В най-дългата нощ от годината Слънцето се ражда за нов живот
Днес, в 19 часа и 11 минути българско време, настъпва зимното слънцестоене. То бележи началото на зимата и в Северното полукълбо Слънцето се задържа най-кратко над хоризонта и се вдига най-ниско – само на 23 градуса и 26,45 минути.
По време на зимното слънцестоене над ширина 66,5 градуса Слънцето не изгрява изобщо и се спуска постоянен мрак. На Северния полюс в деня на зимното слънцестоене не се вижда не само Слънцето, но дори няма сумрак и посоката на нашето светило може да се разбере само по съзвездията.
На 21 срещу 22 декември е най-дългата нощ в годината (около 17 часа) и дните са най-кратки. Към края на годината обаче продължителността на деня ще нарасне почти с пет минути.
В този ден Слънцето пресича 18-ия меридиан и започва постепенно да се движи нагоре по еклиптиката, започвайки своя път към пролетното равноденствие, когато ще пресече небесния екватор.
В различните култури тълкуването на събитието зимно слънцестоене е различно, но повечето народи го смятат като възраждане и го отбелязват с празници, фестивали, срещи, ритуали и други тържества. В Древен Китай са смятали, че 21 декември е най-щастливият ден и от него се повдига "мъжката сила" на природата и започва новият цикъл.
Древните славяни в деня на зимното слънцестоене празнували своята Нова година и Деня на раждането на Слънцето.
Зимното слънцестоене (на 21 декември) и лятното слънцестоене (21 юни) са сред най-древните празници на човечеството. След зимното слънцестоене – "раждането на новото Слънце", за всеобща радост денят започва да нараства.
