Църквата: За сектите Сатанисти
Началото на сатанизма се свързва с името на Алистър Кроули, роден в Англия през 1875 г. Той основава своя организация „Ордо Темпъл Ориентис”, известна със сексуалните си ритуали във възхвала на Сатаната. Кроули бил първият, който открито се обявил за сатанист. Самовеличаел се като „Страшния звяр” и „666”. Твърдял, че при странстванията си в Египет е установил контакт с духа Айуаз, който става негов посредник и наставник в общението му с отвъдния свят. Проповядвал, че в последната битка Сатаната ще победи.
Сатанинските прояви намират благоприятна почва в САЩ.
Там е основана първата „Църквата на Сатаната”, която според изследователи е една от най-опасните в света. Неин създател е Антон Шандор Лавей, роден през 1930 г. в САЩ.
На 30 април 1966 г. – Валпургиевата нощ от старогерманския фолклорен календар, официално създава организацията си – Първа сатанинска църква (в Сан Франциско). Свещените му книги са „Сатанинска библия” и „Сатанински ритуали”. Своята философия той изгражда върху т. нар девет факта за сатаната:
1. Сатаната въплъщава удоволствието, а не въздържанието.
2. Сатаната означава реално съществуване, а не измислени духовни мечти.
3. Сатаната – това е чистият разум, а не лицемерно самозаблуждение.
4. Сатаната проявява любов към онези, които я заслужават, а не я прахосва за неблагодарници.
5. Сатаната не проявява кротост и доброта, а отвръща с възмездие.
6. Сатаната представлява отговорност за отговорните, а не загриженост за психовампирите.
7. Сатаната представя човека като животно, понякога по-добро, но често много по-лошо от четириногите си събратя. Поради „божественото си духовно интелектуално развитие” това животно се е превърнало в най-яростен звяр.
8. Сатаната представлява всички така наречени грехове, защото те именно са причината за нашето физическо, психическо и емоционално удовлетворение.
9. Сатаната е най-добрият приятел, когото църквата е имала, защото й осигурява работа през всичките тези векове.
