Тодор Живков уволнява 250 офицери заради Горуня
Веднага след свалянето на Тодор Живков от власт през ноември 1989 г. на първия митинг във Враца бе издигнат призив за реабилитацията на Иван Тодоров-Горуня като първия борец срещу диктатора.
В края на 1964 и началото на 1965 г. в София започва подготовката за сваляне на Тодор Живков от власт и промяна във водената от него политика. Към инициатора на преврата Иван Тодоров-Горуня, който е бивш политкомисар на партизанския отряд “Гаврил Генов” и член на ЦК на БКП, се присъединяват Цоло Кръстев, бивш командир на същия отряд, и ген. Цвятко Анев, който по това време е комендант на Софийския гарнизон.
Групата замисля да извърши вътрешен преврат в БКП по време на пленум на ЦК с участие и на части от армията. Започват тайна агитация във войската и привличат съмишленици.
Заговорът обаче е разкрит от МВР и на 8 април 1965 г. ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня се самоубива в софийския си дом според официалната версия. На 12 април са арестувани и другите участници от групата.
“Най-тежко се отразиха мерките след разкриването на преврата на Врачанския край, откъдето е родом Горуня”, спомня си бившият земеделски министър от кабинета “Виденов” Кръстьо Трендафилов. По онова време той е млад партиен функционер и преживява тежко сътресенията.
В поредицата процеси през 1965 г. са осъдени на различни срокове затвор 9 души, предимно офицери от армията. Военните са разжалвани, интернирани са 11 души, а 192-ма получават партийни и административни наказания. Около 250 офицери са уволнени завинаги от армията само заради подозрения, че имат негативно мнение за Живков или са изразявали симпатии към участниците в неуспелия преврат.
“Според разсекретените партийни архиви във Врачански окръг от БКП са изключени 189 комунисти, десетки са интернираните в други краища на България - спомня си Кръстьо Трендафилов. - Тежък разгром преживя партийната организация в мездренската община, в която е родното село на Иван Тодоров-Горуня Горна Кремена, и съседното Долна Кремена, откъдето пък е Цоло Кръстев.”
След преврата от МВР укрепват позициите на Живков начело на държавата и партията. Самият той пък става още по-удобен за покровителите си от Москва, след като е предотвратил “антипартиен заговор от прокитайски позиции”.
Факт е, че Горуня наред с много партийни дейци от онова време тежко приема разобличаването на Сталин от наследника му Хрушчов и ако е имал възможност, би реабилитирал напълно “великия вожд на народите”. Това потвърждава в интервю за “24 часа” преди няколко години и Александър Кръстарски от с. Горна Кремена, един от неговите най-близки съратници от партизанското време.
“Кликата на Живков изврати до неузнаваемост идеалите на социализма - споделя още Кръстарски. - Привилегиите за избрани замениха стремежа за построяване на ново общество за благото на всички. Именно срещу това се бореше Горуня и тръгна срещу Живков. За нашия край Иван Тодоров бе като Левски, чист и безкористен човек. Заемаше високи постове, но никога не се възгордя и даваше почти цялата си заплата на детските домове за сираци.”
Останалите живи партийни дейци във Врачанско, наказани през 1965 г. и реабилитирани 25 г. по-късно, виждали в противопоставянето между Горуня и Живков и друг мотив, за който не се говорело открито - Чавдарци срещу Гаврилгеновци..
Когато през 1956 г. Тодор Живков застава начело на БКП, а впоследствие и на държавата, издига на най-отговорните постове хора от партизанския отряд “Чавдар”, с който е тясно свързан. За честолюбивите комунисти и бивши партизани от Врачанско това е било много повече от пренебрежително отношение към техните заслуги, натрупани в партизанския отряд “Гаврил Генов”.
Като партизанин и политкомисар на този отряд Иван Тодоров-Горуня е знаел добре за вътрешнопартийните борби, в които той и неговите съратници са изтикани в периферията.
След 9 септември 1944 г. за кратко той е значим партиен функционер във Врачанско, става член на ЦК на БКП и стига до зам.-министър на земеделието. После е пратен в “девета глуха” като председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет. За него и приближените му този пост не отговарял на възможностите и амбициите му за широкомащабна партийна и държавна работа.
Веднага след пленума на ЦК на БКП от 14 април 1965 г., който излиза с решение за дейността на ръководената от Цоло Кръстев, Иван Тодоров-Горуня и ген. Цвятко Анев заговорническа група, в края на месеца във Враца е проведено закрито заседание на окръжния комитет на БКП.
На него първият секретар по това време Цветко Божков прави остро изказване, като осъжда поведението на вече мъртвия Иван Тодоров и неговите съратници.
В същия дух са и другите изказвания. Всички бързат да заявят, че са познавали добре Горуня и са шокирани от опита му да разклати партията и основите на държавата със заговора си за свалянето на Тодор Живков. Споделят, че не били посветени в антипартийните замисли на довчерашния си съратник, и хвалят бързата намеса на МВР за предотвратяването на “резила за партията”, както наричат осуетения преврат.
Въпреки поредицата от верноподанически изказвания за ролята на Тодор Живков, той самият не се трогва особено. ДС започва да следи изкъсо врачанските си другари, разтърсвайки ги през следващите години с непрекъснати кадрови промени.
Висшето ръководство за дълго забравя за Враца и при всеки удобен повод нагаждачите спъвали развитието на региона. Предразсъдъците и недоверието от страна на Живков и приближените му били преодолени донякъде едва след строителството и откриването на първата АЕЦ на Балканите край Козлодуй през 1974 г.
