Статията, която трябва да прочетеш преди да купиш винетка! Ето кой печели от нашите пари
Илюстрация Булфото
Най-интензивният трафик у нас е по направленията на трансевропейската пътна мрежа.
Става дума основно за транзитно преминаващи чуждестранни автомобилни превозвачи.
Те създават огромни екологични проблеми и такива, свързани с безопасността.
Освен това допринасят в най-голяма степен за бързото им разрушаване и свързаните с това разходи.
Авторът проф.Йордан Мирчев е бивш шеф на парламентарната комисия по транспорт в два парламента. Статията му е написана специално за Клуб Z.
Основната идея на европейската транспортна политика за периода 2014 -2020 г. е разпределението на транспортната услуга в зависимост от предимствата на различните видове транспорт в една интегрирана транспортна система по пътната и железопътната инфраструктура.
Такова нещо сега в България изобщо няма. Страната ни страда от липсата на цялостна транспортна политика на държавно ниво, което възпрепятства изграждането на ясна визия и нова рамка на транспортната услуга - къде да возят автомобилите и кои товари да са за влаковете. Оттам насетне е ясно, че "кашата" се пренася върху инфраструктурата - как, за какво и къде да инвестираме.
Сега всеки вид транспорт се ограничава само в своята зона, което прави разходите високи, засилва екологичните проблеми и безопасността по пътищата не е на необходимото ниво.
Прекрасен пример за хаоса, който цари у нас, са винетките. До лятото сегашните управляващи под път и над път обясняваха, как няма да поскъпват, а после дойде доста голямо увеличение. Годишният стикер за леките коли поскъпна от 67 на 97 лева, но е ясно, че от това дупките по пътищата няма да станат по-малко.
От 2004 г. винетната такса замени акциза върху горивата, от които се набираха средствата за поддържане и експлоатация на пътищата и железопътните прелези.
Винетната такса стартира на база на анализ и оценка на разрушителното въздействие върху пътната инфраструктура от различните категории пътнотранспортни средства.
Безспорно е, че са необходими огромни финансови средства за поддържане и експлоатация на пътната инфраструктура. Приетата Национална стратегия за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2016-2022 г. не поражда никакви съмнения за необходимостта от агресивна инвестиционна политика. Но начинът за набирането на тези средства предизвиква съмнения.
Съотношението в размера на винетните такси за леките автомобили и тези за тежкотоварните автомобили не отговаря на различната степен на въздействието им за разрушаването на пътищата и съответно за ремонтите им.
Най-интензивният трафик у нас е по направленията на трансевропейската пътна мрежа. Става дума основно за транзитно преминаващи чуждестранни автомобилни превозвачи. Те създават огромни екологични проблеми и такива, свързани с безопасността. Освен това допринасят в най-голяма степен за бързото им разрушаване и свързаните с това разходи.
Какво следва от това?
Очевидно тези разходи няма как да бъдат насочени към чуждестранните тирове, а отиват удрят директно в джоба българските шофьори. Така че винетката не върши работа, а е необходим съвсем друг подход при определянето на таксите.
Страната ни е поела ангажимент да бъде конкурентна на пазара на транспортни услуги. А конкурентоспособността има две страни – свързваща транспортна инфраструктура и технология за транзитния трафик по пътната и железопътната инфраструктура и разпределението на пазара по видове транспорт съобразно техните предимства. Резултатът трябва да е по-евтина, по-екологична и по-безопасна транспортна услуга.
Няма нищо европейско в политиката за транспорта по отношение на структурата на винетните такси за следващата година. И с новата цена на стикерите необходимите средства за ремонтите по пътищата няма да се намерят и отново автомобилният транспорт ще остане привилегирован спрямо железопътния. Таксите за ползване на релсите остават в пъти по-високи. Така че жп линиите по успоредните магистрали няма да използват капацитета си, железниците ще губят финансов ресурс и като цяло ще се превърнат в още по-голямо бреме за бюджета. Ако сега те получат ежегодно 450 – 500 млн. лв., тези разходи ще се удвоят заради неизползването на капацитета им.
В същото време пътната инфраструктура много бързо ще достигне капацитета на превозната им способност. Ползата е за чуждестранните автомобилни компании за сметка на българските граждани и българските превозвачи.
Необходима е обща законодателна регулация, както за структурата на винетните такси за пътната инфраструктура, така и за общ подход за достъпа до пътната и железопътната инфраструктура. Това е смисъла на конкурентоспособността на транспортната услуга по отношение на транспортните разходи, екологичните изисквания и намаляването на жертвите и пътно-транспортните произшествия.
Това е пътят да защитим националните си интереси по отношение на транспортната услуга, а не да се превърнем в проходен коридор в интерес на транзитно преминаващите автомобилни превозвачи.
Едностранното решение за винетните такси, без общ подход по отношение на конкурентоспособността на транспортната услуга ще задълбочи финансовите проблеми на българския транспорт. И какво излиза - от инвестициите за новите ни магистрали се възползват основно чуждестранните превозвачи.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
21
0
