Убиецът от Осиково плаши с мъст близки на жертвите си
Детеубиецът и подпалвач Манчо не е изплатил и лев кръвнина
"Как отивам до гробищата и как се връщам - само Аллах знае! И дечицата ми, и внучетата ми нещо са ми се разсърдили. Не искат ми се обадят, не искат да говорят с мен. Моля се на Господ да отвори гробовете, че да ги видя, ама и той не ме чува. Един изверг почерни живота ни, дишаме с мъжа ми, но и ние сме мъртви", изповядва през сълзи 58-годишната майка и баба, която не може да се радва нито на деца, нито на внуци. И за друго се моли от известно време Фикра Парапанова - да не се премахва най-тежкото наказание "доживотен затвор без право на замяна", пише "Стандарт".
На 4 февруари се навършиха 5 г. от най-кървавата и жестока драма в Осиково. Тогава не само един род, а цялото селище бе почернено от Манчо Панюков, зет на Фикра и съпруг на дъщеря й. Вечерта на най-черната дата в историята на селото мъжът драсна клечката на къщата на тъста си, сякаш пали наръч дърва. А в стаята имаше седем родственици на стопаните. Всички пламнаха като въглени. Веднага след палежа извергът закла с нож като агнета родните си синове - 8-годишния Еди и 6-годишния Иво. От получените тежки изгаряния в пожара съпругата на детеубиеца Биляна по-късно издъхна в "Пирогов".
"Този изверг вкара в гроба дъщеря ми и двете златни дечица, после "изкопа" гробове на още 4-ма наши роднини, които си отидоха заради преживения стрес. Искаше и нашата смърт. Тези, които оцеляхме, не знаем на кой свят сме! Пия антидепресанти, хапчета за високо кръвно. Мъжът ми също гълта цяла шепа хапове. А оня злодей, дето няма съвест и сърце, си живее спокойно в затвора, държавата го храни, не похваща никаква работа. Той трябваше да е първият, за който да въведат смъртното наказание! А те искат да отменят и доживотната присъда", плаче Фикра. Тя призовава тези, които дискутират по този въпрос и от които зависят нещата, за миг поне да се поставят на мястото на почернените съпрузи.
"На никой не пожелавам това, което ни се случи. Но разберат ли нашата болка, ще са наясно, че вършат грях, дето искат премахването на най-тежкото наказание. Да помилваш крадец, човек, който не е убил, е друго. Но да пуснеш на свобода такива, дето са затрили най-близките си и се заканват да продължат да затриват, е недопустимо", убедена е Фикра. За такива изверги - само смърт, казва присъдата си съсипаната от мъка жена. Готова е да иска среща и с правосъдния министър, че и до Страсбург да стигне, за да каже своята истина. Да предотврати възможността да се помилват хора, които са убили и пак ще убиват ако са на свобода.
С мъжа й Мурад гледат по телевизията колко кланета стават из страната, разбират болката на близките на жертвите. "Ако го накажеха със смърт, сигурно нямаше да има толкова много други трагедии. А вместо смърт този убиец звъни по телефона на свои приятели. Казвал, че иска да го пуснат само за 2 ч, "за да очистя и другите", с децата направил това, което трябвало. Ще изчака 15 г. и ще се върне да мъсти", така и не казва името на детеубиеца жената. Него дори не го пращат да работи, а е осъден и да плаща кръвнина. Само на тях са към 150 000 лева. "Но ние не му щем парите. Ако някога получим нещо, ще ги дарим. Този самолюбец никога не е мислил да си сложи край на живота. Уби децата си и заспа най-спокойно", гневят се съпрузите.
5 месеца преди кървавото престъпление на зет им - на 9 септември 2008 г., в катастрофа загива и 22-годишният им син. Фикра и Мурад живеят от есента на 2011 г. в къщата, в която се разигра драмата. "Много трудно се съгласих да се върнем тук. Много се карахме с мъжа ми. Но страшните спомени не ме напускаха за ден и в родния ми дом, където бяхме повече от две години и половина. Поне сега сме в другата половина на сградата", казва Фикра. В края на миналата година Мурад минал на ТЕЛК, пенсията му сега е точно 127 лева Двамата с помощта на роднини гледат и тютюн. Изкарали 350 кг. За повече нямат сили. Чакат да им го платят, за да си върнат заемите към сина и дъщерята на сестрата на Фикра - Биляна.
"Допълнителна болка ни е, че този изверг си лежи в килията и никой не го кара да работи. Нека поне се труди. Иначе що за наказание е това!?, чудят се те. Често си задават въпроса: Не можехме ли да предотвратим трагедията? Но нямат отговор. Съпрузите признават, че преди драмата зетят им често вдигал скандали, псувал ги, ругаел ги. Дори ги заплашвал с пистолет. Но никой от тях не допускал, че може да посегне на собствените си рожби. "Молим се всеки ден на Аллах по-скоро да отидем при слънцата ни Еди и Иво, при дъщерята и сина. Но насила не се умира. Аллах да го накаже оня, червеите да го изядат, бял ден да не види!", кълне го Фикра. Тя често сънува внуците и децата си. Чува само гласовете им как викат за помощ. Но не вижда лицата им. Останали са й само снимките. Над тях лее сълзи всеки ден. И се моли никой друг да няма тяхната злощастна съдба.
