Тунелът при Кресна сблъска строители и еколози

Председателят на браншова камара "Пътища" Николай Иванов, Павел Диковски и инж. Костадин Таушанов (от дясно на ляво) са категорични, че трябва да се търси алтернатива на 15-километровия тунел през Кресненското дефиле

© Мария Съботинова

Най-големите браншови организации в строителството се обявиха против тунела през Креснеското дефиле, предвиден в проекта за магистрала "Струма". Представители на Камарата на строителите в България (КСБ) и на Българска браншова камара "Пътища" настояват вариантът за изграждане на 15-километрово съоръжение да бъде преразгледан и да се търсят алтернативи. Мотивите им са, че толкова дълъг тунел ще е изключително скъп като строителство и поддръжка и не е удачно решение за район с висока сеизмична активност като Кресна.

Становището на строителните организации очаквано предизвика остра реакция сред еколозите. От партия "Зелените" дори обвиниха пътните фирми, че са против тунела през Кресненското дефиле, защото няма да участват в една от най-големите обществени поръчки до момента. Индикативната стойност на подземното съоръжение е 1.1 млрд. лв.

Милиони по финансовата скала...

Основното възражение на строителните организации срещу тунела при Кресна е високата цена. Участъкът от магистрала "Струма" между Благоевград и Сандански (лот 3) е с дължина 65 км и прогнозна стойност от 1.7 млрд. лева (виж карето). Основната част от парите се осигуряват по европейската програма "Транспорт", за която проектът е приоритет.

Най-скъпият и сложен участък от лот 3 е преминаването през Кресненското дефиле, което е предвидено чрез 15-километровия тунел – един от най-дългите в Европа.

Според проф. Иван Трифонов от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) реално стойността на съоръжението ще се окаже значително над прогнозните към момента 1.1 млрд. лв. "Специалистите я изчисляват на поне 1.5 млрд. лв. При тунела "Железница" (2 км) след Благоевград са заложени 100 млн. лв. на километър. Същата ще е цената при Кресна", коментира той.

За сравнение, средната цената на километър магистрала е между 5-6 млн. лв. до 8 млн. лв. за по-сложните участъци, добави Трифонов. Според него най-добрата алтернатива е замяната на дългия тунел при Кресна със система от виадукти и къси тунели, което би намалило строителната стойност с 500-600 млн. лв. Така ще поевтинее и поддръжката, която при 15-километрово подземно трасе ще е 50 млн. лв. годишно, смята проф. Трифонов. Има го и варианта сегашният път през дефилето просто да бъде разширен, както е предвиждал първият проект за "Струма" (виж карето).

Бившият изпълнителен директор на Агенция "Пътища" Павел Диковски изтъкна като аргумент в същата посока и дългия срок на строителството. Според него то ще продължи поне 10 години и няма как да приключи в сегашния програмен период. "Това поставя под риск европейските средства за "Струма" и има опасност голяма част от този проект да се финансира от бюджета", каза Диковски.

Като минус той посочи и тежкото управление на трафика по главен път Е-79 за толкова дълъг период от време. Пътят към Гърция и в момента е сред най-натоварените участъци от републиканската мрежа, а участъкът през Кресна – едно от местата с най-много катастрофи.

За момента пътните специалисти не предлагат еднозначна алтернатива на тунела през Кресненското дефиле. Според изпълнителния директор на КСБ Иван Бойков обаче трябва да се търси друго решение, като се спазят всички екологични и сеизмични норми.

От пътния бранш настояват също Национална компания "Стратегическа пътна инфраструктура" (НКСИП), която отговаря за изграждането на Лот 3 от "Струма", отново да разгледа вариантите за преминаване през Кресненското дефиле. Компанията вече обяви обществена поръчка за анализ разходи-ползи за участъка от магистралата между Благоевград и Сандански. Строителите обаче искат такъв да бъде направен и за втори възможен вариант за прехода през дефилето.

Не стана обаче ясно как това би се отразило на сроковете и хода на проекта за лот 3 от "Струма". Амбициите на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева са да обяви първите обществени поръчки за пътните участъци между Благоевград и Сандански до края на тази година, а за тунела при Кресна – през следващата.

..и 9 по скалата на Рихтер

Окончателното решение за тунелно преминаване през Креснеското дефиле бе взето през 2009-2010 г. Година по-рано вариантът получи и оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Източници от управляващия орган на програма "Транспорт" посочиха, че нито тогава, нито през следващите години е имало възражения от строителния бранш срещу трасето на "Струма". При обсъждането на идейния проект за Лот 3 от магистралата през март също имаше само отделни критични изказвания към избрания вариант.

Според същия източник нов вариант за преминаване на Креснеското дефиле ще върне лот 3 на "Струма" на изходна точка. Това пък ще застраши реализацията и финансирането на целия проект, тъй като трасето с тунела е заложено в одобрената от Европейската комисия апликационна форма на магистралата. Тоест всяка промяна трябва да мине през ново одобрение от Брюксел.
Сходно становище застъпи преди дни и председателят на Българската асоциация за геотехническо и тунелно строителство (БАГТС) Валентин Трашлиев. Пред медиите той посочи, че действително е могло да се търсят други решения за преминаването на "Струма" през Кресненското дефиле, но трасето с дългия тунел е одобрено от Ев­­ро­пейската комисия и ако сега се стигне до промяна, може да изгубим финансирането за магистралата.

Спорно е също така доколко замяната на тунела с открито магистрално строителство е по-добро решение от сеизмична гледна точка. Според преподаватели от Минно-геоложкия университет районът на Кресна е силно земетръсен - възможни са трусове от 9 степен по скалата на Рихтер, които силно да променят релефа.

Подобни опасения изказа и председателят на "Зелени Балкани" Андрей Ковачев. Той обаче припомни, че всички експертизи са оценили тунела през Кресна като най-безопасен вариант предвид сеизмичната активност в района.

"Аз съм биолог и съм израснал като такъв в Кресненския пролом. Много искам да ви покажа блоковете, които падат там при 9-а степен по Рихтер. Говорил съм с много сеизмолози и инженери - японците в такива случаи предлагат да се строи вътре, а не вън от скалата", обобщи Ковачев.

Петко Ковачев от партия "Зелените" пък директно обвини представителите на строителния сектор, че теглят проекта за "Струма" към "джобчето на гилдиите си".

"Защо въпросът с тунела при Кресна се повдига, когато всичко е решено. Отговорът е, че българските пътищари, батковци и братковци няма да хапнат нищо от този тунел", коментира екологът.

Причината за думите му е, че тунелното строителство е специфично и в Европа компаниите, които биха отговорили на изискванията за опит в подобни мащабни проекти, са не повече от две-три.
От Министерството на регионалното развитие до момента няма коментар за исканията на строителния бранш. Оттам посочиха, че по темата преди дни е получено писмо от браншовите камари, но без аргументирани становища или доклад към него.

capital.bg