Веселин Златков: Крехка власт

Кметовете са единствените местни управници, чиито имена остават да се помнят в историята на един град. С тях се свързват новопоявили се сгради, традиции, събития. И сякаш всичко се върши от кметовете. Имената на общинските съветници обикновено не се помнят, техните заслуги бързо се забравят. Ако питате 10 човека на улицата какво точно правят избраниците ни, събрани в местния парламент, сигурно само един-двама изобщо ще ви дадат някакъв отговор, по всяка вероятност грешен.

На практика обаче, властта дадено нещо да се случи или не, не е на кметовете, а на общинските съвети. Местното самоуправление у нас е устроено така, при това не напразно. Понякога общинският съвет трябва да охлажда ентусиазма на кмета да „твори история“, друг път да го задължава и принуждава да свърши нещо, което не му е по вкуса, но е неизбежно. Едно е сигурно, и то е, че и двете нива на местната власт не могат да работят сами за себе си, а само заедно. 

Варненският кмет Иван Портних научи този урок по трудния начин, след като се опита да склони съветниците да получат по-малки възнаграждения, отколкото те мислят, че им се полагат . Странно е, че той изобщо направи този опит, като се има предвид, че сам беше общински съветник допреди година. Главозамайване? Дано не е така. Иначе ни чакат още много случаи, в които той ще казва едно, а в града ще се случва друго.