Тези хора са с над 90% инвалидност, но показаха как се печелят битките в живота
Снимка: в. "Борба"
Станислав Добрев и спътницата му в живота Йотка Вълева доказват, че с постоянство и труд всеки човек може да постигне целите си, без значение от здравословното му състояние, трудностите по пътя му и честото подценяване от околните, пише в. "Борба".
"Двамата са с по над 90% степен на инвалидност, но въпреки това успяват да открият собствена счетоводна къща, а днес бизнесът им се разраства и в офиса на фирмата все повече клиенти се възползват и от копирните услуги, които предлагат. Станислав и Йотка водят счетоводството на десетки фирми, работили са и с чуждестранни работодатели, а днес дори са поели ангажимента да осигурят флаери за кампания на кандидат за кмет на Велико Търново. Мечтата им е един ден бизнесът им да достигне такова ниво, че да могат да си позволят да осигурят работни места за хора с увреждания, пише блиц.
41-годишният Станислав Добрев от старата столица се ражда с детска церебрална парализа, вследствие на което е трудноподвижен. Заболяването обаче не сломило желанието му да се развива и образова. Завършва Икономическия техникум за хора с увреждания в Луковит, където среща и любовта на живота си в лицето на своята съученичка Йотка Вълева. Тя е родом от Ябланица, страда от ревматоиден артрит и коксартроза и също като него имала амбицията да получи добро образование, което да ѝ даде шанс за по-добър живот. Стават двойка през 1993 година и след това записват висше в Стопанската академия в Свищов.
„Та, загубих две години, защото архитектурата на самата сграда не е подходяща за хора с увреждания. Достъпът е много труден, няма рампа. Затова се наложи да прекъсна и да продължа да уча във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Стопанско управление”. Тогава Стопанският факултет беше в Старото военно училище, но професор Иван Димов прие проблема ми присърце и за една седмица осигури парапети. Благодарение на него завърших висшето си образование”, разказа Станислав. След като се дипломирал през 1999 година, започнал трудовият му стаж като счетоводител в частни фирми.
„Частниците по-трудно плащат и те разбират по-трудно. Изцеждат служителите, доколкото могат. Не съм бил дискриминиран, винаги са ме натоварвали колкото останалите хора. По стечение на обстоятелствата отидох на приемен ден на тогавашния кмет Румен Рашев да кажа, че си търся работа. Явно е останал с добри впечатления от мен, защото приемният ден беше в петък, а още в понеделник ми се обадиха за интервю за работа в Центъра за социални услуги в общината”, сподели 41-годишният търновец. Веднага след това получил държавната работа и след 5 години бил повишен в главен счетоводител.
Споделя, че работата в администрацията обаче не му допадала толкова, защото се сблъсквал с несправедливости, които не можел да подмине с лека ръка. Решил да напусне въпреки съветите на своите близки и приятели, че такава работа не бива да се изпуска. „Сигурен бях, че мога да се реализирам и на друго място. Точно тогава се роди идеята да напишем, заедно с приятелката ми, проект към Агенцията за хора с увреждания, която отпускаше по 15 000 лева за стартиране на собствен бизнес. В интерес на истината не вярвах, че ще бъде одобрен, но за щастие, отговорът беше положителен. И така скоро след това получихме финансиране и през 2011 година отворихме нашата счетоводна къща”, спомня си Станислав. Първият клиент бил техен комшия, разказва Йотка.
„В началото беше много трудно, да не казвам направо отчайващо, но си повтаряхме постоянно, че трябва време, докато потръгне”, допълва тя. Лека-полека обаче клиентите сами започнали да идват, без двамата да пускат обяви.
„Работили сме и с 42 чуждестранни фирми. Има такива, които примерно само в края на годината идват, за да приключат финансовата година, имаме и постоянни клиенти. До момента успяваме да се справим с всички фирми и можем да поемем още”, казва Станислав. Двамата с Йотка обаче не спрели дотук. В Агенцията за хора с увреждания предоставяли още възможности за хората в неравностойно положение, от които двойката не пропуснала да се възползва. На всеки три години институцията давала възможност за повторно кандидатстване за разширяване на бизнеса.
„Тази година написахме отново проект и за щастие, той също бе одобрен. С отпуснатите средства купихме модерна техника и такава, с която се извършват копирни услуги”, уточни Станислав. Той споделя, че мечтата му е един ден бизнесът толкова да се разрасне, че в счетоводната къща да работят и други хора, а ако сред тях има и специалисти, които са с увреждане, още по-добре, тъй като по този начин ще се даде мотивация на много инвалиди, които нямат желание да се образоват, социализират и интегрират.
Според него няма невъзможни неща и доказателство за това е, че той самият въпреки че е с над 90% степен инвалидност, има шофьорска книжка и кара кола. „Голяма битка беше за шофьорската книжка. „Преди години редът беше такъв: първо минаваш ТЕЛК в града, в който живееш, ако той не одобри, минаваш на областна комисия в Горна Оряховица и ако и там получиш отказ, отиваш на специална лекарска комисия в София. На ТЕЛК-а във Велико Търново един от комисията ми казва: „Разбери, че ти няма да караш кола”. След това в областната комисия се оправдаха, че щом търновските им колеги са дали отказ, значи има защо. Не се предадох и реших да пробвам в София, като за тази комисия ми бяха казали, че дори президентът не може да повлияе. Там бях много притеснен, защото имах два отказа и в момента, в който влязох при професора, той каза, че няма проблем, но автомобилът трябва да е с ръчно управление – педалът на съединителя и спирачката да се натискат с ръка”, разказа Станислав. Така успял да се пребори с това ограничение, наложено на хората с увреждания, и вече 20 години е активен шофьор. На всеки 5 години обаче той отново трябва да минава на комисия.
Последният път успял да се пребори с още една несправедливост в КАТ. „Дотогава в книжката пишеха номера на автомобила, който имаш право да караш, което много ограничава всеки човек с увреждане, защото, ако си смени колата, пак трябва да мине на комисия, която да издаде документ за нова шофьорска книжка. Знам, че това не е редно, и след едномесечен спор и ходене между София и В. Търново успях да се преборя и сега в книжката ми на мястото за ограничения пише, че аз имам право да карам автомобил, пригоден за ръчно управление, а не точно определен, чийто регистрационен номер е записан в нея”, допълни още Станислав.
