Варна - непризната столица
В последните години, най-вече в последните месеци, Варна положи много сериозни усилия, за да получи българската номинация за европейска столица на културата през 2019 година. Идеята, в началото приета с известно недоверие в собствените ни сили, постепенно започна да завладява все повече и повече варненци. Каквото и да се случваше в града ни напоследък, на него се гледаше през призмата на тази кандидатура, без значение дали събитията и тенденциите се коментират като положителни или отрицателни. Амбицията, желанието, усилията, с които работещите пряко по номинацията успяха да запалят не малко граждани, в крайна сметка удариха на камък. Журито не избра Варна за културна столица и разочарованието от това се усети като настроение в целия град.
За съжаление, неприятните неща рядко идват сами.
В рамките само на седмица това беше вторият тежък удар, който Варна понесе. Че някой от конкурентите й за европейска културна столица се хареса повече от международното жури, не е чак такава беда. Че сегашното ни временно правителство използва краткия си мандат за да удари втора „секира“ на проекта за развитието на пристанище Варна обаче е не само обидно, но и крайно нелогично. Нима никой не вижда, че това, което е полезно за града ни, е полезно за цялата страна? Или може би Варна е някаква „друга“ България? Няма как да не си задаваме тези въпроси, защото „шамарите“ за града ни едва ли са само съвпадение. Ние, варненци, знаем, че градът ни е специален и по-различен от другите. Това, което не е ясно, е защо на това се гледа като на нещо лошо?
Изборът на Пловдив - близо до ума и близо до... София
Каквото и да говорим, може би от самото начало Пловдив беше най-логичният избор за българска европейска културна столица. Няма съмнение, историята на страната ни дава сериозна основа точно това да е най-силната кандидатура за престижното отличие. Всеки, който гледа безпристрастно на културните процеси у нас, все пак няма как да отрече, че Градът на тепетата вече не е точно този духовен център, който беше някога. Пловдивската културна идентичност страда от близостта на София, това признават и самите пловдивчани. Едва ли някой е формулирал по-добре тази връзка от сър Робърт Скот, консултантът на варненската кандидатура, който нарече Пловдив „предградие“ на държавната ни столица. Според него това щеше да донесе повече точки за Варна, но уви, не се получи така.
Сега, след като вече на практика е ясно къде ще отидат милионите, които вървят с титлата, най-вероятно Пловдив ще стане сцена на много „национални“ (разбирай – софийски) проекти. Дано този древен град и достойните му граждани и творци успеят да се опазят от тази инвазия, защото наистина го заслужават.
Може и мнението ми да се приеме за твърде субективно, но Варна беше по-добрата кандидатура за европейска културна столица. Ако беше избрана, тя със сигурност щеше да поднесе приятна изненада – както за страната, така и за Европа. И не за друго, а защото градът ни винаги е имал способността да бъде нещо по-различно. Провинциален комплекс? Нека противниците на варненската култура го тълкуват както си искат.
С избора на Пловдив елементът на изненадата в представянето на българската културна идентичност се изгуби. За съжаление, трябва да добавим. България има нужда да бъде изненадваща за Европа и останалия свят, защото страда най-силно именно от закостенелите външни представи за себе си.
Неочакваната „вътрешна“ опозиция
След като Варна не успя да стане българската номинация за културна столица на Европа, коментарите заваляха от всички страни. Логичният местен шовинизъм на моменти прерасна направо в призиви за автономия. Естествено, няма от какво да се плашим – в духовно отношение Варна отдавна си я е извоювала, запазвайки традициите си, трупани през годините, въпреки всички фактори, които са пречели за това. За истинския варненец често е много по-важно какво става в града, отколкото в държавата. И как да е иначе, когато толкова толкова често централната власт е обръщала гръб на варненските проблеми и стремежи?
По-странното е, че се появиха коментатори, които уж са варненци – кой по произход, кой по местоживеене, които започнаха да раздават обвинения. Хора, които дължат именно на Варна високото си образование, културата си, обноските си, които са попили най-доброто от атмосферата на града, започнаха директно да отричат достойнствата му, да го хулят и доста злорадо да сочат с пръст: „Ето, винаги ще сте провинция!“
Подобно поведение е озадачаващо, но е факт. Факт е също, че част от местните културни дейци, които по различни причини отпаднаха от водещите позиции за придвижването на кандидатурата за културна столица, сега доволно потриват ръце и търсят реванш. Говорят за оставки, обвиняват, раздават морални присъди.
Подобни реакции са, меко казано, неадекватни. Кампанията „Варна 2019“ беше успешна, макар и градът ни да не беше номиниран за европейска столица на културата. Тя повдигна самочувствието ни и ни накара да искаме повече. Да вярваме, че градът ни има бъдеще, въпреки трудностите.
Варна винаги ще бъде столица. Не само морска, не само лятна или туристическа. Тя винаги ще бъде столица на духа - непримирим и свободен. Самочувствието на варненци идва именно от това, а необяснимата страст на някои сили да го смачкат просто няма как да успее.
