Умиращата история на Варна
Боян Георгиев, Varnasummer.com
Сградите – паметници на културата са част от историята на всеки град. В цял свят институциите и гражданите проявяват особена грижа към тях, защото от тях зависи обликът на един град, неговият дух. Живял съм в Рим, посещавал съм Венеция, Наполи, Флоренция, Виена, Будапеща и още много европейски градове. Всички те имат един общ белег – специфичното чувство, което те обладава, когато се разхождаш из улиците им, характерното им излъчване. Също както у хората. Другото общо нещо в тези градове е старанието на местната и държавна власт да развиват градовете според изискванията на времето, но съхранявайки изграденото през годините.
И във Варна имаме такива сгради, онези типично варненските, заради които градът ни често е карал хората да се влюбват в него. Днес тези сгради са оставени да се рушат, една голяма част от историята на града е на път да си отиде завинаги и искам да обърна внимание на този проблем. Ще покажа някои от важните и силно застрашени къщи, дело на велики, но малко познати на варненци архитекти. Ще опитам да анализирам причините, които са довели до днешното им състояние и чия е отговорността. И така…
1. Турската баня от 1912г, проект на арх. Дабко Дабков. Къщата се намира на ул. „Цар Симеон І“ №3 и 5 (пресечката под Валентина). Общината е съсобственик на сградата, а самата сграда от години е необитаема и занемарена.
Арх. Дабко Дабков идва във Варна, защото се влюбва в нея и прекарва целия си живот тук. В периода 1906-1940 г., за 34 години, той има 350 реализирани проекта. Освен сградата на снимката горе, по-известните сред тях са: Първият гранд хотел – Гранд хотел „Лондон“, Аквариумът, х-л Мусала, който е умален модел на Flatiron Building – иконата на Ню Йорк.
2. Софийската банка, проект на арх. Дабко Дабков от 1922 г. (ул. „Преслав“ № 24)
Дабко Дабков проектира двата варненски френски колежа – мъжкият френски колеж „Сен Мишел“ и девическият колеж „Сент Андре“. Мъжкият колеж, за съжаление, вече не може да бъде видян, защото го събориха и на негово място направиха паркинг. Това е на ул. „Петко Каравелов“, а Девическият, бившата Военна болница на Варна – Госпитала, се намира под Общината. Той също бил съборен и на негово място днес се издига една жалка имитация със стиропорени корнизи, наречена „Landmark Centre Varna“.
Детайл: скулптурната творба, дело на Кирил Шиваров.
3. Хотел „Париж“, преустроен в последния си вид през 1911 г. по проект на арх. Дабко Дабков (ъгъла на улиците „Панагюрище“ и „Преслав“): 
Други сгради на именития архитект са: Средното търговско училище — днес Икономически университет, фасадата на Драматичния театър. Съвместно с архитект Стефан Венедикт Попов проектира монументалната сграда на Търговско-индустриалната камара, днес Щаб на Военноморските сили. Последната – брилянтно произведение на късната еклектика на Необарок и Неокласицизъм, но освен тях, в творенията на Дабко Дабков, могат да бъдат открити елементи от стиловете Арт Деко, Баухаус и направлението Сецесион. А за да може един човек да прилага отделните стилове и направления, се предполага висока култура и непрекъснато осведомяване. Всичко това превръща арх. Дабков във варненският Гауди, а наследството му – безценно.
4. Някогашното Турско консулство, италиански проект от 1899 г. (вече не е със статут на недвижима културна ценност) на бул. „Приморски“ № 21:
Тази стара сграда на бул. „Приморски” 21 се явява ябълката на раздора за Община Варна от години. Тя е разположена малко преди басейните вляво, в посока от ЖП гарата към х-л „Панорама“. Какво ли не е преживяла – пожари, пропадане на покрив, наводнения… Това е сграда, която е отписана от списъка на паметниците на културата във Варна, по неизвестни за специалистите критерии и дори е била обявявана за продан от агенция за недвижими имоти. Проблемът е, че в новия ОУП на Варна, има планове за разширяване на бул. Приморски, който минава през 50% от имота, което е доста глупаво, тъй като от другата страна на булеварда има зелени площи, които могат да се използват. Друга недомислица е, че както и да се разшири бул. Приморски, остава едно стеснение, точно пред х-л Панорама, който е нова сграда и няма как да бъде съборен за разширението. Противно на логиката е по трасето за разширение да се събарят сгради на избирателен принцип. Построена в неокласически стил, дело на италиански архитект от края на 19 в., сградата има културна и историческа стойност.
Хубаво е да се знае, че някога бул. „Приморски“ е бил булевардът на консулските дипломатически представителства във Варна. Освен турското консулство, там са били разположени още белгийското, испанското, италианското, норвежкото, немското и др., което само по себе си показва, че Варна някога е имала развита дипломация. Също така, това е улицата, която е най-близко разположена до морето и се явява вратата на града към Запада, била е портата на Варна и на Европа.
5. Гранд хотел „Империал“ на пл. „Независимост“, проект на инж. Йосиф Х. Стоянов от 1932 г. Някогашният Гранд хотел става Военно окръжие и дълго време остава такова. Къщата, известна сред по-старите варненци като „Къщата с гълъбите”, сега се определя като къщата до дюнерите. Не знам чия собственост е сградата в момента, но беше собствебност на ирландски фонд. Българска архитектка от Аризона, САЩ изготви проект, озаглавен „Аполо билдинг” като стойността на проекта възлизаше на 5,5 млн евро и предвиждаше построяване на нова седем етажна сграда:
6. Къщата на братя Симеонови, бул. „Приморски“ № 127 (срещу Морската градина), австрийски проект от 1928 г. 
Братя Симеонови от Бургас по онова време били концесионери на Бургаските солници. Тяхната къща във Варна е уникално произведение на архитектурната и инженерна мисъл по отношение на разпределение на помещенията и стилови характеристики. Това е частен имот, на който независимо, че също е паметник на културата, преди няколко месеца му падна покрива. Поредният имот, който е занемарен и е оставен да се саморазруши, за да може на негово място да бъде построена нова, модерна бизнес сграда. Любопитното в случая е, че в тази къща са заснети сцени от филма „Една жена на 33” на режисьора Христо Христов от 1982.
Публикувам тези шест ценни за Варна сгради с уговорката, че това е само малък пример за състоянието, в което се намират стотици паметници на културата и за да демонстрирам резултата от бездействието на изпълнителната и местната власт. И така, къде е проблемът?
Паметниците на културата в България, вече недвижими културни ценности, са освободени от данък върху недвижимия имот със Закона за местни данъци и такси, но само в случай, че сградата НЕ се използва с търговска цел и това е единственото, което е направено за улесняване на стопанисването им. Оттам насетне, каквито и действия да предприеме дадено лице – собственик на паметник на културата, дори и с най-добри намерения, действията трябва да бъдат съгласувани преди всичко с Министерството на културата и по-точно с Националния институт за недвижимо културно наследство към министерството (НИНКН). И именно в това се състои и проблемът – процедурата е тромава и сложна.
Пример: Вие сте собственик на такава сграда и искате да ремонтирате покривната й конструкция. За целта трябва да разполагате с всички необходими разрешителни: да ви се изготви скица, която да изпратите в София за одобрение, да изчакате отговор, мнение, което има задължителен характер, но ако нещо трябва да бъде променено, отново изпращате писмо, отново чакате мнение, но вече със съответните указания. Сами разбирате, че цялото това време за реакция от администрацията може да се окаже фатално за една сграда – паметник на културата. Един по-проливен дъжд и край. Да не говорим, че това може да коства и човешки живот, както се случи в София на ул. „Алабин“.
В членовете от 70 до 72 в Закона за културното наследство е вменено, че ако подобна сграда е оставена без надзор и стопанисване, Общината е длъжна да състави комисия, която на място да изследва обекта и в последствие да издаде задължително предписание на собственика, ползвателя или концесионера на дадения обект, който трябва да започне изпълнението в 14 дневен срок, според предписаната процедура. Най-малкото, трябва да се изпрати писмо до НИКН в София. Законът дава право заповедта да бъде обжалвана, но това не спира нейното изпълнение. В такъв случай, Общината е длъжна да извърши предписания за консервационни или реставрационни действия и пр. за сметка на собственика, който в повечето случаи не е съгласен, като след извършване на ремонтните дейности, за да не остане Общината необезпечена, има право на законна ипотека върху имота в рамките на стойността, която Общината трябва да си възстанови като неудовлетворен кредитор. С други думи, Общината не губи пари. Независимо, че нормата е влязла в сила още през 2011 г., до момента нейно прилагане почти не е имало. По времето на кмета Кирил Йорданов имаше опити да се подеме инициатива с 5 такива сгради, но нищо не се случи, което продължава и при администрацията на кмета Портних. В крайна сметка, нито една от рушащите се сгради – паметници на културата във Варна, не е пипната.
Законът за културното наследство дава една възможност чрез двустепенна процедура – попълва се декларация, чрез която всяко физическо или юридическо лице може да си вземе т.нар. Регистрационен фиш – документ от 8 стр. и да го попълни, описвайки сградата, която счита, че трябва да бъде паметник на културата. Лошото е, че този документ донякъде ограничава, защото в него има архитектурни специфики, които предполагат попълващият да има познания в областта. Написването на такъв фиш не означава, че сградата ще стане паметник, но има случаи, в които работи. Така например Варненското историко-архитектурно дружеството (ВИАД) са успели да спасят от събаряне сградата на приюта „Княгиня Надежда”, бившето сиропиталище Цонко Цонков”– двуетажна сграда до Полиграфията, в началото на ул. „Кракра”. Община Варна искала да построи 11 етажна обществена сграда, която да отдава под наем и оставало малко още едно от творенията на Дабко Дабков да бъде безвъзвратно унищожено. Сградата била построена през 1908 г. по идея на царица Елеонора, която ръководила проекта, който възложила на прочутия варненски архитект, който от своя страна, го изпълнява безплатно, както е правил много пъти. Дабков не е единственият архитект, който е работил безплатно за Варна. Това са правили всички архитекти, особено след 1918 г.
Струва си да се отбележи, че Варна преди 100 г. е имала много по-малко население (40 000 през 1910 г.), но е постигнато много повече в инфраструктурен план. По друг начин казано, Варна е била малко градче, което е носело белезите на цивилизован европейски град, докато жителите и управата на днешния съвременен и голям европейски град, не само не се старае да го опази, а и унищожава тези белези.
Някога е имало българска нация, български дух и българско общество. Тогава е имало воля за създаване на облик, гонещ стандартите на развити европейски държави. Днес, въпреки всички достижения на технологиите и културата, този дух вече не е толкова силно развит, както е било в онова примитивно време и лично аз съжалявам, че представителите на тогавашното общество, което е имало кауза наречена Варна, днес ги няма.
Всичко това изисква спешна законодателна промяна, която бързо да влезе в изпълнение. Изисква местната администрация да започне да работи. Изисква обществен натиск, преди да е станало късно, защото историята и архитектурата продават, а не алуминиевите бараки, сложени да ги крият. Европейска столица на културата се става, след като имаш стратегия за опазване културното наследство на града и я следваш, а не с опъване на винили върху сградата на Общината, месец преди гласуването. Развит туризъм се прави със заможни туристи с фотоапарати пред гърдите, не с капещи дюнери.
И накрая, нещо, което помня от професора си по средновековна история в Рим:
„Никой не може да промени историята, дори и Господ, но могат историците.“
При нас, политиците са на път да я унищожат…
Специални благодарности на Християн Облаков - секретар на дружеството ВИАД и администратор на Фейсбук групата „Стара Варна“. Човекът, издал 6 книги посветени на варненски архитекти, който ми разказа много по темата и ми предостави факти и снимки на застрашените сгради.
