Столетникът дядо Борис от Пловдив върви по 2 км без бастун
След заболяване на сърцето го чакали да си иде от тоя свят на 44.
Днес все още засяда на винце и ракийка
101-годишният Борис Джамбазов е вторият най-възрастен пловдивчанин. Роден е на 10 август 1913 г. и е един и същи набор със своя съгражданка, която е с няколко месеца по-голяма от него. Столетникът живее сам в неголям апартамент в пловдивския квартал Кючук Париж. Съпругата му Мария е починала на 84 години. Вътре е чисто и скромно подредено. Наблизо в района живее и дъщеря му Живка, която се грижи за него, помага и синът му Ангел, пише Marica.bg.
Най-хубавите години през целия живот на дядо Борис, естествено, са били онези от младостта му - когато имаше любов и работа, казва той. Най-тежко му било на 44 години, когато получил възпаление на сърдечния мускул и се разболял сериозно заради нелеката работа край пещите в тухларната фабрика. „Тогава лежах в болницата 4 месеца, удариха ми 400 инжекции и вече ме чакаха да умра, лекарите бяха съобщили на жена ми да се готви за най-лошото, спомня си старецът. „Плачех и бях много отчаян. Но същата вечер насън чух глас, някой ми проговори: „Недей да рониш сълзи, Боре. Ти ще живееш”. След два дни тръгнах на подобрение. Нещо се случи. Започнах да се възстановявам и постепенно оздравях. Какво стана, не знам, сигурно Господ ми помогна”, чуди се все още столетникът на подарения свише шанс за втори живот.
Оттогава дядо Борис никога не е имал проблеми със сърцето, нито други сериозни заболявания. Дори и днес - на 101 години, няма тежки болести. Единствените лекарства, които взима, са за поддържане на нормално кръвно налягане и оросяване. Преди време е имал шипове, но сам се е излекувал с компреси от зелеви листа, чесън, спирт и т.н. и коленета спрели да го болят. „Сега краката ми са бетон и са най-здравото ми място”, казва столетникът. Километър и половина-два до местната поща или магазините за него са нищо разстояние, а при хубаво време почти всеки ден е на разходка. На 100-годишнината си дядо Борис дори хоро е играл под звуците на любимата му тракийска гайда. „Ходи изправен, а бастуна носи само за авторитет. Той е талисманът на квартала”, допълва дъщеря му. „Ходя, обикалям насам-натам и хората се чудят с мен”, усмихва се дядото. За възрастта си той е с отличните 70 килограма, като теглото му е едно и също от години. Тайната е в движението - винаги е обичал да работи, да прави нещо, на едно място не може да стои. Дори и след пенсионирането си не е спирал да работи. На 80 години сам си е гледал градинка с всякакви зеленчуци, сам си дори пробил място за ръчна помпа и вадил вода с нея, за да ги полива. Сега му е мъчно, че не може да работи, и за утеха си отглежда куп цветя на балкона, с които много се гордее.
„Той не се оплаква от нищо, жизнен е. Малко недочува и недовижда, но не е сериозно. Даже паметта му е все още добра. Когато не мога да се сетя за нещо, той ми подсказва”, обяснява Живка. Бодрият му вид, излъчването и усмивката скриват годините на столетника и го правят да изглежда поне с 20 години по-млад.
Дядо Борис не спазва някакъв специален режим нито на лягане, нито на хранене. Става в 8 ч. и си ляга в 8 ч. вечерта, като си поспива и следобед. Хапва си от всичко, което му се прииска, не е капризен на храна. Но най-много държи на киселото мляко.
Сам отива да си купи прясно мляко от частници, после сам си го подквасва. Задължително всеки ден изяжда поне по паничка. Също държи да не остава без зелен чай и плодове. Не пуши и не пие кафе - не го харесва. Най-много обича баница. Понякога, когато му се прииска, си пийва и по малко ракийка и винце, в шкафа винаги има от тях.
„Моя татко много го закриля Господ, той си има Божия подкрепа, но и сам гледа да се съхранява”, казва Живка. В живота си той не е пробирал храна, от малък е бил без майчина нежност, но сега трепери за здравето си - все чете листовките на лековете и внимава за всичко, което взима. Житейската му философия е да не се ядосва, да не изпада в паника и стрес. „Той е бил винаги оптимист. Много пъти ми е давал кураж, тъй като здравословно имам проблеми и съм се отчайвала. Аз съм емоционална, а той всякога запазва дух и стабилност. Не изпада в крайности, страхове, кризи”, споделя още Живка. Веднъж му се обадили с "новина" за „произшествие с дъщеря му” и че трябва да даде няколко хиляди лева, той направо отрязал телефонните измамници - откъде толкоз пари, бе, ай сиктир, и затворил телефона. Лъжците се пробвали още веднъж и повече не припарвали до стареца. „Такъв е характерът му - уравновесен, без излишни емоции и приказки, а и се щади. Това го съхранява”, добавя тя.
Имайки пред себе си живота на своя баща, според нея, за да достигне човек дълголетие, най-важните фактори са 3 - ген, движение и спокойствие. В подкрепа на това бившата учителка допълва, че татко например не е водил някакъв специален начин на живот, дори напротив. Работил е много, не се е пазил, живял е като всички, понякога си и пийвал. Дядо - бащата на столетника, е водил също обикновен живот, дори и повече е пийвал, но и той е живял дълго - до 98 години. Освен това дядо Борис е имал винаги спокоен характер, което много му е помагало в живота. Бил е също сериозен и честен човек, дори праволинеен - без никакви криввания - нито в любовта, нито в работата. Дори когато работил в киното и клиенти му слагали в ръцете „подкуп” от по 2 лв., за да влезнат без билет, той ги изгонвал. Такъв си е и до днес.
Дядо Борис винаги е с блага усмивка. Говори с теб така, все едно винаги те е познавал - кротко и простичко. Казва, че за нищо не съжалява през живота си. Иска му се и още да поживее, но само Бог определя и знае докога ще бъде. Сега го радват най-много двете му деца, четиримата внуци, двамата правнуци и малкото праправнуче. А най му е мъчно, че като иде в градинката, по-рядко намира приказка с някой, тъй като всички негови приятели акрани (връстници) са починали. Предпочита да е сам, не иска да стои за дълго при дъщеря си, защото така му е по-свободно и по-спокойно, сам си е господар и може да прави каквото си поиска. Вкъщи се чувства най-добре. Не му е скучно. Понякога чете вестник, но от политика не се интересува. Макар че навремето е карал само първо отделение, дядо Борис може да чете и пише, научила го е дъщеря му. Казва, че не му е много интересно да гледа телевизия, тъй като недочува, а и „оттам се вдига само врява”. Според столетника от трите периода, през които е живял - капитализъм, социализъм и демокрация, най-добре е бил през социализма.
„Най-добре беше през комунизъма, защото имаше работа, а не като сега - да се чудиш какво да правиш. Тогава хората работеха много и редовно им плащаха. Не само аз мисля тъй, от много хора съм чул, че са доволни най-много от това време, основно защото имаше работа. А сега виж какво стана - всеки ден Народното събрание вдига гюрултия и партиите нищо не правят за хората. Не знам защо стана така”, недоумява старецът.
На Коледа и Нова година дядо Борис ще бъде с децата и внуците си и заедно ще празнуват. По случай празниците столетникът отправя сърдечни думи към всички жители на Пловдив и областта: ”Най-добре е човек да е здрав. Затова пожелавам на всички да са живи и здрави, да стигнат моите години, да имат пълни трапези и да са весели!”.
Дядо Борис е бил на 7 години, когато са се преселили в Пловдив от родното му село Пъдарево, Старозагорско. Корените на стареца са в Одринска Тракия, а родителите му са бежанци от Узункюприйско през 1913 г. по време на Балканската война. „Всъщност тук - в Пловдив, в тази част на Кючук Париж, някога държавата дала по малко средства на бежанците да си построят кирпичени къщички и затова той е станал известен като квартала на „тракийците” - на преселниците от Одринска Тракия”, разказва дъщеря му Живка. В детството си дядо Борис също е живял в такава къщичка. Семейството му се е занимавало със земеделие. Били са 3 деца. Майка му е починала, когато бил на 3 години, отгледан е от леля си. Ходил е на училище година и половина. Помагал е в земеделието. Оженил се на 24 години и създал семейство. През целия си живот с почтен и честен труд е изхранвал децата си. Двамата със съпругата му са работили в тютюневите складове. После той изкарвал прехраната на семейството в тухларната, работил е и в кино „Република”, а след пенсията до 70-годишна възраст е късал билетчетата и в баня „Русалка”.
По данни на Отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) към Община Пловдив към 14.11.2014 г. столетниците в Пловдив са 9 - 5 жени и 4 мъже. Най-възрастните жители на областния град са двама - 1 мъж и 1 жена, родени през 1913 г., те са съответно по на 101 години, като жената е с няколко месеца по-голяма. Всички останали са родени през 1914 г.
