Тайни от архивите: Как тийнейджърът Тодор Живков избяга от затвора с бандата си

Любомир Йорданов, "Труд"

Едно от най-драматичните и кървави бягства от българските затвори е извършено през март 1965 г. Бегълците, които убиват двама служители на МВР и вдигат на крак милиция, армия и ловни дружини в цяла Северозападна България, не са изпечени бандити или опасни терористи, а четири момчета - някои от тях още деца.

Случаят обаче и до днес е малко известен - по онова време криминалните новини не пълнят страниците на вестниците, нито емисиите на телевизията. Пък и тогавашната комунистическа власт не обича да признава публично пробиви в системата си.

В началото на 1965 г. в поправителния дом "Макаренко" край жп гара Бойчиновци има близо 400 момчета. Единственият и до днес у нас затвор за деца е създаден през 1956 г. за настаняване на осъдени младежи и превъзпитанието им по метода на прочутия по онова време съветски педагог Антон Макаренко - чрез обучение, дисциплина и труд.

Пратените зад оградите в Бойчиновци били осъдени за различни престъпления побои, кражби и изнасилвания имало обаче и заключени само защото са наругали някой партиен секретар или кмет. Властта по онова време е силна и безмилостна към нарушителите на законите и противниците си.

Бягства от дома все пак имало - но предимно инциденти и несръчни като хлапашки набези в съседски двор. Недоволни от режима или подгонени от мъка по близки и приятели момчета бягали понякога, но милиционерите със следови кучета бързо ги връщали в килиите.

Никой не подозирал, че в детския затвор може да избухне бунт със стрелба и трупове. Точно това обаче замислил и планирал лидерът на затворените през 1965 г. в Бойчиновци момчета - 18-годишният Димитър Георгиев Маджаров, по прякор Куто, от пловдивското село Царимир.

Димитър бил доста буен, силен и комбинативен младеж, спомнят си тогавашни надзиратели. Син на комунистически функционер в Пловдивския край, той не обичал да се подчинява на закони и авторитети. Според негови земляци Маджаров влязъл в затвора заради кражба на оръжие от музей през 60-те години на миналия век. Когато го разкрили и се опитали да го арестуват, той прострелял един от следователите. Мъжът бил спасен, но дори влиятелният баща не успял да отърве момчето от затвора.

В кроежите си за бягство Маджаров включил най-близките си приятели - Иван Апостолов-Жичката (16 г.) от Русе, Драгомир Николов (16 г.) от Радомир и Тодор Живков (17 г.), роден в София, но жител на Ямбол.

 "Затворът в Бойчиновци по онова време беше обкръжен само с една телена ограда, а около нея пазеха няколко милиционери. До обед момчетата учеха в затворническото училище, а следобед работеха в цеховете към затвора като стругари и дърводелци. Нощем корпусът със спалните помещения се заключваше и се пазеше от един невъоръжен милиционер вътре и от втори отвън", спомня си Евгени Цеков, който бил учител по математика в поправителния дом.

За да се справи с охраната, групата заговорници се въоръжила с подръчни средства - Драгомир внесъл в килията скрито в ръкава си парче водопроводна тръба.

На 17 март 1965 г. в два часа след полунощ планът бил задействан. Едно от момчетата почукало по вратата на килията и поискало да отиде до тоалетната. На вътрешния пост бил Славчо Тодоров от Мездра, а отвън патрулирал Лилко Лилков от с. Краводер.

Въпреки категоричната забрана пазачите да влизат с оръжие в корпуса, тази нощ Тодоров носел пистолет. Когато милиционерът отвел затворника в клозета, момчето го издебнало и повалило с няколко удара с желязната тръба по главата. После всичко се развило светкавично - спалното помещение, където имало над 300 момчета, било отключено. Тодор Живков навлякъл шинела на убития милиционер, а Иван Апостолов срязал кабелите на електричеството.

В настъпилата паника облеченият с шинел Тодор заблъскал по вратата на корпуса и извикал на външния постови да отвори. Заблуден от униформата, Лилков отключил и бил убит на място с няколко изстрела. Стрелял Димитър Маджаров с пистолета на убития пазач. Четиримата заговорници планирали да поведат затворниците на масово бягство, да разбият помещението на охраната и да въоръжат колкото се може повече момчета. "Тогава сигурно щеше да стане страшна касапница!", казват стари надзиратели.

Пред множеството затворници обаче се изправили неколцина от по-разумните момчета и ги призовали да не бягат. "Присъдите на повечето от нас скоро ще изтекат, ако сега изчезнем, ще ни хванат и ще ни осъдят по-тежко! А може да стане и по-лошо", заявили те. Думите и кръвта на убитите милиционери стреснали младежите и те не прекрачили прага.

Останали сами, Димитър, Иван, Драгомир и Тодор прескочили оградата на поправителния дом и потънали в нощта. Те смятали да стигнат до сутринта в Балкана и да хванат пътя към Гърция. Минути след бягството им обаче ръководството на затвора, начело с началника Христо Кръстев, и милицията били вдигнати по тревога.

На крак били изправени и всички военни поделения, гранични застави и доброволни сътрудници на МВР. Няколко отряда преследвачи със следови кучета тръгнали по дирите на бегълците. "Когато сутринта пристигнах на работа, заварих целия дом обкръжен от въоръжена милиция и доброволни отряди.

"Има бягство! Убити са двама милиционери! Работата е много страшна!", ми казаха. Настръхнах целият!", спомня си 85-годишният Евгени Цеков. На разсъмване на помощ били извикани и ловните дружинки край Михайловград (Монтана), които познавали всяка трънка в района. По обяд ловците и милиционерите открили следите на бегълците край с. Николово, на около 5 км от окръжния град.

Момчетата бързо били обкръжени. Разбрал, че изход няма, водачът на групата Димитър Маджаров се самоубил, а останалите вдигнали ръце. По-късно един от тях получил смъртна присъда, а останалите двама били осъдени на 7 и 10 години затвор.

С писмо началникът на окръжното управление на МВР в Михайловград Г. Андреев благодарил на всички участници в залавянето на бегълците "за патриотизма и смелостта в защита на мирния социалистически труд на народа".

"В тази трагедия нямаше нищо политическо. Просто неколцина безотговорни и склонни към насилие младежи бяха решили да се пишат герои и почерниха живота на няколко семейства, включително и на своите!", казват пенсионирани вече служители на поправителния дом.

Някои от тях твърдят, че в бягството имало и любовна история. Димитър Маджаров бил влюбен в млада лекарка от Бойчиновци, която обслужвала и поправителния дом, и искал да избяга заедно с нея в Гърция. В нощта на бягството обаче нямал време да я търси.

"Познавах някои от тези момчета. Бяха добри и работливи! Но бяха объркани, а и времената бяха объркани - много от младежите бяха затворени заради дребни, незаслужаващи затвор нарушения", спомня си учителят Цеков. Делото срещу бегълците обаче отдавна е унищожено и много от подробностите се губят.

В родното село на Димитър Маджаров - Царимир, още помнят страховития случай. Жив, макар и над 90-годишен, е и бащата на Димитър - бившият кмет на Царимир Георги Маджаров.

След кървавато бягство в Бойчиновци пристигнали началници от МВР и отдел "Затвори" в Министерството на правосъдието и взели мерки за затягане на режима и засилване на охраната. Край поправителния дом се изградила масивна ограда с два реда бодлива тел и вишки за пазачите. Започнали редовни претърсвания на затворниците.

Заради случая била преразгледана и цялата система за охрана на затворите в България. Толкова тежко бягство, със стрелба и жертви сред охрана и затворници след това в България не е имало, твърдят затворнически служители.