Треньор по древни български техники разкри произхода на мартеницата: От времето на Аспарух е. И на неговия сокол...
Кадър: Нова тв
Репортер от предаването "На кафе" посети в Стара Загора прабългарската школа по оцеляване "Багатур".
В школата се изучава боравене с древни оръжия, с бич, стрелба с лъкове, езда.
Основател е старшият организационен ръководител на школата Явор Гънчев и съпругата му Поли Гънчева, която пък е ръководител на групата за древни танци и обичаи.
"Селището е замислено като жив музей на открито на прабългарския начин на живот.
Това е вид временно укрепление, което прилича на старо българско селище. Там се занимават с древните български обичаи и бойни умения на старата българска войска.
Деца яздят и пони. Има 3 юрти. Едната е експозиционна, в нея се правят мартеничките. Има и една, която е като зала за обучение.
Титлите са от старата българска терминология за йерархия във войската. Има боили, багатури, багири, батири. Багир в старата войска отговаря на десетник. Един човек управлява 10 човека. Батир е човек, който управлява 10 багира или 100 човека. След това има боил. Старата войска се е казвала хилядник, а това е човек, който управлява 10 батира.
При нас, пожене 1000 човека трудно се събират, боил означава, че тя е създала група, тя ръководи групата за древни танци и обичаи. Създава методиката, търси сведението.
Жените в селището възраждат самодивските танци, интересуват се от традициите, празнуват Лазаровден, а днес - 1 март.
Легендата за мартеничката тръгва още от прабългарските времена, разказва Явор.
"Всичко започва от древните български времена, от бащата на Кан Аспарух, от времето на Кубрат, старите номадски народи. Но след неговата смърт държавата започва да се разпада и започват другите племена да ги атакуват. Хазарските племена атакуват българското племе. Това се случва в земите, където в момента е Украйна. Българите трябва или да останат васали в собствения си народ или да си намерят нови земи.
Но когато нападат тези 5-ма братя от легендата, пленяват и тяхната сестра. И най-големият брат остава там, а останалите тръгват да търсят нови земи. Те избягват от цялата тази ситуация там, но Кан Аспарух казва на сестра си: "Когато намеря нова земя ще ви изпратя моя сокол, за да ви посочи пътя къде да дойдете. Намират нова земя, намират Дунавска България, а той изпраща сокола.
Соколът кацва там, където е била старата България, сестрата вижда сокола и разбира, че трябва да избяга. Тръгва с верния си ескорт след сокола към Дунавска България. Обаче след нея тръгват и преследвачи. Стигайки до реката, соколът прелита над реката, обаче преследвачите ги настигат и започват да стрелят по нея и по сокола.
Тя не знаела как да мине през реката и вързала бял шнур за крака на сокола. Соколът летял, шнурът се развивал и започнал да се обагря в червено.
Въпреки всичко, те преминали и целият народ се събрал. Тогава Хан Аспарух нарязва шнура на парчета и казва, че това е символът на обединението на българите.
За това всички българи трябва да носят на този ден бяло- червен шнур. Мартеницата става традиционен символ на обединението. Това е нишката, която свързва всички българи по цял свят. "
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
