Ученици недоволстват – спират им стипендии

Виолета Гурнакова

„Всички сме свикнали с абсурдите в нашата държава. И дотолкова ни е обзела апатия, че отминаваме нередностите, които срещаме, с лека ръка. А не трябва да е така. Трябва да се говори за тях.“ Това ни пише младата ученичка от Варна Сияна Недялкова от НГХНИ „Константин Преславски“. Тя е вече към финала на своето гимназиално обучение и й предстои да си избере университет. За разлика от съучениците си, момичето иска да остане в България. Но много неща я разколебават, става ясно от писмото й, звучащо като  есе. Първо не разбира защо когато си награден финансово като талантлив ученик, ти спират стипендията за отличен успех в училище. И второ – защо за всички наградени в литературни конкурси няма достойно възнаграждение, а се налага допълнително да се моли министерството за това. Сияна е многократен носител на отличия за своите дарби.

Всичко започнало, когато една нейна приятелка получила специална награда в литературния конкурс „Земята – наш дом”. Творбата й била прекрасна и в специални разговори с общинските служители станало ясно, че ще трябва да се изпрати специално писмо до министерството, с което да се поиска финансово възнаграждение за таланта на момичето.

Другият случай е, че Сияна и приятелките й са дейни и активни с талантите си в редица известни варненски школи като „Златното ключе” и Детски парламент към ОДК – Варна. За това и често са награждавани по програмата за таланти на министерството. Но за да си вземат финансовите отличия, трябва да представят бележки, че не получават стипендия от училищата си. Ако имат такава, а талантливите момичета имат, защото са отличнички, те просто трябва да се откажат от нея. Това ги хвърля в недоумение.

Ето и още въпроси, които момичето задава към всички „възрастни”, последвани от техните отговори.

Сияна Недялкова, ученичка

Искам да остана в България, без клишета

Наскоро моя приятелка получи престижна награда от литературен конкурс, която ѝ дава правото да кандидатства за получаване на едногодишна стипендия. Сърцето ми се сви, когато разбрах, че от Министерството на образованието са отговорили, че може би няма да има пари за нея и още едно момиче. И тук не финансовата част е важна. Това няма да я спре да пише, да твори, да изразява себе си. Но това ще е една от главните причини за нейното решение да учи в чужбина. Когато срещнеш такава незаинтересованост толкова рано по пътя си, неприятното чувство остава завинаги толкова силно. Тази случка ме провокира да се замисля за бъдещето поколение, за децата, на които ние ще дадем живот. Фактът, че един ден и моето дете може да изживее такова разочарование, ме разтърсва и не напуска съзнанието ми. И когато прочетеш новина за поредните младежи, които не са успели да заминат за важно състезание поради липсата на средства, за ученици, които няма да получат стипендиите си поради липса на средства, гневът е най-естествената и нормална реакция. Искам това да се промени и вярвам, че е възможно. Може би не веднага. Но с малки и правилни стъпки. Ако се дава повече гласност на младежите, защото те имат какво да кажат. Въпреки скептичната нагласа на възрастните към тях, те са достойни за уважение. Ако ние всички не спомогнем за промяната, която така силно искаме, възмущението ни ще остане безпочвено и безполезно. Нека направим така, че децата ни да растат тук и да прославят нашата държава. Не друга. Като кандидат-студент тази година ми предстои трудният избор да реша къде да уча. Искам да остана в България. Това е моята страна, тук съм родена, искам да се развивам и да постигам успехите си в моята родина. Но сякаш държавата не иска това и с всеки изминал ден провокира у мен все повече и повече мисли за следване в чужбина. Не искам това да ви прозвучи като поредното оплакване, като поредното клиширано обяснение за това как нищо не е наред в България. Като млад човек, който активно се включва във всякакви дейности, спомагащи не само личното ми развитие, но и това на града и страната, си мисля, че има надежда. Всеки ден се запознавам с мотивирани млади хора, готови доброволно да участват във всякакви инициативи и събития, носещи само позитиви. И вместо да бъдат окуражавани, те биват пренебрегвани и ощетени. Във Варна се случват много хубави неща, талантливите ни деца безспорно са безброй. Но за съжаление, те не намират подкрепа в лицето на различните институции. Затова се налага техните ръководители и семейства да поемат главна роля в сбъдването на мечтите им. Само че това невинаги се оказва достатъчно.

Венцеслава Генова, началник РИО – Варна

Зависи каква е наградата

Има значение какъв точно е регламентът на конкурсите. Ако е обявено, че паричната награда е само за първо място, за второ и трето може да има само грамота или предметна. Ако наградата е специална, за нея може да няма определена сума от наградния фонд. Но няма случай да са отредени пари и да не стигнат до кандидата. Невъзможно е да стане.

Лилия Христова, директор дирекция „Образование“ в община Варна

Източникът е един и същ - министерството

Наистина има наредба, която не позволява да се вземат две стипендии от едно и също място. Добре е това да се уточни, за да няма недоволство. Същото е както да не се вземат две заплати от едно и също предприятие. Тъй като еднократните или постоянни стипендии за отличен успех и за талантливи ученици идват от Министерството на образованието, за това едната трябва да бъде спряна, за да се приведе другата.

Монка Николова, директор ОДК – Варна

Има специални наредби за всичко

Ние не превеждаме стипендии. Ако има наградени таланти, те минават през общинската програма за даровити деца. В училище имат други правила за стипендии. Има наредби, които трябва да се спазват.