Топсиноптици: През януари и февруари ни чакат сняг, виелици и минус 30 градуса

Каква ще бъде зимата – снежна, ледена, мека?

Неотдавна руски синоптици хвърлиха в паника държавите на Балканите и едва ли не в цяла Европа. Те нарисуваха апокалиптични картини за идващата зима, твърдейки, че живакът в термометрите ще падне до минус 40 градуса и суровият климат в Москва ще ни се види, на нас българите, като пролетен. Защото ледени ветрове ще нахлуят от Арктика и ще ни превърнат почти в ескимоси.

Това са пълни глупости!, скочиха като един не само европейските, но и синоптиците от БАН. Надпреварвайки се един друг те започнаха да доказват, че невижданото валежно лято, потопите,  удавили градове и села, взели и жертви,  се дължат единствено на циркулацията на мощен средиземноморски циклон, трайно настанил се и над Европа. А не на други причини, най-малкото на глобалното затопляне на климата на планетата, пише "Пик".

Дали обаче е точно така и дали след необичано дългото циганско лято пак някой циклон няма да ни завърти в лапите си и да ни донесе арктически виелици с обилен сняг, никой наш спец в областта на метеорологията не дава гаранции.В същото време известният синоптик в САЩ Ернст Клайд само преди дни стресна света с прогнозата си тъкмо за такава опасност – мощен циклон щекомандва  и тази зима. Той ще се дължи на неконтролируемото поведение на феномена –Ел Ниньо, океанското течение , сериозно разбъркало климата на Европа.

Ако това наистина се случи - за каква зима да се подготвим в България? И най-опитните ни синоптици бягат от отговор на този въпрос. Те стават особено предпазливи, когато се заговори за дългосрочна прогноза, отнасяща се за повече от 10 дни. Причината е, че т.нар. „сбъдваемост” на предвижданията им за бъдещите промени във времето се топи като сняг, колкото е по-дълъг периодът на прогнозата. Ако тя е за три дни, сбъдваемостта е между 85 и 95%, ако обаче е за повече от 10 дни – пада под 60%. Да не говорим за сезон от 3 месеца, колкото продължава астрономическата зима.

Ето все пак предвижданията на авторитети в метеорологията:

Синоптик №1 Минчо Празников: Ледени пързалки пак ще има

Температурите ще паднат и до минус 30 градуса, но само в продължение на 1-2 дни. Иначе зимата ще бъде нормално студена, тя няма да има нищо общо с лютите зимни месеци преди две години, когато арктическият мраз се задържа повече от два месеца, ледовете по градовете и селата не се разтопиха чак до пролетта. Е, ледени пързалки пак ще има, но няма да са страшни. На сняг обаче през следващите месеци ще се радваме повече от друг път, с бяла пелена ще посрещнем Коледа, а вероятно и Нова година. Но Сибир няма да се премести в България!

Известният спец по климата Петър Янков: Хапещ студ - между 15 и 25 януари

Аз се доверявам на дългосрочните прогнози на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН. Според тях зимата ще бъде сравнително мека, по скоро нормална за климата на България. Но все пак ще покаже зъбите си. Ще има дни, в които термометрите ще паднат до минус 22 градуса. Най-вероятно това ще стане между 15 и 25 януари догодина, когато не са изключени и ледени виелици по планините и откритите високи полета в страната. Трябва да сме подготвени за тях.

Доц. Илиян Господинов, специалист по сезонните прогнози в БАН: Малък Сечко ще качиживака до 17 градуса

Февруари, познат като Малък Сечко, тази зима ще бъде малко необичаен. В началото му наистина ще бъде доста студено, но от средата на месеца се очаква температурите да започнат да се покачват. Няма да се изненадам, ако след 16 февруари трайно тръгналият нагоре живак в термометрите надхвърли  дори пролетните 17 градуса.

Ст. н.с.  д-р Георги Корчев, бивш шеф на НИМХ: Повече валежи от обикновено

Сняг тази зима ще вали повече от обикновено, но екстремни валежи, които да блокират населени места и пътища, не се очакват! Температурните амплитуди обаче вероятно ще се движат в много широки граници. Не мога да се ангажирам с точни цифри, но и миналия декември имахме високи температури, но също така и минус 18 градуса. Ние работим с т.нар. климатични норми. Те се определят от стойностите на климатичните замервания – температури, валежи, през последните 30 години, които се осредняват  и се изработва нов стандарт. Категоричен съм: децата  и внуците ни ще живеят в много по-топла България от тази, през периода 1960-1991 г. Жегите ще зачестяват.