В САЩ наш доктор спасил над 100 отрязани пръста
Симеон Гаспаров, Чикаго, "Труд"
Какво е успехът? За мнозина да си успял, означава да имаш много пари и звездна слава. За други той не е свързан с трупане на материални блага и власт, а е по-скоро въпрос на себеусещане. Ако живееш живота, който те прави щастлив, значи си успял.
В Съединените Щати д-р Георги Лазаров е познат като хирург в Националния център по хирургия на ръката към университета “Джонс Хопкинс”. За българската колония в Балтимор и Вашингтон той е един от хората, направили най-много за разпространяването на българската култура отвъд океана. За съгражданите си в родния си град Пловдив д-р Лазаров е човекът, спонсорирал изграждането на едни от най-емблематичните образи на пловдивската бохема - Сашо Сладура и градския любимец Мильо.
Роденият през 1931 г. в града под тепетата, Георги Лазаров израства в бурната и драматична епоха на годините около Втората световна война. Семейството са кореняци пловдивчани, но прабаба му и прадядо му са убити от турците в Карлово. Дядо му идва като бежанец в края на ХIХ век и основава първия супермаркет в града - Павильона, точно срещу общината. Георги учи във френския колеж “Свети Августин”. И до днес си спомня с най-голяма благодарност учителя си по философия отец Камен Вичев, станал жертва на т.нар. католическа конспирация през 1952 г.
Поради липса на средства да учи в София, остава в Пловдив и записва медицина. “Не ми се ставаше лекар, защото имам математически мозък”, признава днес д-р Лазаров. За свое щастие обаче се насочва към ортопедичната хирургия, където механиката има голямо приложение.
През 60-те години работи в Пловдив, където основава първата клиника по хирургия на ръката към Медицинския факултет. До момента такава клиника е имало само в София - на проф. Холевич и проф. Матев. “Въвеждах повече нови оперативни методи отколкото всичките останали 15 лекари в катедрата. И въпреки това едва стигнах до младши асистент, понеже не бях член на БКП. Кой ще стане доцент, кой професор и завеждащ катедра, се определяше не от способностите на хирурга, а от партийната му принадлежност”, споделя горчивия си опит у нас известният медик.
През 1968 г., когато полковник Муамар Кадафи изгонва италианските лекари от Либия, д-р Лазаров е поканен да завежда ортопедичното отделение на болницата в Бенгази, защото говори английски и френски. Въпреки че е представил дисертация за трансплантация на костите на ръката, шефовете в България замразяват труда му. Разочарован от липсата на възможност да расте и да помага за развитието на медицинската наука у нас, Лазаров и съпругата му емигрират във Франция, а от там през 1971 г. пристигат в САЩ. Кариерата му тръгва стремглаво нагоре.
В Щатите трябва да повтори лекарските стажове и да издържи приравнителните изпити. Отначало работи в Ню Йорк, а след това е приет след само половинчасово интервю в престижния университет “Джонс Хопкинс” в Балтимор.
Идването му в страната на неограничените възможности съвпада и с много важен епизод от развитието на американската ортопедична хирургия. “Когато пристигнах в САЩ, водещ лекар в страната по хирургия на ръката беше проф. Раймонд Къртис към университета “Джонс Хопкинс”. Той беше вече започнал работа по тясното специализиране на някои от ортопедите по хирургия на ръката”, връща се в спомените си Георги Лазаров. Д-р Къртис две години преди това е обиколил Европа и е отседнал за седмица в София, защото нашите хирурзи проф. Матев и проф. Холевич са на най-високото ниво на хирургията на ръката в източния блок. Дори техните учебници са преведени на няколко езика. “След като ме интервюира и разбра, че вече съм хирург на ръката и колега на Матев и Холевич, без да се двоуми ме прие в екипа си”, споделя д-р Лазаров. И така българският лекар, заедно с д-р Къртис, става един от основателите на Националния институт по хирургия на ръката в САЩ.
В какво точно се изразява работата на нашия сънародник, с която става толкова известен в САЩ? “Бях един от първите, които започнаха да реплантират напълно отрязани пръсти на ръката. Болните идваха в нашата спешна хирургия, като носеха отрязаните си пръсти в кутия с лед. Самото зашиване на сухожилията, костите и дори нервите беше познато от години, но съдовата хирургия се извършва с микроскоп, който увеличава от 4 до 12 пъти. Работи се с малки игли, които не се виждат с просто око. На артерията, която е с диаметър по-малък от графита на молив, се слагат поне 12-14 шева. На вените - още толкова. А за всеки пръст се съединяват 4-5 съда. Операцията трае към 4 часа. Реплантирал съм повече от сто пръста и моя рейтинг на успешно преживяване бе най-добър в центъра.”
Д-р Лазаров е също един от първите хирурзи в САЩ, а може би и в света, който е накарал да “оживее” отрязана над лакътя ръка. Благодарение на него жената с “присадената” ръка не само я ползва, но и работи с нея. “Когато казват, че в САЩ може да умреш, ако нямаш застраховка - не е вярно! Момичето нямаше нито стотинка. Накрая ми подари медальонче, на което още закачвам ключовете си”, споделя българският лекар.
“Аз не съм толкова политически, колкото професионален емигрант”, разказва д-р Лазаров. “От българските емигранти, които избягаха в САЩ по политически причини преди 1989 г., някои са доволни, други не. Тези, които дойдоха, търсейки професионално развитие, успяха много. Само в Балтимор има 30-40 българи, които са на върха на науката.
Д-р Лазаров следи внимателно какво се случва в България и си идва поне веднъж годишно. А миналата година - цели три пъти. Според него, за да се оправи България и се спре изтичането на мозъци, е необходима добра икономика. А икономиката може да върви само ако има свободна конкуренция.
“Очаквах, че по законите на капитализма некадърните ще отпаднат, а инициативните и работливите ще напреднат. Но в България тези, които узурпираха финансовите средства се подкрепят от “външни” сили - приятелски, политически, административни, съдебни и полицейски. Не само това, но и тези, които имат акъл и работоспособност да конкурират неспособните, често са потискани отгоре или на местно градско или селско ниво. Не може така! Това е най-големият дефект на сегашна България”, отсича д-р Лазаров.
От десет години 83-годишният д-р Лазаров е пенсионер. Има син, завършил Харвард и две внучета. С втората си съпруга живеят в Балтимор. Голяма част от времето си е посветил на благотворителна дейност чрез St. George Foundation в САЩ и фондация “Свети Георги Победоносец” в България.
От 13 години д-р Лазаров спонсорира единствения у нас конкурс за нова българска симфонична музика в типичните български неравноделни ритми 7/8. Тази година темата ще бъде “Вариации на популярна българска народна песен за симфоничен оркестър”. Спонсорира и националния конкурс за нова българска народна музика в Чепеларе.
В родния си Пловдив се е сработил със скулптора Данко Данков. Той е измайсторил паметника на отец Камен Вичев, на Сашо Сладура, убит в лагера в Ловеч, на Цанко Лавренов, на жертвите на комунизма в градските гробища и на символа на пловдивските чешити - Мильо, който лукаво наблюдава пъстрата главна улица в Пловдив.
“Град, който има паметник на Мильо на главната улица, и на Гюро Михайлов на централния площад, е бамбашка град”, заявява с усмивка докторът. За благотворителната му дейност и за заслугите му за прославата на България по света д-р Лазаров е обявен за почетен гражданин на Пловдив и е награден със Златна лаврова клонка от нашето външно министерство през 2011 г.
