Въздушни снимки доказват: Челопечене гърми от немарливост
Светлана Йорданова; 24 часа
С помощта на международна фирма са направени орфотофоснимки. На тази с червено са означени кратерите, зейнали след взрива.
Скимтене на куче и силен звук като от удар по ламарина стряскат 70-годишния пазач на поделението в Челопечене. Той се обръща и дъхът му спира - два огромни огнени стълба се извисяват над дърветата. Чуват се адски гърмежи.
Пазачът побягва от будката до бариерата, а край него хвърчат горящи парчета. Свистят зад гърба му, падат до краката, един шрапнел за малко да го убие.
Дъждът от осколки вали и на първия пост на военната база, откъдето трима служители на поделението потеглят със служебната уазка към София, за да докарат персонала на работа. От взривната вълна джипката им се разклаща като играчка. Шофьорът набива спирачки, всички изскачат и хукват по шосето.
"Поделението гърми", вика един от тях по джиесема си. Другите звънят на пожарната. Сред първите, които научават за експлозията на 3 юли 2008 г., е командирът на поделението майор Мирослав Митов.
На този ден в 6:31:15 часа уредите в станциите на националната сеизмична мрежа регистрират трус с магнитут 2,73 по скалата за измерване на земетресения. Гърмежите събуждат цяла София.
От високите места в посока североизток столичани виждат голяма кафяво-черна гъба и святкания от детонациите. Пожарни, линейки и патрулни коли фучат по околовръстното, вдигнати по тревога. Националната телевизия съобщава за експлозиите малко след 6,45 ч. През това време към поделението в Челопечене пътува екип от военни прокурори и следователи.
Започва най-голямото разследване на взрив във военен обект у нас за последните 20 г.
Днес след десетки разпити, огледи, експертизи и къртовска работа при продължилото 3 години дълбочинно прочистване на района на поделение номер 18 250 от снаряди и боеприпаси, делото за взрива в Челепочене върви към финал.
Разследващите разполагат с уникални ортофотоснимки на местността, на които поделението е заснето преди и след взрива. За първи път е направен и следствен експеримент, за да се установи с точност колко изстрели (снаряди) за гранатомети е имало на склад.
Избрани са най-добрите експерти по военно и взривно дело. Част от тях работят в ДОТИ, а останалите - в армията и пожарната. Те изчитат всички доказателства, събрани в
над 60 тома по делото, съпоставят данните от документите и снимките и стигат до извода, че човешко бездействие, немарливост и безхаберие са довели до взривовете.
Те не се дължат на форсмажорни обстоятелства, на саботаж или на заговор за унижощаване на неудобни улики за други престъпления, а на неправилно съхранение на боеприпсите, показва разследването.
Сутринта на 3 юли - от 6,31 ч до 7,56 часа, стават 6 взрива. Детонации има и по-късно почти през целия ден. В поделението, което се простира на над 425 декара, остават огромни кратери и овъглени дървета, които на снимки от високо, направени със специален самолет, приличат на изгорели кибритени клечки.
Щабът на поделението дими, покрива го няма. Унищожен е при разбушувалия се след взривовете пожар, в който температура достига близо 3000 градуса.
На мястото, на което се разразяват верижните експлозии, има над 1500 тона различни боеприпаси и взривове, каквито армията е използвала през годините.
Сред тях и особено мощни морски бомби (всяка с около 30 кг тротил) за унищожаване на подводници. Складирани са и боеприпаси за стрелково, за леко и тежко артилерийско оръжие, активни снаряди за противотанкови леки и тежки оръдия и др.
При експлозиите част от снарядите излитат в близките водоеми и в река Лесновска, други се вкопават в земята. Един 130-милиметров чешки турбореактивен снаряд пада до летище София. За късмет той е без бойна част и взривател. Летището обаче е затворено, отменени са и полети.
За щастие първият взрив не е сред най-мощните, благодарение на това пазачите успяват да избягат и се отървават с драскотини. Той разсейва обаче взривени снаряди, които прелитат запалени към други складове и стават причина за допълнителни пожари и експлозии. Те продължават и в следващите дни. Истински късмет е, че няма жертви.
Още докато всичко е в пламъци, три икони на св. Богородица пътуват от Рилския, Бачковския и Троянския манастир към София. В Челопечене, което осъмва с потрошени прозорци, се кръстят и казват, че Божията майка е спасила хората.
"Благодаря на иконите на света Богородица, че ни запазиха от голямото нещастие и не гръмнахме", заявява и тогавашният кмет на София Бойко Борисов.
От взривната вълна освен Челопечене и съседното Чепинци са засегнати източните и североизточните квартали на столицата. "Като чух експлозията, вдигнах телефона. Помислих, че в Кремиковци нещо става", спомня си военен прокурор, пристигнал сред първите на мястото на взривовете.
"В първия момент реших, че са гръмнали цистерни на Гара Север", вметва негов колега.
Над 20 военни прокурори без подкана отиват на работа повече от час преди началото на работното време. Първо е назначена химическа експертиза, която да търси следи от взривни и запалителни вещества (барутни частици), за да се разбере имало ли е умишлен палеж.
В медиите са появяват версии, че експлозията е предизвикана, за да се прикрие афера с два вида гилзи - обикновени и със силиций, или за да се заметат следи от назаконни разпродажби. Те обаче не са потвърдени с достатъчно доказателства.
По делото бе направен уникален следствен експеримент със над 100 сандъци, в които са съхранявани изстрели от гранатомети, обясни говорителят на Софийската военно-окръжна прокуратура Елин Алексов.
Анализите показват, че по ръцете и дрехите на служителите на поделението и на цивилната охрана няма следи от взривни и запалителни вещества.
Въпреки това 7 души са изпратени на детектор на лъжата в Института по психология на МВР. Резултатите от теста не будят подозрения срещу тях.
Направени са още 14 експертизи, 6 са физико-химични, има и трасологични, дактилоскопични и др. Доста усилия отнема да се установи с точност какви и колко са щетите в поделението и извън него. Те са изчислени на над 8 милиона лева.
Преди експлозиите поделението претърпява и други катаклизми. Засегнато е при наводненията през август 2005 г., когато река Лесновска излиза от коритото си и залива Софийското поле. Вероятно заради неконтролирано източване на един от язовирите в района оттокът й рязко се вдига от 1,2 кубически метра в секунда на 4 август на средно 449 куб. м в секунда на 5 август.
В пиковите моменти водата тече с до 960 куб. м в секунда, а височината на водния стълб е над 3 метра. Такова преливане на Лесновска не е имало от 47 години.
В резултат част от снарядите и сигналните ракети са наводнени. Според специалистите такива боеприпаси могат да са много опасни, ако не бъдат почистени или унищожени.
По онова време поделението е пред закриване. При реформата в армията съставът му е силно намален, въпреки че постоянно се изпращат боеприпаси и пиротехнически изделия за утилизация (унищожаване) или за съхранение.
Огънят на 3 юли 2008 г. опустошава не само складовете, навесите, работилниците и административните сгради. Най-големият проблем е, че изгаря документацията за боеприпасите и всичко, което е предприето с тях. След гърмежите тогавашният зам. главен прокурор Камен Ситнилски признава, че има сериозни съмнения за липси и започва друго разследване за изчезнали 51 тона гилзи.
Възстановяването на документацията чрез издирване на копия в МО и други ведомства отнема месеци. Разпитани са 149 свидетели - шефове от армията и служители, които имат отношение към транспортирането, съхраняването, зареждането с взривни вещества и пр. Сред тях са бившият министър на отбраната Веселин Близнаков и четирима заместник-министри. Някои от свидетелите дават показания по няколко пъти.
За да се проверят твърденията им, се извършва следствен експеримент. Военни следовател и прокурор с помощта на екип от експерти прави симулативно подреждане на над 100 сандъка с изстрели за гранатомети, каквито се смята, че е имало в едно от хранилищата. Целта е да провери има ли обективната възможност да се съхранява толкова оръжие там.
“Става въпрос за активно-реактивни снаряди, които при запалване могат да се преместват сами на голямо разстояние. Започнал е един къртовски труд по възстановяване на всякакви документи, които се съхраняват в различни звена на поделенията. Това е станало по свидетелски показания за реда на работа и т.н. Буквално е направен разрез на цялото функциониране на поделението няколко години преди да се случи всичко това - кой е бил назначаван, какъв документооборот е воден, какво е било разпореждано и изпълнено, какво е оставало да се извърши и т.н. За да се направят съответните изводи дали всичко е било съобразено с обективните условия и нормативните разпоредби за този вид дейност”, обяснява говорителят на Софийската военноокръжна прокуратура Елин Алексов.
Със съдействие на международна фирма, която от 45 г. се занимава с дистанционни изследвания на Земята, с картография, въздушно лазерно сканиране и др., на разследващия екип са предоставени ортофотоснимки на местността преди и след взривяването. Оказва се, че фирмата е обикаляла страната и е заснела от самолет цялата територия във връзка с проект за цифрови карти на земеделските земи у нас.
Така със специална апаратура отгоре е заснето самото поделение и нивите около него.
Това позволява на експертите да съпоставят по фотометричен способ вида на кратерите, дълбочината им, разположението на ъгъла на стените, което има значение при определяне на посоката на взривната вълна. Сравняват се всички данни, за да се разбере каква е причината за взривовете и в каква последователност са възникнали.
Вещите лица стигат до заключението, че има несвършена работа от длъжностни лица от армията и Министерство на отбраната, отговорни за съхраняването на боеприпасите и оръжието.
През годините се сменят двама наблюдаващи прокурори по делото. В момента то се води от един от зам. окръжните военни прокурори. Той ще решава кой каква вина има за станалото и дали следва да му се търси наказателна отговорност.
Обвиненията се подготвят, но още не са факт. Очаква се резултати да има най-късно до месец. Най-вероятно ще се стигне до обвинения за неправилно съхраняване на взривове. Приключването на делото в последните години е забавено от дълбочинното прочистване на район с радиус 9 км от епицентъра на взрива. То е правено в три последователни години - от 2009 до 2011 г., и то когато времето позволява. При много ниски температури обезвреждането на взривове е опасно.
В прочистването, станало известно като операция “Горещо лято”, участват американска фирма, десетки наши сапьори и над 1000 военнослужещи от страната. Те са разделени на групи - за разминиране, за събиране, транспортиране и унищожаване на боеприпасите. Момчетата изнасят тонове метал. Само част от снарядите са обезвредени на място, другите са унищожавани в камера наблизо, а трети - на полигона в Сливница. Мисията прилича много на изравянето на боеприпаси в Ирак, макар България да не е била във война.
Бившият шеф на поделението осъден условно по друго дело
Бившият шеф на поделението в Челопечене майор Мирослав Митов през 2008 г. става подсъдим заради незаконно изсичане на тополи, но е осъден за други нарушения на 1 г. условно с 3-годишен изпитателен срок.
Военният съд го признава за виновен по 2 обвинения. Първото е, че е давал ток от поделението на собственичката на тир паркинг на околовръстното. Второто е, че е злоупотребил със служебното си положение, като разпоредил армейски камион да прави частни курсове с дървен материал.
Присъдата на Митов е потвърдена на три инстанции и влиза в сила на 27 май 2010 г. По първоначалното обвинение за незаконно изсичане и продажба на дървесина от района на поделението Митов е оправдан. Една от причините е, че ключов свидетел се отмята от показанията си, дадени при разследването, уточниха от прокуратурата.
Седем жертви в Понор и Бобов дол
За последните 8 г. военната прокуратура участва в разследване на 4 взрива. Два от тях са големи и за разлика от експлозиите в Челопечене вземат жертви.
Единият става през лятото на 1998 г. Тогава при учение снаряд, изстрелян от самоходна артилерийска установка, прелетява над хълма на Сливница, пада и се взривява в с. Понор. Загива един човек. Другият взрив е в складовете на мини “Бобов дол” на 4 септември 1999 г. При него загиват шестима полицаи и пожарникари, отишли да гасят лумнал в пламъци склад с 50 тона тротил. През 2001 г. на съд бяха дадени 4-ма души - наемателят на склада Славчо Лазаров и трима бивши шефове на рудници. През 2007 г. Кюстендилският окръжен съд ги оправда. В края на 2011 г. те бяха оневинени окончателно и от Върховния касационен съд.
