Венци Гечев на 70: Ако се родя втори път, пак бих избрал баскетбола
Венцеслав Гечев. Първото име, с което свързваме варненския женски баскетбол в последните 20 години, пише специлиазирания сайт BGbasket.com. От толкова време празнуващият 70-годишен юбилей днес специалист работи в морската столица, а от 16 насам е човекът, на когото се крепи баскетболен клуб Черно море Одесос. Гечев е един от най-успешните треньори за подрастващи в България и е работил с някои от най-добрите български баскетболистки на изминалите няколко десетилетия в националните отбори.
Нека проследим обаче началото на неговата треньорска кариера, като се върнем назад с около 50 години. Той играе баскетбол във Велико Търново, където завършва и първото си висше образование – българска филология. След това решава да стане студент в НСА (тогава ВИФ „Г. Димитров” – София), и със записването си в спортната академия е поканен да бъде старши-треньор на женския Етър Велико Търново, който по това време участва във втора дивизия на първенството.
Действието се развива през 1975 година, в началото на сезон 1975/1976. Етър с Венци Гечев начело завършва на трето място във втора дивизия. През следващия сезон класирането на отбора е второ, а след още един младият специалист извежда отбора до първото място, което означава и влизане в елитната група на България. При подготовката за среща с най-добрите отбори на България, Гечев залага изключително много на физическата подготовка. На тогавашните задължителни физически тестове преди сезона неговите момичета показват най-добри резултати, след което се представят достойно в шампионата.
Следващите 10 години Венцеслав Гечев прекарва като преподавател в спортното училище във Велико Търново, след което треньорството отново го зове. Благодарение на качествената си работа в спортното училище, той получава покана да бъде старши-треньор на „Електрон” Стара Загора, а годината вече е 1989. Тимът участва в турнира за Купа „Европа”, където се представя отлично. В състезанието старозагорки са спрени от отбора на Миранд, на който треньор е наставникът на френския национален тим Ален Жардел, след резултат 79-81. След това Гечев и Жардел остават добри приятели. Следва още една година в Стара Загора, в която тимът играе за Купа "Ронкети" и отново е на ниво.
Моменти от мача срещу Миранд (Франция)
През 1992 година Венци Гечев се завръща във Велико Търново и води женския „Етър”. Следва нова година в Стара Загора преди да се стигне до 1995 и поканата на Симеон Варчев към Гечев да стане треньор на женския Черно море. Юбилярят днес приема и извежда варненки до най-големите им успехи - второ място в първенството и трето за Купата.
Така се стига до 1999 година, когато е основан нов женски баскетболен клуб – Черно море Одесос, който Гечев ръководи и до днес. Успехите на клуба при подрастващите са огромни, а в основата на всички тях стоят треньорите в школата - Венцеслав Гечев и съпругата му Маргарита. Тя работи с децата в по-малка възраст, след което ги тренира той. За периода 2004-2015 година Черно море Одесос има 28 комплекта медали, 10 от които златни, а стотици състезателки минават през школата и представят националните отбори в различните възрасти. Клубът участва в Купа на шампионите в Кошице през 2003 година с родените през 1988 и завършва на трето място от 12 отбора в Европа под ръководството на Маргарита Гечева, а с отбора е и Венцеслав Гечев.
В дългогодишния си опит в щабовете на националните отбори за подрастващи в женско направление през последните 26 години Гечев има четири осми и едно шесто място в Европа като старши и помощник треньор в дивизия А.
Ето какво казва Гечев за нещата, които го правят щастлив. Разбира се, те са свързани с баскетбола: "За мен баскетболът е едно удоволствие, защото той е моят живот. Съпругата ми също е треньор по баскетбол и има големи успехи, дъщеря ми е баскетболистка, игра доста години в Италия. Така че мога да кажа, че ние сме едно голямо баскетболно семейство и няма ден, в който темата да не е в ежедневните ни разговори. Ако се родя втори път, пак бих избрал баскетбола."
"Истински щастлив ме прави, когато един шампионат завърши, а на гърдите на състезателките и на моите да блеснат златните медали. Но първото място е едно и това ме кара да работя по-упорито всеки ден. Щастлив би ме направило това да завърша треньорската си кариера начело на отбор в женското първенство, в който да играят момичета, започнали в школата на Черно море Одесос. Така ще се сбъдне и моята мечта да оставя диря, която да помогне още повече деца да се запалят по тази оранжева магия – баскетбола.
Горд съм с всички състезателки с които съм работил на клубно и национално ниво. Имена не споменавам с риск да не пропусна някоя", казва още той.
Гечев си спомня и за колегите треньори, от които е научил най-много – Тенчо Начев, Нейчо Нейчев, Георги Чомаков, Иван Коконов, Кирил Семов. Има и на кого да благодари: „Благодарен съм на Симеон Варчев, който ме покани да водя Черно море и се надявам да продължим да работим успешно заедно. Всички момичета от школата правят първите си стъпки при Маргарита Гечева, без която успехите изобщо нямаше да се случат, затова огромно благодаря за нея.”
Ето и нещото, което е убягнало на Венцеслав Гечев: "Като състезател исках да се родя не в град Левски, а в Ботевград, където в същия момент играеха Георги Христов, Иван Воденичарски, Марин Романски - състезатели, които ме караха да тренирам с още по-голямо желание, но за съжаление, в Етър нямаше такива възможности, и моята мечта като състезател не се осъществи. Но впоследствие мисля, че се реализирах като треньор. Разбира се, има какво още да се даде, за което ще се постарая в годините, в които още ще бъда треньор."
Като състезател на Етър. Гечев е вторият прав от дясно наляво (№11)
За най-радостните моменти в кариерата си, Гечев си спомня: „Освен участието в европейските турнири с отбора на Стара Загора – Купа Европа и Купа „Ронкети”, има три момента с националните отбори, които няма да забравя. През 2006 година в дивизия А гр.Тенерифе - Испания с националния отбор девойки играхме срещу Полша в мач за влизане в осмицата. 21 секунди преди края резултатът беше 58-58, аз взех тайм-аут и начертах комбинация, с която Мария Цанкова да пробие или да играе с Жаклин Златанова под коша. Тя обаче остана на върха на тройката и разиграваше топката, като в последните секунди стреля и вкара победна тройка. Друг момент, който няма да забравя, е победата над Испания през 2004 година на европейско първенство в Братислава дивизия А и финалът на европейското, дивизия В за кадетки в Талин през 2012, когато състезателката на ЖБК Черно море Одесос Борислава Христова вкара 42 точки.”
Макар и на 70 години, Гечев не пропуска треньорски семинар, търси книги и уроци в интернет, за да се развива. Работи постоянно в школата и за минута не е намалил темпото. Неговата мотивация за постижения изобщо не е намаляла през годините и това личи от думите в навечерието на юбилея му. Докато продължава да ги изрича и да вярва в тях, той може само да порасне, но не и да остарее: "Това е вселено в мен, в моето тяло. Аз непрекъснато искам да знам повече и постоянно търся начини да се развивам. Докато дишам, непрекъснато ще искам да се обучавам още и още. От това, което се случило за първи път още преди 60 години - да съм постоянно на баскетболното игрище, никой не може да ме откаже. Баскетболът е моята духовна храна, моето виждане за живота. Не мога да го заменя с нищо.”
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
