Възрастен не може да оцелее с оток като на битото бебе
;Анна Ботинова;; 24 часа
фото: Йордан Симeонов
Момиченцето, което на възраст 4 дни стана обект на незапомнена агресия, е получило мозъчен оток, несъвместим с живота при възрастен човек.
Това каза д-р Радка Масларска, началник на неонатологичното отделение в болница “Токуда”, където лекуват травмираното бебе.
Никол вече е по-добре, всички рефлекси са възстановени и се храни самостоятелно с шише.
До края на
седмицата ще ѝ
бъде направен
ядрено-магнитен
резонанс
на централната нервна система, който ще даде представа за настъпилите поражения.
На въпрос на “24 часа” в кой момент е била уплашена, че е възможен фатален изход, д-р Масларска отговори: “В първия момент, при приемането на детето, когато изследването със скенер показа много тежък мозъчен оток. Такъв, какъвто може да понесе само малко дете, защото то има отворени шевове, фонтанели, които позволяват тази мозъчна тъкан да изтича. Състоянието е несъвместимо с живота при възрастен, той би починал от вклиняване.”
При детето имало
много критични
данни за начално
вклиняване,
заради което мултидисциплинарният екип предприел незабавна реанимация.
“На 18 април в 19,30 ч получих обаждане от дежурния лекар в неонатологията на болница “Софиямед” за дете с тежка анемия, което се влошава въпреки предприетите мерки и направеното кръвопреливане”, разказа д-р Евгения Сорокина-Игова от неонатологията в “Токуда”. Тя информирала шефа на екипа д-р Калайджиева за случая и тръгнала с линейка с транспортен кувьоз и акушерка да вземат детето. В 20 ч били на място.
“То беше неспокойно, плачеше много, на вид беше сивкавобледо”, разказа д-р Игова. Тя разговаряла с майката, която подписала съгласие за преместване на детето в “Токуда”, и тръгнали. Д-р Калайджиева застъпила нощното си дежурство на 18 срещу 19 април, а през деня била на разположение.
“Когато не
плачеше, детето
пъшкаше и
стенеше,
беше със затруднено дишане. Веднага го настанихме в кувьоз. Главата му беше оточна, с ливиден цвят”, разказа д-р Калайджиева. Направили венозен източник и започнали прегледа.
“При всеки опит да опипам главичката детето плачеше силно от болка. Дадохме обезболяващи, за да извършим прегледа. При втория опит напипах нещо, което говореше за счупване на черепа. Заради това освен задължителната снимка на сърце и бял дроб решихме да направим и рентген на черепа”, обясни д-р Калайджиева.
Консултирал дежурният неврохирург д-р Гергелчев. Рентгенът показал мозъчен кръвоизлив и фрактура на дясна черепна кост. Следващата стъпка била скенер.
Междувременно бебето било с висока температура - до 40 градуса, и продължаваща анемия. Приложили антибиотици срещу евентуална инфекция.
На скенера се видели счупването на черепа и “множество контузионни огнища, много силен мозъчен оток, първоначално вклиняване, субарахноидален мозъчен кръвоизлив”. Всичко това означава директна опасност за живота. Заради риска от спиране на дишането бебето било поставено на апаратно обдишване. Лекарите обяснили ситуацията на бащата и стартирали реанимационните процедури.
“От 24-ия час състоянието на детето започна да се подобрява Заради високата температура взехме решение за лумбална пункция с хипотеза за инфекция. Находката бе кървав ликвор и отхвърлихме инфекция. Тогава, на 21 април, отхвърлихме медицински причини за състоянието на детето”, уточни д-р Масларска.
Преминали на тезата за външна намеса, уведомили директора на “Токуда” д-р Явор Дренски и свикали лекарска комисия.
“Безспорно е, че става дума за многократно нанесени удари”, каза д-р Игова. Тя си спомня всякакви случаи на изпуснати бебета и получени вследствие на това травми, включително и счупване на черепа, но досега в “Токуда” не са имали случай на толкова тежки мозъчни травми.
“След всички разкрития започна дебатът за стреса, на който са подложени медицинските екипи. Безумието, свързано с парите в здравната система, лимитите, изкуствените листи на чакащите създава още ненужно напрежение. Тези, от които зависи регулацията в здравеопазването, трябва за секунда да спрат, да се успокоят и да видят какво могат да направят, за да подобрят условията за работа на тези, които са избрали да останат тук”, каза д-р Дренски.
Д-р Радка Масларска: С малко забавяне детето щеше да загине или да изпадне в кома
- Д-р Масларска, с какво е опасно състоянието вклиняване, за което говорите при Никол?
- Вклиняване означава ангажиране на структури от мозъка, където се намират най-важните центрове - на дишане и сърдечна дейност, тяхното притискане, което може да доведе до моментална смърт. Получава се в резултат на отока. Това можеше да стане всеки миг и ако детето беше малко забавено, можеше или да загине, или да направи кома с необратими промени в мозъка, каквито са състоянията на будна кома.
- Още няколко минути, час?
- Никой не може да каже колко можеше да издържи още. Спасили са го точно отворените черепни шевове. Иначе главата му беше пораснала с 3 см от размера при раждането, което означава сериозен оток. Вече е в нормалния си размер.
- Излиза, че малките са по-силни от възрастните?
- Да! Много са издръжливи нашите пациенти, много - виждате какви агресии издържат...
- Всички вярваме, че това момиченце е много силно. Потвърждавате ли?
- Да, то е здраво, няма никакви допълнителни увреждания, има здраво сърце и здрав бял дроб и това го крепи, няма съпътстваща инфекция. Проблемът сега е рискът за усложнения да бъде сведен до минимум. На този етап е рано да даваме такива прогнози.
- Какво казва професионалната ви интуиция все пак?
- В полза на благоприятната прогноза е. И не е само интуиция, тя се базира на подобренията в неврологичния статус, на възстановяването на рефлексите след овладяването на мозъчния оток. На 3-ия ден детето започва постепенно да възстановява първите примитивни рефлекси, от 5-ия ден вече има сукателен рефлекс, няма гърчове. Надяваме се на добра прогноза в бъдещото му развитие.
- Имали ли сте подобни случаи в 29-годишната си практика?
- Никога и се надявам в останалата част от живота и работата си, както и за младите колеги, да не срещаме такъв случай. Ако всички ние се научим да си вършим работата - всеки в своята област, и да бъдем съпричастни, да работим в екип, да не притъпяваме сетивата си към проблемите на всички около нас, тогава тези ситуации ще бъдат сведени до минимум.
- С какво този случай променя практиката във вашето отделение?
- Шокирани сме. Стараем се да мислим за хората, с които работим, да се осигурява максимален комфорт в работата и при проблем да бъдем съпричастни. Ако не можем да помогнем, поне да им дадем малко почивка в напрегнатия период. Нека да не забравяме, че това е изолиран случай. Сестрите и акушерките са всеотдайни в работата си. Когато в един дом има бебе, всички се въртят около него, а те трябва да гушнат днес 20 деца, да ги преоблекат, да ги нахранят. Няма протокол, свързан с пошляпване - всяко живо същество иска ласка, за да се успокои. Освен всичко друго акушерките и сестрите са и най-добрият ни монитор - преди да се влоши едно дете, те казват: “Това дете е по-топло, измерих му температурата”, “Това дете не се храни” или “Повръща, направих му стомашна промивка - вижте какво става”. Каквато и апаратура да има, човешкият фактор е много важен, без него не може.
Мариана Шиякова, председател на столичната колегия на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи: Акушерка може да работи и на 3 договора
- Г-жо Шиякова, как коментирате случая с битото от акушерка новородено?
- Не разглеждам случая като изолиран, това е проблем на национално ниво на медицинските специалисти по здравни грижи, като в това включвам всички, не само акушерките. А и медицинските сестри, рехабилитатори, фелдшери, лаборанти. Почти всички са принудени да работят на 2 и дори на 3 места, защото заплатите им са ниски. Тази категория специалисти са изолирани, не участват в договарянето със здравната каса и техните интереси не са защитени. Това е и една от причините да има дефицит - на много места изпитват затруднения да намерят специалисти по здравни грижи. Дори в университетската болница, където заплащането е най-високо, акушерките вземат 600 лв. Никой не може да просъществува с такава заплата. А медицинските специалисти в яслите, детските градини, социалните заведения са с още по-ниски доходи. Това е причината да работят извънредно, колкото и да е изморително.
- Не искате да кажате, че това оправдава насилието над пациент?
- В никакъв случай не оправдавам колежката, проявила насилие над едно беззащитно същество. Щом си поел тази работа, независимо от трудностите, трябва да я изпълняваш съвестно и отговорно.
- Каква информация имате по конкретния случай?
- Засега в регионалната колегия на специалистите по здравни грижи имаме само съобщение от управителя на болница “Софиямед”. Заедно с етичната комисия ще изискаме и доказателствен материал. Тогава ще се съберем, ще обсъдим случая и ще вземем решение.
- Какво се казва в съобщението и какви материали още очаквате?
- Имаме предложението на управителя на лечебното заведение да наложим най-тежкото наказание на Емилия.
- Ще го направите ли?
- Въпрос на решение на етичната комисия и на асоциацията на регионално и на национално ниво. Във всички случаи първо трябва да се разгледат доказателствените материали. Тогава ще се обсъдят възможностите за отнемане на правото на упражняване на професията. Но преди да обсъждаме каквото и да е, трябва да получим всички доказателства, не можем да наложим наказание, преди да сме убедени във вината.
- В регионалната колегия има ли жалби от потърпевши на прояви на безразличие, грубост, агресия?
- Имаме много жалби, но те са аналогични на тези във всяка друга сфера на дейност. Отнасят се за конфликтни отношения вътре в средите на медицинския персонал и между пациенти и медицински персонал.
- Колко “много” са тези жалби?
- В отделните години е различно, но средно - около 15. За тази година са 10 за регионалната комисия - София. В момента в комисията по здравеопазване в парламента е внесан проектът за закон за защита на правата на пациента, очаква се след приемането му претенциите към специалистите по здравни грижи да се увеличат значително.
- Към момента кое е най-честото оплакване от медицинския персонал?
- Всеки случай има своята конкретика, но като тип най-често може да се разглежда като случая “Емилия”. Разликата е, че сега става дума за детенце, а досега оплакванията са свързани с претенции на пълнолетни хора.
- Постъпват по 15 жалби за бой от персонала?
- Не точно, може да се каже, че са жалби за лошо отношение при изпълнение на служебни отношения.
- Физическа разправа?
- Не, не. По-скоро става дума за психологически тормоз - както вътре в медицинските колективи, така и към пациенти.
- На колко договора може да работи една акушерка или медицинска сестра?
- Зависи от решението на административното ръководство на лечебното заведение. Може на един основен трудов договор и на втори допълнителен трудов договор или на граждански за извършване на определена работа, на практика и на 2-3 договора. Но има и лебени заведения, които не разрешават техните специалисти да работят извън основния трудов договор. Различно е и зависи от преценката на ръководството.
- При 2 и 3 договара медицинският специалист в състояние ли е да поеме такова натоварването?
- Допълнителните договори не може да бъдат за пълно работно време.
Ковачева продължава да мълчи
кушерката Емилия Ковачева все още не е давала обяснения за зверския побой над бебето Никол, научи “24 часа” от разследващи. Тя е в ареста на “Г.М. Димитров”, а папките с делото са в Апелативния съд, който ще разгледа мярката за неотклонение в четвъртък.
Разследващите ще поискат и записи от болницата за месец назад. Това е периодът, в който системата за сигурност пази кадри. Адвокатът на акушерката от Самоков твърди, че тя е съсипана и плаче непрекъснато. Според него Ковачева е в криза и не може да си спомни нищо от последната си смяна в болницата.
Владислав Янев е категоричен, че клиентката му не е правила самопризнания.
Според прокуратурата Ковачева е направила опит да убие бебето, но съдът изрази съмнение в това обвинение. Според магистратите то трябва да е за нанасяне на тежка телесна повреда.
Педиатър: Състоянието на персонала да се следи
У нас няма механизми да се проверява какво е състоянието на медицинския персонал особено в рисковите сектори. Това каза пред “24 часа” вчера проф. Владимир Пилософ, председател на Българската педиатрична асоциация.
Според него случаи като този с акушерката, обвинена в малтретиране на новородено бебе, показват, че такова проследяване трябва да има.
Става дума за обща преценка на настроението, нивото на стрес, справянето с него, наличието или отсъствието на лични и професионални проблеми и т.н. Така може да се улавят навреме проблеми, свързани с физическо и психическо претоварване.
Не е нужно с това да се занимава определена институция, може да се прави от всеки болничен мениджър, обясни проф. Пилософ.
