Карамитев.
Съвсем недетинска обаче е 
закачката на Валери
Петров с колегата му
Андрей Гуляшки, 
бащата на българския Джеймс Бонд.

Докато си говорят за книги, Ваньо (Олег Ковачев) пита едно от приятелчетата си: "Ти чел ли си "Баскервилското куче"? Нещо като Авакум Захов, само че много по-хубаво..." Андрей Гуляшки малко се пообидил на закачката и известно време не си говорил с автора й.

След тези филмови перипетии и успехи Валери Петров като че ли решава да си почине, написвайки сценария за телевизионната новела от 54 минути - "Един снимачен ден". Режисира я пак Борислав Шаралиев. На едно площадче се снима епизод от филм. Снимачната група разполага техниката си, веднага се струпват любопитни хора.

Двамата главни герои (Гинка Станчева и Апостол Карамитев) трябва да разменят няколко реплики пред камерата. Вървят кадър след кадър, но все нещо не се получава. И зрителят става свидетел на сложните отношения между хората от екипа, между някои от зяпачите, включително и (може би) началото на една любов между двама от статистите (Виолета Гиндева и Николай Узунов). Типична валерипетровска история в "меката есен", която се гледа на един дъх.

След нея Валери Петров се заема с друга, по-амбициозна задача - "Главата горе, Командоре". 
Но на нея не е
писано да види
бял свят 
Ето какво се случва.

През ноември 1970 г. в София се провежда национална конференция на СБП. На нея писателите трябва да гласуват и протестна декларация до Нобеловия комитет, връчил наградата за литература на Александър Солженицин за книгата му "Архипелаг ГУЛаг". 
На събранието в тържествената зала на СБП на ул."Ангел Кънчев" всички гласуват единодушно, но четирима се въздържат - Валери Петров, Христо Ганев, Марко Ганчев и Гочо Гочев, а Благой Димитров се обявява "против" декларацията. Следват жестоки санкции. Четиримата са изключени от СБП, а Благой Димитров и от БКП. На всичките е забранено да публикуват свои произведения.

Мотивите за отнемането на партийната книжка на Валери Петров гласят: "Съсредоточил е вниманието си върху дребни, незначителни проблеми. Изживява политически колебания и творческа криза, самоизолирал се е и се е затворил в тесен приятелски кръг, откъснал се е от кипящата дейност на партията и народа..." И - забележете! - "... автор е на сценария "Главата горе, Командоре", в който се правят клеветнически оценки за нашия живот..."

Заради всичко това българското кино загуби един хубав филм, но пък българската култура спечели блестящия превод на цялото Шекспирово творчество. Тъй като не публикуват никъде творбите му, Валери Петров се затваря вкъщи и потъва в поетичния свят на английския гений. Следващият му филм ще се появи чак след 6 години - "Откъде се знаем?", и след още три - "С любов и нежност".

"Йо-хо-хо" излиза през 1981 г., цели 15 години след "Рицар без броня". А още тогава неговият творчески екип, начело с Борислав Шаралиев, е трябвало да заснеме "Главата горе, Командоре". За главните роли отново са определени Апостол Карамитев и Олег Ковачев. "Дадоха ми сценария и аз си учех текста вкъщи", спомня си Олег Ковачев.

Художничката Мария Иванова и скулпторът Галин Малакчиев построяват специален футуристичен декор на Слънчев бряг. Той пресъздава останки от разрушени космически кораби, с които героят на Апостол Карамитев е долетял от чужда планета. Режисьорската книга за филма е написана, актьорският състав - определен.

"Бяхме готови да започнем снимките, но една монооого голяма черна котка ни мина път", каза ми приживе Никола Рударов, втори режисьор на продукцията.

Мария Иванова научава, че спират филма, от Борислав Шаралиев. "Защо?" "Защото някой казал на Тодор Живков, че в отрицателния герой е визиран той", обяснява Шаралиев. "Този, който го е познал, той е неговият враг", отвръща художничката. 
Тя приема забраната
като крушение 
и около 2 месеца остава при декорите си, които смята за една от най-хубавите си работи в българското кино. В телефонен разговор преди години Валери Петров ми обясни случилото се:

"Литературната структура на филма "Йо-хо-хо" води началото си от друг един сценарий - за научнофантастичен филм - "Главата горе, Командоре", който не можа да се осъществи поради идеологически спънки. Местата за снимане бяха почти подготвени и навремето аз много се ядосвах на случилото се, но по-късно си казах: "Всяко зло за добро!" - защото сценарият беше престанал да ми харесва.

Години по-късно за новия филм - основан вече не върху приключения в Космоса, а върху романтиката на пиратските авантюри - изцяло преработих фабулата на сценария. Още повече, че, за щастие, малкият Виктор Чучков се оказа в главната роля много по-интересен от традиционния палавник, замислен от мен. Струва ми се, че сборът от дарбите на режисьор, актьори, оператор, художник и композитор осъществи успешно мислите и чувствата, вложени в литературната основа на този привидно само - детски филм..."
"Йо-хо-хо" печели
няколко отличия в
България и в Москва 
и винаги една от тях е наградата за сценарий.

Преди години Виктор Чучков - малкият Леонид от филма, днес мастит продуцент с брат си Борислав Чучков, решава да откупи правата на "Йо-хохо" и да направят римейк на филма. Тогава братята разбират, че американска компания вече е направила това и ще снима своя версия на уникалната човешка история, която може да се случи по всяко време и на всяка географска ширина.

През 1996 г. излиза последният филм по сценарий на Валери Петров - "Всичко от нула". Той отново използва любимия си похват и чрез героите на няколко малки новели внушава любимата си тема - любовта съпътства човека през целия му живот - от люлката до гроба. Важното е винаги да имаш душа и сърце за нея...

Кадър от "Рицар без броня". Олег Ковачев е вдясно.

Кирил Варийски и малкият Виктор Чучков в "Йо-хо-хо"