Сценаристът Калин Терзийски специално пред „Петел” : Любовта е горивото на живота. Само глупакът е винаги недоволен

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в кв. Подуене в София, където е и израснал. Завършил е Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“. След отбиване на двугодишна военна служба в Гранични войски, през 1990 г. записва медицина във Висшия медицински институт - София, където завършва през 1996 г., след което специализира психиатрия до 2000 г. По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. В първите четири години след завършването си работи като психиатър във втората по големина психиатрия в България – Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в кв. Курило, Нови Искър.

Успоредно с това започва да пише за вестници и за списанията „SAX“, „Егоист“, „Клуб М“, „Ева“, „Едно“, „Night life“.През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиа. През март 2010 г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). 

Номиниран е четири пъти за наградата „Хеликон“ за сборниците си с разкази „Има ли кой да ви обича“ (2009) и „Любовта на 35-годишната жена“ , и за романите „Алкохол“ (2010) и „Лудост“.
В „Златна роза“ 2014 го виждаме отново като сценарист, в случая на „7 дни“ - филм от късометражната програма.

Акценти:

Във всяка една ситуация човек може да бъде колкото щастлив, толкова и нещастен.

Българинът много често обича да се самосъжалява до инфантилизъм.

Само смелите побеждават всички препятствия.

- Смятате ли се за щастлив човек, който познава живота от всичките му страни?
- Ще бъде много нахално от моя страна – при моя живот – да кажа, че не съм щастлив човек! Въобще – човек във всеки един момент, във всяка една ситуация, може да каже за себе си, че е щастлив; и в съвсем същата – да каже, че е нещастен. И наистина да се чувства така. Това зависи от погледа му към света, от нагласата му, от мъдростта му. Глупакът – каквото и да се случва с него и около него – винаги е недоволен. И се смята за нещастен. Мъдрият и благородният – е доволен от това, което има. Той има достатъчно мъдрост, за да се радва именно на това, което има и на това, което Е. И е щастлив. Да си мъдър – това означава да умееш да си щастлив. Аз се уча.

- Това ли е нужно, за да бъде човек творец?
- За да бъдеш творец ти трябва правилна нагласа. Трябва да видиш света. Да се вдъхновиш. И да си кажеш: Толкова е хубаво! Искам да направя нещо подобно на това, но някак си – над това!

- Каква е ролята на любовта в живота ви?
- Огромна. Любовта е горивото на живота.

- Тя ли е вдъхновението за завъртане колелото на живота или има друга сила във всеки човек, която да му даде посоката?
- Не се сещам за друга сила. Но любовта е широко понятие. Любовта на мъжа към жената, любовта към хората въобще, любовта към живота, любовта към изкуството, любовта към красивото, любовта към природата. С тази вселюбов – която е нещо като мотор, като тихо ръмжащ двигател вътре в нас – ние ставаме сутрин и тръгваме – всеки ден – напред. Накъде ли? Няма никакво значение! Повярвайте ми – никакво значение няма накъде се движи човек! Напред е натам, накъдето сочи носа му. Важни са силата и ентусиазма. Движението, вдъхновеното движение. Това се нарича Жажда за живот. Напред.

- Посланието в „7 дни“ има ли връзка със Сътворението на света?
- Има връзка, естествено. Кое нещо на този свят няма силна, пряка и ясна връзка със Сътворението на света? Кое нещо на този свят не носи в себе си Бог – Твърецът?

- Как коментирате проблемите на съвременния човек?
- Проблемите на кой съвременен човек? Аз познавам няколко десетки хиляди съвременни хора. Но останалите седем милиарда не ги познавам. Не съм сигурен, че моите няколко десетки хиляди са представителна извадка. Та да знам какви са проблемите на останалите. Пък и на повечето, които познавам – не знам проблемите. Мога само да предполагам. Всъщност – ние винаги проецираме собствените си проблеми върху всички хора. Ако нас ни боли задника – казваме: Проблем на хората е, че ги боли често задника. Смешни сме ние – хората. Но като се замисля, струва ми се, че най-чест проблем на тези, които познавам – те са предимно българи – е това, че си мислят, че ако се убодат с карфица – това е най-страшното нещо на света. Ако им се качат цените на тока с пет лева – това е по-страшно от чумна епидемия. И се отдават на самосъжалението си по най-инфантилен начин. И се оплакват ужасно много и са безинициативни и малодушни. Загледани в пъповете си, без смелост. Това ми се струва сериозен проблем. Щастие могат да имат само смелите. Много смелите. А на въпроса: Кой е смел? – ще кажа: Всеки е смел, стига да си наложи Смелост! Да вземе решение да е смел! Човекът е този, който решава.

- А на света днес?
- Проблем на света са хората. Хората са измислили понятието Проблем. И го творят всеки ден. Изпълват със съдържание това понятие. Не знам дали можете да схванете, но : Ако няма глобално затопляне, то веднага хората ще измислят глобално застудяване. 

- Има ли вече кино в България и къде се беше скрило то?
- Има. Не е ужасно силно, но има. Има поне десет български филма в последните десет години, които са на високо ниво. Но наистина имаше един период, в който имаше вакуум, най-вероятно, защото хората (творците) бяха ужасно объркани. Не знаеха като какви да се държат. Сума ти и време се бяха държали като съветски свръхсложни интелектуалци. И изведнъж им се постави за задача да се превърнат в свърх комерсиални американски киноиндустриалци. Ние винаги, нещо така – на дребно – имитираме. 

- А има ли други изкуства и почва за тях?
- Има. Кулинарно изкуство. И почва за него – колкото щеш. Майтап. Има разбира се. Литературата е в такъв подем, какъвто не е имала от началото на 20 век. Когато момчета като Дебелянов, Милев и Лилиев гледат към центровете на световната цивилизация и се опитват да пренесат нейните големи ценности при нас.

Виолета Николаева 

Снимка „Монитор“