Студентският град си остава град на греха
снимка: e-vestnik.bg
Столичният Студентски град продължава да е повече град на греха, отколкото място, където се трупат научни знания. Въпреки обещанията и заканите за сериозни промени след две убийства нещата в младежкия квартал останаха същите. Амнезия налегна обществото и държавата пет години след като през декември 2008 г. Стоян Балтов издъхна под краката на убийците си, които го пребиха и ритаха до смърт пред дискотека. През февруари 2012 г. при друг пиянски скандал между студенти в стаята си в общежитие бе убит 19-годишният перничанин Марио Данчев, а само след дни на съд ще бъде изправен съквартирантът му Илко Радев (виж долу). Двете убийства дадоха повод за сериозни дискусии между полицията, общината, университетските ръководства и студентите. Всички скочиха срещу насилието и размахваха пръст срещу порочните практики. Но всички обещани тогава мерки останаха само на думи. А уж градчето трябваше да предразполага към учене, а не да бъде сборище на мутри, наркопласьори и пияници.
Вечер студентите се събират по стаите, а след 23,30 ч. отиват на дискотека, когато вече са леко подпийнали. „Правим забележки, ако по стаите вдигат много шум или ако някой се оплаче. Но купони има всяка нощ. Ако се събират повече хора, даваме ключа от читалнята, каквато има на всеки етаж, но това става само след разрешение на портиера. Проблемът е, ако започнат да се бият или се слуша силна музика по време на сесиите. Тогава има най-много оплаквания“, разказа портиерка от бл. 41 на Софийския университет. Заведенията са на всяка крачка, пръскат се по шевовете и продължават да се множат въпреки заканите за въвеждане на драконовски мерки за ред. Камери на всеки етаж, паник бутони, вечерен час за младежите бяха само част от ограниченията, които се обсъждаха след последната трагедия. Охранителният режим в блоковете е същият като тогава, показа проверка в сряда вечер.
Ако живеят в общежитие, студентите минават през входа с магнитна карта. Ако са на гости, трябва да предоставят данните от личната карта на портиера на влизане и се отписват на тръгване. Правилото не се спазва стриктно и достъпът е почти свободен. „Записваме всеки, който влиза, но се дърпат. Ако се усъмним, че външно лице е на гости, ходим на проверки, защото за нощувка гостите трябва да си платят допълнително, а те се крият. Такъв е редът“, обясни портиерката.
„Камери има само на входа на блока. Миналата година един колега се беше напил и беше счупил камерата, като я удари с пластмасова дръжка на метла. После имаше проблем, но не го изгониха, а му направиха писмено предупреждение“, разказаха второкурсници от СУ, докато похапваха в едно от заведенията за бързо хранене. Не се осъществи и настояването на ректорите за нуждите на градчето да работи отделно полицейско управление. Сега за Студентския град отговаря Седмо РПУ, което бди и над съседните „Дървеница“ и „Младост“. По улиците има патрули, но засиленото полицейско присъствие е най-вече по празниците.
Младеж на съд за смъртта на съквартирант
Процесът за убийството на 19-годишния перничанин Марио Данчев започва близо две години след смъртта му. На 23 януари на подсъдимата скамейка ще се изправи бившият му съквартирант Илко Радев, който е обвинен в убийство при превишаване на пределите на неизбежната самоотбрана. Прокуратурата твърди, че Илко е бил нападнат, но отвърнал с по-голяма сила, отколкото била използвана срещу него. Защитавал се с нож срещу юмруците на съквартирантите си и техен приятел. Фаталният инцидент стана в нощта срещу 29 февруари 2012 г. Близнаците от Перник Марио и Мартин, студенти в УНСС, си тръгнали от университета около 18,15 ч. след час по спорт, но решили да се отбият при приятел. Купонът на десетте младежи бил във вихъра си и близнаците решили да останат. До 23,30 ч. изпили по литър бира, а после и по 200-300 мл ракия. При тях дошъл и приятелят им Владимир Борисов. Някой предложил да отидат на дискотека, но перничаните искали да се преоблекат.
Отскоро при тях в стаята в блок 23 живеел друг първокурсник в УНСС - Илко Радев от Добрич. Марио и Мартин сменили дрехите си и отишли в дискотека „Плейхаус“, където си поръчали бутилка уиски и изпили по 150-200 мл алкохол. Към 2,30 ч. на Мартин му доскучало и решил да се прибира, а Марио останал с Владимир да си допие. Когато влязъл в стаята, подпийналият студент се блъснал в бюрото, после светнал лампата и започнал да вдига шум. Съквартирантът му Илко се събудил, двамата се скарали, Радев избутал Мартин извън стаята и заключил вратата. „Марио получи обаждане от брат си. Излезе да говори отвън, върна се и каза: „Тръгвай бързо!“ Попитах го какво става, а Марио отговори: „Мартин и Илко.“ Побягнахме към блока, а Мартин ни чакаше на входа - бос, по чорапи. Качихме се до стаята. Имахме намерение да пребием Илко.“ Това казва в първите показания Владимир и признава, че тримата били почерпени, а Илко бил по-силен физически. Момчетата започнали да блъскат и да ритат по вратата, докато Илко не отворил. Тогава му се нахвърлили с юмруци и ритници. Марио закрещял: „Как смееш да удряш брат ми?“, и сбиването започнало.
Нощните заведения в Студентски град продължават да се множат въпреки заканите, че ще бъдат закривани.
„Стана леко меле... Видях, че Марио лежи напреки на едното легло“, разказва още Владимир. Той не е видял как Илко е взел един от кухненските ножове и успял да наръга Марио. Всъщност и Мартин не е видял как е пострадал брат му. Илко размахал ножа и пред лицето на Мартин, за да спре боя. Мартин обаче се уплашил, обърнал се с гръб и бил намушкан в дясната плешка. Владимир се опитал да ги разтърве. В блъсканицата момчетата видели, че Марио е зле - още лежал с килната глава, пребледнял и с увиснала долна челюст. Боят спрял, Владимир и Марио започнали изкуствено дишане и сърдечен масаж, а Илко тръгнал да търси помощ.
Пристигналите лекари само констатирали, че Марио е издъхнал, а участниците в боя били с белезници. На другата сутрин разпитите започнали късно, тъй като Мартин и Владимир все още изтрезнявали. Други очевидци на мелето няма. Казусът веднъж стигна до съда, но бе върнат на прокуратурата за дребни поправки. Адвокат Детелина Костадинова, която представлява семейството на Марио, твърди, че Илко Радев трябва да бъде обвинен в умишлено убийство, но прокуратурата отказва с мотива, че Марио, Мартин и Владимир започнали сбиването, били почерпени и афектирани. Вярно е, че Илко е изгонил Мартин от стаята, но е бил обезпокоен и събуден от късното прибиране на съквартиранта си. Ако бъде осъден, Илко Радев може да получи до 5 г. затвор. От инцидента до днес той е с мярка парична гаранция от 1000 лв.
Димитър Дилчев, кмет на район „Студентски“: Абсурд е да има вечерен час за пълнолетни хора
Пламена КРЪСТЕВА
- Г-н Дилчев, наблюдава ли общината безучастно какво се случва в Студентски град?
- Студентски град и общежитията в него са изцяло държавна собственост. Общината няма как да вземе мерки за реда вътре в блоковете и стопанисването им. След убийството на Стоян Балтов през 2008 г. в НС беше направена временна анкетна комисия. Решението Ӝ бе публикувано на 2 юни 2009 в „Държавен вестник“. В него ясно се вижда, че Столичната община изобщо не е страна по този казус - няма как да се търси отговорност от нея за такива битови инциденти. Там стават непрекъснато такива и след всеки случай се задава въпросът какво прави общината. За мен това е нелогично. Шест години предупреждавам, че това е грешна посока и за съжаление това ще продължава - никой не се вглежда в причината тези инциденти да се случват.
- Кой определя реда в общежитията?
- Студентските съвети, които би трябвало да следят и дали се спазва. Аз съм председател на местната комисия за обществен ред и сигурност. Преди два месеца изисках от всяко учебно заведение да ни предаде какъв е начинът за достъп до общежитията. И те ни предоставиха тази информация, но оттам нататък можем да им дадем само препоръки.
- Трябва ли да има вечерен час в Студентски град?
- Това е абсурдно. Вечерен час за пълнолетни хора с шофьорски книжки?! Не е нормално да говорим и за въвеждане на „сух режим“ - такива са законите в страната и те не могат да бъдат различни за определен район.
Кръчмите се множат
Всички вузове са хазяи на заведения, сочат данни на образователното министерство. Изключение прави единствено Софийският университет, чиито помещения са отдадени под наем само за лавки за сандвичи, перални, ксерокси и други необходими на младежите услуги. Самото министерство също се явява, макар и непряко, хазяин на чалготеката „Ревю“, която се помещава в Студентския дом срещу парламента. Подобна е ситуацията и със спортното министерство, което чрез едно от търговските си дружества („Академика 2011“) управлява Зимния дворец. Под неговия покрив в две чалготеки се вихрят танци до зори.
Единственото нощно заведение, което бе закрито след убийството на Марио Данчев, бе емблематичният клуб „Ориент 33“. Ректорът на УНСС проф. Стати Статев обясни, че след изгонването на кръчмарите ще търси наематели, желаещи да изградят магазинен комплекс или фитнес. Кандидати не се намериха и от няколко месеца в помещението отвори филиал на един от най-популярните столични фолк клубове - „Найт флайт“.
В квартала продължава да кипи строителство на нови кооперации и заведения. Баровете са над 190, а частните кооперации са почти колкото общежитията. Идеята за нов Студентски град продължава да се обсъжда, но финансовите й параметри я правят почти невъзможна за изпълнение. Според главния архитект на София Петър Диков 2 млрд. лв. би струвало общежитията да се обособят в кампуси.
