Световноизвестният хореограф Мари Шуинар за първи път във Варна
Международният театрален фестивал „Варненско лято“ ще покаже нови версии на революционните „Следобедът на един фавн“ и „Пролетно тайнство“, които промениха музиката и танца на XX в.
Вече повече от 25 години компанията на канадският хореограф Мари Шуинар представя забележителните й представления на престижните фестивали и театри в света. На 3 юни тя гостува на сцената на Драматичния театър във Варна с нови версии на едни от най-знаковите танцови произведения в историята – „Следобедът на един фавн“ по музика на Клод Дебюси и „Пролетно тайнство“ под експлозивните звуци на революционера на модерната музика Игор Стравински. Когато в началото на 1910-те години хореографът Вацлав Нижински създава своите хореографии по тези музикални творби, той предизвиква паметни скандали в света на изкуството..
„Следобедът на един фавн“ обединява в себе си едни от най-големите постижения в европейската модерна култура. Това е заглавието на известната символистична поема на френския автор Стефан Маларме. Тя описва чувствените усещания на един фавн – митично същество, полу човек, полу животинско създание, бог на горите и полята, което се събужда от сън и в унес разказва за срещите си с нимфи. Със „Следобедът на един фавн“ Маларме сбъдва мечтата си да създаде театрална поема. Нейната музикалност вдъхновява Дебюси за неговия прелюд със същото име от 1894 г. През 1912 г. руският хореограф и танцьор Вацлав Нижински създава по нея първата си авторска миниатюра за авангардния „Балет Рус“ в Париж. Тя произвежда истински шок за френската културна среда. Неговите чувствени и еротични движения придават напълно нова експресивност на тялото, което излъчва сурова и животинска енергия в танц, дръзко скъсващ с класическия балет.
„Пролетно тайнство“ има не по-малко значима история. Премиерата на балета се състои през 1913 г., като Нижински създава хореография по новаторската музика на Игор Странвински. Стравински и художникът и сценограф Николай Рьорих сътворяват либретото на балета. То отпраща към Древна Русия. За да се събудят силите на природата при настъпващата пролет, старейшините на едно племе решават да се принесе в жертва млада жена. В своя жертвен ритуал тя трябва да танцува до смърт и така да придаде жизнената си енергия на земята. В първото представление на балета неговата примитивна енергия и ексцесивни тела, които отхвърлят всякакви предписания на балетните позиции, се възприемат като скандал. Не след дълго той обаче се превръща е една от най-знаменитите и революционни творби в танца, която въвежда идеите на модернизма.
„Моята изходна точка винаги е било тялото, особено тишината и дъхът, които са „невидимата“ есенция на живота“ – казва съвременната канадската хореографка Мари Шуинар. „В началото на всяка нова работа стои неизменно това, което наричам „мистерия“, една непозната пулсация и вълна, която напълно ме завладява. Работата ми се състои в усилието да уловя тази първична вълна, в някакъв смисъл да я настроя и подредя във времето и пространството в подобаваща й структура и форма.“ В „Следобедът на един фавн“ тя съхранява духа на големия Нижински. Тя изследва снимки на негови произведения и в собствената си хореография запазва характерните плоски профили, излезли сякаш от фрески и барелефи от античността на Египет и Гърция. На сцената оживява един фавн, идващ от архаични времена. Седемте нимфи от хореографията на Нижински, тук са символизирани от светлините на седем прожектора.
И тук Мари Шуинар отново открива импулс за нова интерпретация. За разлика от повечето нови версии на „Пролетно тайнство“, Шуинар композира сценичното движение около множество солови изпълнения в опит да пробуди чрез силови движения мистерията и виталността във всеки един от танцьорите. Изоставяйки оригиналния сюжет, танцът на полу-голите тела се превръща в тържествуване на първичната енергия в човека – източник на живота. „В моето „Пролетно тайнство“ не разказвам история“, казва тя, „няма развитие, причина и следствие. Има само синхрон. Като че ли се връщам в момента веднага след появата на живота. Представлението е разкриване на този момент. Имам чувството, че преди него е имало изключителна експлозия на светлина, някакво рязко просветване.“
През 1978 г. хореографката Мари Шуинар от Монреал представя първата си танцова творба „Кристализиране“, която й създава репутация на оригинален артист. Следват я още трийсет сола, представени на международната сцена и превърнали се в едни от емблемите на съвременния танц от последните 30 години. През 1990 г. тя основава собствена компания, носеща нейното име. Оттогава представя продукциите си по цял свят. Носител е на многобройни отличия –на Ордена на Канада през 2007 г., на американската награда „Беси”, на титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата (Франция, 2009) и мн. др. А новината от последния месец е, че е отличена и с Наградата на генерал-губернатора на Канада за цялостно творчество в сферата на изпълнителските изкуства. Създадени през 1992 г., наградите са най-високото признание, което се отдава в областта на сценичните изкуства. Част от носителите на наградата от предишни години включват Дейвид Кроненбърг, Джони Мичъл, Ленърд Коен.
Много от хореографиите на Мари Шуинар остават години наред в репертоара на компанията, като например „Пролетно тайнство“, което се играе вече повече от 20 години.
„Пролетно тайнство“ и „Следобедът на един фавн“ са част от международната програма на 24. Международен театрален фестивал „Варненско лято“, което се провежда с любезната подкрепа на Обединена българска банка, дългогодишен партньор на фестивала.
*реклама
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
За да продължите, трябва да се регистрирате в сайта