Царе сме на преименуванията, Варна е била Сталин
Росен Тахов, "24 часа"
B преименуването имаме богат опит. Малко са землищата, селищата и улиците, чиито имена не са променяни по няколко пъти.
Връх Ботев се е наричал Юмрукчал и Фердинандов връх. Някогашната Кутловица също е била Фердинанд, после Михайловград и най-сетне Монтана. Столичната улица "Ломска" става "Мария-Луиза", при социализма я помним като "Георги Димитров" и сега, в условията на демокрация, отново е "Мария-Луиза".
Пет големи вълни на преименувания има в новата история на отечеството. Първата е веднага след Освобождението от турско.
Тогава са сменени хиляди имена, които напомнят за игото. Княжево например се е наричало Бали ефенди по тамошния юрушки светия, почитан и от мюсюлмани, и от християни. През 1879 г. става Медено село, а през 1881 г. получава титлата на княз Александър Батенберг.
Възниква обаче проблем! Има анонимни местности без имена за преименуване. "Как зовут это?", питат руските топографи, които чертаят първите следосвобожденски карти. Те сочат безименен баир или поляна. Селяните се почесват по врата и отвръщат по единствения възможен начин. Така в картите редица топографски обекти са означени с "Ебемлиго".
Същият езиков куриоз съществува в зоологията. Когато англичаните виждат за първи път чудновато животно да подскача в Австралия, питат туземците как се нарича. Питат на английски, а местните отговарят на туземски с "Кен гу ро". Което означава "Не разбирам". С това име кенгуруто е приобщено към фауната на планетата.
У нас смяната на названията следва политическите превратности и конюнктурата на деня
На 19 май 1934 г. е извършен държавен преврат. Политическият кръг "Звено" и Военният съюз разпускат Народното събрание и забраняват всички партии. Съставено е служебно правителство начело с Кимон Георгиев.
След това деветнайсетомайците организират второто масово преименуване. С няколко министерски заповеди са сменени имената на стотици села. Кърджалийското Дюнджилер става Сватбаре, заради тежките сватби, които вдигат в района. Пловдивското Синджирлии е трансформирано на Веригово, понеже от векове плетат вериги за затворите.
Сливенското Мюслюмлери е обърнато на Средорек, защото там се събират няколко потока. Старозагорското Кара коч е осъвременено на Овен, тъй като коч и овен са едно и също. Разградското Ташчи получава името Каменар от корена таш - камък.
Варненско, където сега е възродителният географски процес, също не е забравено. Село Елеч вече е Доброглед, Куру кьой - Горица, Казак дере - Казашка река.
Самата Варна е обърната на град Сталин по време на третото мащабно преименуване. То настъпва след преврата на 9 септември 1944 г., когато култът към личността се настанява у нас.
Предполага се, че името на черноморската ни столица иде от старобългарската дума "варнъ" със значение на "черен, вран". Тази етимология вероятно е свързана с Черно море. Варна е уникална, защото е единственият български град кръстник на европейски владетел.
През 1444 г. полско-унгарският крал Владислав III Ягело повежда кръстоносна армия срещу полумесеца. Решителната битка с османлиите става край Варна. Кралят загива, като остава в историята с прозвището Варненчик.
С указ 967 от 21 декември 1949 г. Варна е преименувана на Сталин. Същата година и връх Мусала е наречен Сталин. Така Бащата на народите е обезсмъртен чрез най-високата точка на родината и един от най-красивите български градове.
Благоевград, Левскиград, Вазовград и Поляновград са следващите жертви на култа. Колоси от националната ни история и литература сменят имената на Горна Джумая, Карлово, Сопот и Карнобат.
Народът обаче страни от новото и на езика му лепнат все старите имена. Властта взема мерки - всеки, който спомене в публичното пространство ретроградното име, да бъде санкциониран!
Емблематично е Карлово, което носи името на Карлъ бей. Той е бил учител на султанските деца и през XV век падишахът му дарява землището, в което възниква възрожденското селище.
"Как може родното място на Васил Левски да е с турски корен!", гневят се тамошните управници. "Левскиград е автентичното му име!", убедени са граматиците с пагони.
"Пуснаха "агенти под прикритие" - спомня си коренякът карловец Богдан Митов. - Те шетаха между хората по улиците и на пазара. Щом чуеха някой да каже Карлово вместо Левскиград, показваха милиционерска карта и го глобяваха два лева."
Априлският пленум от 1956 г. пуска нова директива
Във връзка с развенчаването на култа към личността са възстановени имената на Варна, Карлово, Сопот, Карнобат, а планинарите пак изкачват Мусала. Благоевград обаче остава, въпреки че неговият патрон официално се е отрекъл от българския си корен.
През 1917 г. Димитър Благоев заявява в Народното събрание: "Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление."
Благоевград не беше пипнат и след 10 ноември 1989 г., когато Михайловград стана Монтана, а Толбухин си върна името Добрич. Вместо да преименуват, благоевградчани предпочитат да прерисуват.
Софиянци крачат по бул. "Адолф Хитлер"
В годините на Втората световна война софиянци крачат по улици с имената на Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Виктор Емануил III. Това е израз на признателност, че тримата са помогнали да си върнем Южна Добруджа.
На 1 октомври 1940 г. е свикано тържествено заседание на Столичния общински съвет. Кметът Иван Иванов се изправя на трибуната, прави чупка в кръста и съобщава на аудиторията какво ще се преименува:
"С Августейшето име на Негово Кралско и Императорско Величество Кралят на Италия и Албания и Император на Етиопия Виктор Емануил III - сегашната улица "Регентска" от паметника на най-светлия ни народен герой Васил Левски до моста на сегашния булевард "Евлогий Георгиев"; тази улица води към Мизия и Добруджа и занапред ще бъде преустроена в един от най-просторните и красиви булеварди на столицата.
С името на великия Водач на победна Германия и Райхсканцлер господин Адолф Хитлер - досегашният крайречен булевард "Евлогий Георгиев" от бул. "Виктор Емануил III" до улицата "Генерал Гурко"; на този булевард се намира германското училище и най-прекрасният кът на Столицата - Борисовата градина.
С името на създателя на Италианската Империя, великия Водач на нова Италия, господин Бенито Мусолини - досегашният крайречен булевард "Евлогий Георгиев" от ул. "Гурко" до моста на булевард "Фритьоф Нансен"; по цялото протежение на този булевард е възправена прекрасната Витоша планина, на чиято хубост София дължи неувяхващата си слава още от времето на древния Рим, за да бъде назован града от римския император Константин Велики Моят Рим."
Първият възродителен процес е през Балканската война
По време на Балканската война (1912-1913) паралелно с бойните действия се провежда и първият "възродителен процес" в историята на България.
Тогава Светият синод командирова духовни мисии, които християнизират мюсюлманите в освободените земи. Покръстени са стотици населени места в Родопите, Западна Тракия и Македония. Около 200 хиляди души хвърлят феса и фереджето и слагат калпак и забрадка. Сюлейман става Симеон, а Айше - Ангелинка.
В Христовия купел са топнати и военнопленниците, настанени в старите предели на страната. Главен покръстител е Пловдивският митрополит Максим.
На онези, които се помайват, той изпраща телеграми като тази до кмета на Калофер:
"Чепеларското корито покръстено. Рупчоско половината. Пленниците помаци в Куклен, Перущица, Брестовица, Брацигово, Панагюрище, Гол. Конаре, повече от 1000 души приеха вярата. Остават Вашите пленници, Карловските и Сопотските. Изпълнете и Вие Калоферци Вашия свещен дълг към вярата и висшите интереси на Отечеството."
След войната държавното кормило отива в ръцете на Васил Радославов. Той управлява с т. нар. Либерална концентрация - тройна коалиция от Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. За да няма препъникамъни, му е нужно парламентарно мнозинство. Опозицията обаче е силна, трябва да се измисли нестандартен ход.
Само етническата бюлетина ще донесе победа, светва в Радославовата глава. Симеон пак ще е Сюлейман, но ако гласува за него.
На 24 ноември 1913 г. са насрочени избори за XVI обикновено народно събрание. На 16 октомври предизборно е разлепен "Манифест към жителите на новоосвободените земи". Документът информира: "Наредено е да се почита религиозната и училищната свобода на гражданите, както и техните вярвания и религиозни обичаи, джамиите, гробищата и другите им светилища."
Провал! Радославистите вземат 94 мандата, а опозицията 110. Премиерът не се отчайва, за него този вот е генерална репетиция по правата към финалния триумф. Подава оставка и с благословията на царя съставя нов кабинет. Събранието е разтурено, насрочени са избори на 23 февруари 1914 г.
Васил Радославов знае каква грешка е допуснал. Езикът на манифеста е много общ - не е конкретизирано, че покръстените се връщат към исляма. Затова пуска директива да бъде разгласено, че могат да си говорят с майчините имена. Фесовете и фереджетата веднага сменят калпаците и забрадките. Църквите опустяват, джамиите са препълнени.
Рамо на Радославов дава и Цариград, откъдето пристигат агенти на Мохамед. Те организират преименуваните в клубове. Създава се структура, която наподобява сегашното Движение за права и свободи. Организацията плътно застава зад Либералната концентрация.
Самият Радославов води етническата листа в средищния град Гюмюрджина. Името му лъщи най-отпред, по петите го следват Мехмед паша и Едхем бей. "Позор! Трябва Юпитер действително преди да накаже щурите ни управници, да им е взел и малкото ум, що са имали", коментира опозиционният вестник "Пряпорец".
Възродителният процес е направил от Мехмед Михаил, а Едхем е бил Ечо. Радославов им връща старите имена и спечелва влиятелните чалми. Заедно с тях към каузата на тройната коалиция са приобщени още около 150 000 мохамедани.
Насилия омаскаряват изборите на 23 февруари, защото българите в новите земи са против етническия кадрил на правителството. "Населението в изблик на негодувание и погнуса открито съжалява, че е освободено", обобщава настроенията учител от Неврокоп.
В изборния ден мюсюлманите масово се юрват да гласуват със зелената бюлетина на либералите, но християните крият в пазвите си други цветове. По тази причина в Свиленград са обискирани домове за опозиционни бюлетини. В Порто Лагос пък участъковият стражар претърсва избирателите, преди да влязат в тъмната стаичка.
В Дедеагач шайка пребива кандидат на Демократическата партия. "Семейството на персийския консул свидетелстваше. Срамота е, Патагония надминахме", телеграфира битият на вътрешното министерство, чийто портфейл също е в джоба на Радославов.
В Мелник на 23-и дори се чува стрелба, но премиерът е на друго мнение. "Според сведенията, които имаме, изборите се произвеждат навсякъде мирно и тихо. Никакви инциденти няма.
ОАт Струмица и Гюмюрджина получихме телеграми, според които изборите в новите земи са започнати при голямо спокойствие", заявява той пред вестник "Дневник".
Крайният резултат е 126 места за Либералната концентрация срещу 119 за опозицията. С решаващата помощ на върнатите към исляма 7 мандата бетонират мнозинство на правителството. Дванадесет мюсюлмани от Западна Тракия влизат в Народното събрание и заедно с четирима единоверци от старите предели на България образуват парламентарна група.
Мюсюлмани винаги е имало в българския парламент. Още в Учредителното събрание 13 подписват Търновската конституция. Никога досега обаче иноверците не са били политически консолидирани. През 1914 г. е формирана първата етническа група, която няма аналог чак до влизането на ДПС в Народното събрание.
