Учени открили диамант в Чепеларе през 2011-а
“Микродиамантът, който бе открит край Чепеларе, е 100% доказан. Той се намира в университета в Лийдс”, казва д-р Иван Савов, преподавател по геология в английския град, цитиран от 24chasa.bg.
Българинът е научен ръководител на Дейвид Колинс, който пък е автор на докторска дисертация за чепеларския микродиамант. Находката е с размери 4-5 микрона и е намерена в южната част на града на 100 м от фабриката за производство на ски.
Мястото, откъдето е взет гранатовият шист и е занесен на Острова, е обрасло в бурени. През 2011 г. Савов и Колинс заедно с Илия Димитров от природно-научния музей и преподавателката в Геолого-географския факултет в СУ “Св. Климент Охридски” Милена Георгиева били на експедиция в Централните Родопи и попаднали на скалата.
С тях имало и английски студенти, изпратени от университета в Лийдс. Савов бил ръководител на проекта, а Димитров, който е роден в Чепеларе, помагал с логистиката - транспорт, намиране на находищата и др.
Английският университет и тази година е изпратил студенти в района на практика за проучване. “Обикаляхме 3 г. по баирите да събираме скали, след като през 2007 г. до гръцкото с. Кими, разположено на южните склонове на Родопите до границата с България, бе открит микродиамант с няколко микрона по-голям от този в Чепеларе. Него намериха германски и гръцки учени. Скалната структура е сходна и затова бяхме убедени, че трябва да има и тук”, казва Илия Димитров.
Младите учени са правили 300 проби от 150 шлифа, взети от района. За разлика от тези в Южна Африка, които се формират в кимбърлитови скали, наречени така по находището Кимбърли, чепеларските са в гранатови шисти.
Гранатът е устойчив на метаморфни процеси и затова се е запазил. Бил е на 120 км под земята и е излязъл на повърхността при образуването на Родопите преди милиони години.
С доказателствата, които са много солидни и изискват серия изследвания и доклади в научните среди, се е заел англичанинът Колинс. Правени са наблюдения с електронен микроскоп.
Чепеларският диамант е доказан с лазерна спектроскопия. “Тази техника на проверка се смята за най-надеждната. Скъпа е и не може да стане в България, тъй като тук няма такива машини”, обясни Савов.
Тя показвала зърна до един микрон. Колинс съвместно с българите направил научен постер, който е докладван през 2011 г. на конференция за метаморфни скали в Сан Франциско, САЩ.
Тогава Колинс печели приз за най-добър постер. Следващата - 2012 г., направихме постер в научнопопулярен вариант, който се намира в Националния природонаучен музей в София.
Екземпляр от него има и в Музея по спелеология и български карст в Чепеларе”, обясни Димитров. Откритието е представяно на научни конференции в САЩ, Англия, Канада и на по-достъпен за неспециалисти форум във Виена.
Според д-р Савов, който е от 6 г. в Англия, а преди това е учил и работил в САЩ,
несериозно е да се говори за диамантени находища, без това да е разкрито пред научния свят и да са му направени тестове, признати от световната практика.
“Скалите в с. Светулка, където се твърди, че има диаманти, не отговарят на познатите. Може и да има показан диамант, за който се твърди, че е открит, но е твърде вероятно да не е оттам”, казва д-р Савов.
В света досега има доказани 12 открития на диаманти в метаморфни скали. С откритието за диаманта, наличието на минерала кеосит, както и игли от минерала рутил в гранати от района, потънали на над 150 км дълбочина, доказват, че Родопите са район със свръхвисок метаморфизъм.
До този момент в науката е смятано, че по света става въпрос за по-малко райони с такава съдба. Според Савов диамантът от Чепеларе е интересен не като ювелирна
стойност и за промишлено добиване, а от научна гледна точка.
“Интересът на научната общност към него е, защото, за да се образува диамант, трябва да има високо налягане и висока температура, което става дълбоко под земята.
А за да е станал този диамант и ние после да го намерим на повърхността, значи тази скала е потънала на 160-170 км, после е излязла обратно нагоре. И това нещо го има само на 4-5 места в света”, обяснява геологът.
Според учените това се е получило от колизия на плочите. “При много високо налягане в земята скали, минерали и течности могат да се държат много по-различно от тези, които участват в процеси на повърхността.
Има много малко места, в които скалите са върнати от повече от няколко десетки километра дълбочина”, казва Колинс. Той твърди, че Родопският масив, който прекосява българо-гръцката граница, е терен с ултрависоко налягане.
Чрез химични и изотопни техники можело да се докажат както фазите с високо налягане, много от които остават само като включвания в гранат, така и минералите от стари струпвания.
