Три причини двулевката да стане кръгла

Двулевката има дял от около 12% от общия брой на банкнотите в обращение и по този показател е по-популярна от стотачката (с дял 9%) и петте лева (с дял 6%). Тя обаче има по-малък дял от всички останали банкноти, които циркулират в икономиката.
Намерението за замяна на двулевката в бъдеще не изглежда изненадващо, ако отчетем влиянието на няколко фактора. 

Тази банкнота има най-малък дял като процент от общата стойност на парите в брой в България – под 1%. Най-голям дял има банкнотата от 50 лева – около 35%. Това разпределение е напълно логично. Българите обикновено получават своите доходи, независимо дали са под формата на заплата, пенсия, социални помощи или наем, във формата на по-едри банкноти. А и през последните години непрекъснато се увеличава проникването на преводите по банков път, което е отчасти свързано и с изсветляването на икономиката.
Вече много работодатели плащат заплатите на служителите си по банкова сметка, а при

тегленето от банкомат 
те получават по-едри
банкноти, най-дребната
от които обикновено
е 10 лв.

Този процес на разширяване на употребата на банкомати ще продължава и в бъдеще.
Ниската номинална стойност на двулевката означава, че тя е най-неизгодна за производство в сравнение с другите банкноти. Трябва да отчетем, че разликата в производствената стойност на различните банкноти не е толкова същественаq колкото е разликата в техния номинал. С други думи, производството на банкнотата от 50 лева не е 25 пъти по-скъпо от печатането на двулевката, въпреки че едрите банкноти имат повече и по-сложни механизми за защита. От тази гледна точка дребните банкноти са относително най-неизгодни за емитиране. 

Дребните банкноти много по-често се използват за извършване на регулярни дребни разплащания, в кварталната бакалия например, което означава, че и 

много по-бързо
се изхабяват,
 

а това налага тяхната по-честа подмяна с новонапечатани банкноти. Това беше и една от причините за пускането на монета от 1 лев през 2002 г. В този контекст е най-удачно парите с ниска номинална стойност да бъдат не банкноти, а монети, защото монетите са много по-издръжливи, изхабяват се по-бавно и не изискват толкова честа подмяна, колкото книжните пари.

Такава е практиката и в повечето развити страни, в които наличието на монета от две парични единици от съответната валута е по-скоро норма, а не изключение. 
Ако се абстрахираме от технологичните причини, има и други икономически фактори, които допринасят за намеренията на БНБ. Решенията по отношение на банкнотите в обращение са по-скоро дългосрочни и затова трябва да бъдат съобразени с тенденциите, които ще оказват влияние върху икономиката 10-20 г. напред. Една от тях е повишаването на общото ценово равнище. 

Инфлацията по света води до постепенно, но трайно и необратимо обезценяване на монетите и книжните пари. Неслучайно в САЩ наскоро имаше кампания за запазване на американския 1 цент, който дотолкова е загубил своята стойност, че американците са ограничили до минимум неговото използване.
Цените в България се повишават с по-бързи темпове от средното за ЕС. Като цяло догонването на европейските цени е по-бързо при търгуемите стоки. При краткотрайните (например храни) догонването на цените тече вече 10 г. През 2003 г. стоките за краткотрайна употреба са били 55% от средноевропейското равнище, а

в края на 2012 г.
те достигат 68%

Тези наблюдения показват, че в дългосрочен план потребителските стоки в България ще поскъпват изпреварващо, което означава, че с времето двулевките ще стигат за закупуването на все по-малко стоки от първа необходимост.

Разбира се, това е дългосрочен процес, който не се случва изведнъж. В момента все още има много дребни покупки на стойност до 2 лева (храни, газирани напитки, кафе),които имат голямо значение в нашето ежедневие. Данните на НСИ показват, че по време на кризата се свиха продажбите най-вече на дълготрайни стоки като мебели и техника, докато покупките на храни и напитки, които най-често се плащат с дребни банкноти, продължиха да се увеличават, макар и с бавни темпове. При решението на БНБ обаче акцент се поставя не само върху моментното търсене на банкноти, а и върху дългосрочните фактори. 

Не трябва да пропускаме и влиянието на новите технологии върху паричното обращение. Повечето българи не само получават голяма част от доходите си по банков път, но и все повече граждани извършват покупки или плащат задължения по електронен път. Броят на 

плащанията с банкови
карти в България
се е утроил за 5 г. 

според данни на Европейската централна банка. Пазаруването по интернет също набира скорост. Навлизането на безналичните разплащания означава, че в бъдеще банкнотите ще се използват все по-малко. През 2011 г. с една банкова карта в България са извършени средно едва 4 разплащания – 2 пъти по-малко в сравнение с Румъния и 6 пъти по-малко от Унгария и Чехия. Но тенденцията е използването на карти да се увеличава, което ще доведе до свиване на дела на парите в брой а оттам и до по-малка потребност от дребните банкноти в бъдеще. А това е още един аргумент, който подкрепя замяната на двулевката с монета.