Варненци, да бъдем истински европейци. Поне за ден!

Веселин Златков

Фото Румен Сарандев

1 септември – това е датата, която всеки, който обича Варна, трябва да помни. На този ден в града ни ще пристигнат представители на журито, което ще определи кой български град ще носи титлата Европейска столица на културата през 2019-а. В рамките на един ден те ще се опитат да видят максимално много събития и прояви, както и разбира се да попият настроението и атмосферата на Варна.

Казват, че първото впечатление, което получаваш от един човек, е най-важно. Същото е и с градовете. Всеки варненец вярва в уникалния и пленителен чар на Морската столица. Само той обаче няма да ни е достатъчен за спечелването на европейския приз, за който иначе Варна е напълно достойна. Защото заедно с античните археологични паметници, виждаме и боклуците, захвърлени в тях. Заедно с красивата зеленина, която все пак е повече, отколкото в другите градове – кандидати, виждаме и потрошените от вандали кошчета. Редом със старата европейска архитектура ни се набиват в очите разкривените драсканици, твърде далеч от това, което превръща един графит в изкуство. 

Много често се чуват гласове, че поддържането на Варна чиста, подредена и красива, е работа на общината. „Нали за това плащаме данъци!“, казват варненци и се мръщят на всеки, който им направи забележка за безотговорното отношение към собствения им град. Плащането на данъци не освобождава никого от задължението да се държи цивилизовано. Да, разбира се, би било чудесно градската управа да разполага с ресурса и средствата да „оближе“ града. Само че възможностите й далеч не са толкова големи.
И точно тук идва отговорността на варненци като граждани, като европейци, ако щете и като местни шовинисти. Не е толкова трудно, говорим само за един ден. Един ден, в който да не хвърлим фаса, опаковката на сладоледа или друг дребен боклук на улицата. Да не крещим по другите шофьори все едно сме сред стадо овце в планината. Да не си изливаме яда върху пейката в парка, върху контейнера за смет, да не чупим, да не тъпчем и размазваме. Да си помагаме, да се изчакваме. Да се усмихваме.

Нужен ни е само един ден, в който да се държим като истински европейци, скъпи варненци. И чудото ще стане, бъдете сигурни. Важно е преди всичко ние самите да видим града си като Европейска столица на културата и себе си като негови жители и стопани. Ако го направим, едва ли има на света жури, което да не ни оцени по достойнство.