Спомени от кльона

Булфото

Димитър Божилов

Войнишките спомени на тези от нас, които "отбиваха задължителна военна служба" са безкрайни и до голяма степен банализирани, но те ще си останат безкрайни поради една основан причина - това са спомените по младостта.

За служилите в гранични войски един от основните източници на спомени са свързани с нескопосаната дума "кльон".

Този "кльон" беше една висока ограда от бодлива тел по протежение на границите с Турция и Гърция, които имаше една основна особеност - горният му край, назъбен и остър като зъби на акула, беше обърнат не към враждебните съседи, а навътре към социалистическата Родина...

С една дума, той не предпазваше от вражеско проникване, а от опити на своите да напуснат Народната Република. Но по тази тема са изписани тонове мастило, не е нужно да се пише много.

Времената се промениха, кльонът изчезна, а Терминал 2 изпрати демократично и безпрепятствено милиони българи в чужбина на периодичен или постоянен гурбет.

И ето че след десетилетия клионът се появи отново, в нов вид - не примитивната бодлива тел от социалистически тип, а рула тънко желязо с наострени като бръсначи зъби. Тя е пак висока и не е наклонена навътре, а стърчи право нагоре. Основната и цел обаче е същата- да попречи на хора да се движат, този път не отвътре навън, а отвън навътре, но това е вторично. Тя ОГРАНИЧАВА, НЕ ПУСКА И УНИЖАВА, независимо кого. Тоест, прави това, което правеше и тоталитарният режим . Заключенията ще ги оставя всеки да си ги направи сам. Само ще напомня френската поговорка :" Колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите".

Тази ограда е палиатив - обезболяващо, а не лекарство за причините

"Големите началници" трябва да имат доблестта да впрегнат ресурсите си за премахване на заразата. Тогава бежанци просто няма да има, никой не иска да бяга от дома си, ако му е добре.