Варна си иска Аладжа манастир и Базиликата

"Стандарт"

Министерството на културата да предостави собствеността на Римските терми, Аладжа манастир и Базиликата от държавата на община Варна. Това ще предложи шефът на Археологическия музей в морската столица проф. Валентин Плетньов на представителите на държавните институции по време на днешната дискусия, на която ще се начертаят маршрути "Чудесата на Варна". "Стандарт" събира на една маса зам.-министри, кметове, историци, археолози, директори на музеи, представители на туристически бранш, които ще обсъждат какви пакети с културно-исторически обекти да се предлагат на богатите чужденци, които пристигат във Варна с круизи. Домакин на дебата "Круизите - нови възможности за морски и културно-исторически туризъм" е кметът на Варна Иван Портних.

 

Проф. Плетньов ще очертае пътя на "Виа понтика 2" - от Римските терми в града през манастирите Караач Теке и в Джанавара, крепостта в Шкорпиловци, на нос Св. Атанас в Бяла и др. Той ще настоява отново за финансиране на идейно-техническите проекти на археологическите обекти в региона, за да са готови и да кандидатстват по международните програми.

 

Учените ще пледират за превръщането на Варненския халколитен некропол в посетителски център за туристи и включването му в списъка на световното културно наследство на Юнеско. Там е открито най-старото обработено злато в света, по-старо от фараонските накити в Египет. Археолозите направиха вече връзка между най-старото злато на света и най-стария солодобив в най-древния град на Европа - Провадия. Хората, замогнали се навремето от първите пари - солта, са натрупали след това и жълтото имане, казва проф. Веселин Николов, ръководител на обекта Провадия - Солницата, посочвайки атрактивния маршрут за туроператори и туристите.

 

Както "Стандарт" вече писа, тази година се отчитат рекорден брой круизни кораби, пристигнали у нас. Те спират на пристанищата във Варна, Бургас и Несебър заради кризата в Украйна. Прогнозите за пристигащи пътнически кораби са още по-оптимистични със заявки отсега и за следващата 2015 г.

 

Тази година приходите на Археологическия музей във Варна от посещения ще бъдат с 1/3 повече в сравнение с м.г. Общо туристите, разгледали културно-историческите забележителности в морската ни столица и региона, са близо 200 000, като голяма част от тях са слезли от круизни кораби. За сравнение миналата година те са били едва 130 000 нашенци.

 

Богатите в Мисионис търгували в Тунис

Античният римски град Мисионис търгувал с държави от Северна Африка. Археолозите проф. Николай Овчаров и Ангел Конаклиев от Регионален исторически музей в Търговище разкриха цял аристократичен квартал там. Римляните са успели да изградят по стръмните склонове дву-триетажни каменни къщи, улици и площади, включително и "таберна" с фини стъклени чаши със столчета, кани, прозоречно стъкло, керамични амфори за разливане на виното. Едно от последните открития на учените е част от купа, изпълнена в забележителната техника "тера сигилата". Това са най-изящните трапезни съдове на римляните с отпечатани върху тях различни изображения. Откритата в Мисионис рисунка е на африканска антилопа в бяг. Съдът е бил изработен в Северна Африка, вероятно в днешен Тунис, в началото на V в. Тогава тези земи са били римски провинции. "Находката е много рядка за българската територия и за пореден път показва далечните земи, с които контактували търговците на Мисионис", обясни проф. Овчаров. Той е категоричен, че уникалните находки от Мисионис показват общото минало на Търговище, Шумен и Велики Преслав. Учените попадат и на интересни находки от Средновековието в каменния град. Те се натъкнаха на масивен сребърен пръстен, открит на ръката на погребана млада дама. Заедно с пръстена младата жена е носела и великолепни сребърни позлатени обеци, от които бе открита едната. Бижутата показват блясъка на някогашния Мисионис в края на вековното си съществуване, категоричен е проф. Овчаров. Община Търговище и държавата финансират разкопките на Мисионис.

 

Номиниран за Нобел с лекция в Русе

Почетен гражданин на Русе става номинираният за Нобелова награда проф. Самуил Рефетов. Американският учен от български произход ще участва в научна конференция в родния си град на 16 септември, на която ще представи доклад с най-новите проучвания и открития в областта на ендокринологията и генетиката. В крайдунавския град очакват с нетърпение професора медик, който е напуснал страната ни заедно със семейството си през 1949-а. Академичният съвет на Русенския университет пък му присъди най-високата си почетна титла. По предложение на Факултета по обществено здраве и здравни грижи той ще бъде удостоен и със званието "доктор хонорис кауза" за научните му и творчески постижения в ендокринологията, педиатрията и молекулярната генетика. Ученият изследва връзката между човешките генетични аномалии и дефектите на щитовидната жлеза, като пръв в света, през 1969 г., описва "синдрома на RTH", наречен по-късно на неговото име. За откритието си проф. Рефетов е номиниран за Нобелова награда.

 

Изскочи палат на римски богаташ

Мраморен капител в коринтски стил, много по-богато украсен от тези на вила "Армира" в Ивайловград, разкри екипът на археолога Веселка Кацарска, който работи на Светилището на нимфите и Афродита край Каснаково.

 

Освен четирите вотевилни огледала, които бяха открити още в началото на експедицията и дадоха повод да се мисли върху това дали на мястото не се намира първият разкрит у нас храм на Афродита, тази година разкопките дадоха на учените и още един нов факт. Той е свързан с функционирането на една от трите разкрити сгради в комплекса. Оказва се, че зданието в северната част на Светилището на площ 800 кв. метра не е театър на открито, както е предполагал през 50-те години на миналия век първият неин изследовател проф. Венедиков, а става дума за жилищна сграда на богат за времето си обитател на Римската империя.

 

Възкресяват битки на Кан Тервел

Бойни сцени и тържественото посрещане на българския кан Тервел в областта Загора ще бъдат възкресени на младежкия фестивал "Различният поглед". Историческата възстановка ще се разиграе върху автентичния декор на античния форум "Августа Траяна" идната събота. Спектакълът "Тервел в областта Загора" е съвместна продукция на регионалния исторически музей, сдружението за съвременно изкуство и култура "Различният поглед" и прабългарската школа за оцеляване "Бага-Тур".
Българският владетел Тервел помага на отстранения от власт византийски император Юстиниан II да си възвърне престола и спира арабските нашественици към Европа, припомнят историческото значение на тези битки изследователите. Както е известно, в знак на благодарност българският кан получава областта Загора, короната на кесар, скъпоценности и много дарове от византийския двор. Тервел не само спасява император Юстиниан II, но спира нашествието на арабите към Стария континент. Затова българският владетел Тервел е наречен Спасителя на Европа и канонизиран за светец от Източната и Западната християнска църква като свети Тривелий Теоктист.

 standartnews.com