В петък честваме Света Варвара
Три страхотни празника предстоят един след друг!
4 Декември - Света Варвара На този ден празнуват всички с името (имената) Варвара, Варя, Варадин.
5 Декември - Света Сава (Савинден) На този ден празнуват всички с името (имената) Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка.
6 Декември - Никулден На този ден празнуват всички с името (имената) Никола, Николай, Николина, Николета, Ненка, Нина, Нино, Кольо..imen-den.net
Ето и повече за празниците:
4 Декември - Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Паметта й се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.
У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка".
Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и "баба Шарка". В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за "баба Шарка", на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.
В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство против дребна шарка. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа , тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания кое момиче за кой момък ще се омъжи. В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара , Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща". Празникът се определя като женски. Главна роля в ритуалите имат жените и девойките. С тях са свързани и повечето забрани. В голяма степен и св. Варвара, и св. Сава се свързват с грижата за здравето на децата и двете светици понякога се възприемат като орисници, пряко владеещи съдбата им. Според народното предание св. Варвара произхожда от Разложко – там, на мястото, където е убита, избликнала топла вода. Всяка година на деня на светицата при топлия извор се събира множество народ. Вярва се, че водата е лековита и цери всякакви болести. Ритуали за Света Варвара Жените пекат медени питки и ги раздават на пътниците – да умилостивят болестта, да я изпратят далече от домовете си. Раздават се също царевични питки и ракия. За Баба Шарка се меси и специална питка, която през нощта се оставя на полица – край огнището – да дойде болестта, да си хапне, да се смили и да не напада децата в къщата. Деца палят огън на кръстопът (децата е необходимо да са нечетен брой) и го прескачат, за да се предпазят от болестта. Главни от огъня се скътват за лек, ако нечакано някое дете заболее през годината. Карат децата да скачат нависоко, „за да не ги завари Варвара”. За берекет в много домове се меси специален обреден хляб, който стопанинът разчупва високо над главата си – да пораснат децата високи, да пораснат и класовете, и добивите. Върху хляба се пали голяма „варварска свещ”. Тази свещ е магическа и се пази през цялата година. Ако през пролетта и лятото надвиснат бури и градоносни облаци, изнасят я на двора и облаците се разпръсват, бурята отминава.
Свещта се пали и при тежко раждане на добитъка. Двадесет дни преди Коледа, в средата на коледните пости, на Св. Варвара, по къщите тръгват „варварки” – млади девойки, които наричат за любов, щастие и берекет.
Тях ги чака с радост всеки стопанин, даряват ги с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. Затова наричат празника Женска Коледа
. Тъй като св. Варвара се осмисля като покровителка на домашните птици, по-често на кокошките, на 4 декември може да се направи магия за тях – да не се разпръскват извън двора и да не се губят. За целта е достатъчно в двора да се наръсят в кръг варени зърна от царевица и да се оградят с въже.
На кокошките се дават сварена пшеница, царевица, ечемик, овес, просо, за да носят повече. Вариво от пшеница или царевица се хапва сутрин от всички от къщата – да не се „запече полето”, да е влажно и да класят нивите. На места вярват, че от Варвара денят нараства „колкото иглен връх”.
Забрани
Жените не работят никаква женска работа. Гадания и предсказания Гледа се кой ще влезе първи в дома, дали ще е мъж или жена, дали ще е добър човек с късмет, дали ще са пълни ръцете му.
Ако е жена, през годината ще се мътят женски пиленца. Девойките, които искат да се оженят, на Св. Варвара показват колко са пъргави и работни. Стават в ранни зори, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината. Обредни вещи, храни и символи Трапезата се реди до прясно измазано огнище. Слагат се медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.
5 Декември - Свети Сава.
Според народните поверия по различните краища на България, някъде го почитат като мъж, а другаде като жена. Мъж или жена, Свети Сава се счита за брат/сестра на Варвара и Никола. Сава е представян като добрия, който моли Варвара да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.
Пак според вярванията, Варвара и Сава подготвят трапезата за Никулден, от там и поговорката „Варвара вари, Сава пече, а Свети Никола - гости гощава“. Този празник е и в чест на мъртвите, жените и бабите ходят на гробищата и раздават варено жито и ябълки, и палят свещи. Друга традиция е да се празнува за сечено и порязано, на този ден никой не трябва да пипа остри предмети, за да не се порязва никой вкъщи през идната 2015 година.
На 5 декември е хубаво да се месят и раздават за здраве мекици, но основната суматоха около този и предния ден, преминава в подготовката за Никулден.
Именници са: Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав,Десислава, Сабина, Сава, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слав,Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав,Станислава, Съби, Събина.
6 декември, почитаме Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец. Празникът е известен още като Никулден и бива честван ежегодно от всички рибари, моряци, пътешественици и банкери.
Никулден заема важно място в българската празнична традиция.
Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира.
Той има покровителство над морските бури и урагани. Затова в този ден лодките и корабите не плават в открито море. Рибарите, моряците и техните семейства участват в тържествената литургия, а след това организират буйни празненства за празника.
На Никулден българите приготвят богата празнична трапеза. Основното ястие на този празник е рибата. Тя се приготвя по различни начини в различните райони, но винаги от всички риби се отдава предпочитанието на шаран. Смята се, че шаранът е "слугата" на Св. Никола.
На този ден обикновено се припомня следният случай: веднъж, когато светецът в открито море е бил уловен от бурята, и поради дупката на дъното в лодката започна да навлиза вода, той е бръкнал във водата с ръката му, извадил от там един шаран и запушил дупката с него.
Оттогава шаранът се смята за жертвена риба на трапезата в този ден. Поради това и празникът понякога го наричат "Рибен Св. Никола".
Шаранът се приготвя в тесто, пълнен с ориз, ядки и стафиди - това ястие се нарича "рибник". Също може да се приготви и печен шаран.
Никулденската риба трябва задължително да бъде прясно уловена и с люспи. Първата хваната риба на този ден се изяжда от рибарите, печена на самия бряг.
На 6 декември шаранът не е просто гозба, а ритуал - своеобразно жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет. На масата се поставят и различни обредни хлябове и много постни ястия.
Трапезата не се вдига цял ден и до късно през нощта е на разположение на домакини и гости. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката.
Българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата. В западните райони на страната се съхраниха традициите да се празнува на този ден "такси", "служба" или "управител" - специално посещение на най-старите членове на рода в къщата на именника за "нощна служба". Това посещение се прави от група на неженени момчета и неомъжени момичета, които обикалят домовете на роднините и ги канят на "служба".
На входа на къщата на именника, гостите обикновено казват, "Свети Никола да ни помогне!". Най-старият мъж повдига високо над главата хляба и го благослови. След обилна празнична вечеря по-възрастните мъже отиват към следващия именник на гости, за да "празнуват службата" и така нататък, докато не посетят всички роднини, а това много често отнема цялата нощ чак до сутринта.
Към групата често се присъединяват и младите мъже, най-вече в подкрепа на по-възрастните членове на рода (които народът нарича "пияните старци"), в тази тяхна трудна "служба" ...
Обредността през този ден има и сватбен характер. Момичетата, които ще се омъжват ходят сутринта на църква. Вечерта танцуват хоро пред всички хванати за ръце (хоро от девойки), а младежите и техните родители ги наблюдават отстрани и избират булката.
На тази дата имен ден имат хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Кольо и др.
edna.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
