Веселин Златков: Очи за мизерията

Бедността и мизерията са навсякъде около нас. Колкото и да ни се иска да не мислим за това, фактите показват, че твърде много хора у нас живеят в пълна нищета, която направо плаши и навява отчаяние. В това положение най-често изпадат възрастни хора, много от тях по една или друга причина останали лишени от грижите на близките си, на децата, на приятели и съседи. Такава е общо взето и съдбата 88-годишната варненка        , без пари за дърва, без работеща електрическа печка, без дрехи, освен тези, които са на гърба й .

Историята й предизвиква много хора да помогнат, както всеки подобен разказ, появил се в медиите. И това е добре. Но не е добре, че хора, изпаднали в същата ситуация, няма как да получат необходимото, освен ако също не ги видим на екрана на компютъра, във вестника или по телевизията. Защо мизерията ни кара да отвърнем глава, когато я видим на живо? Защо желанието ни да помогнем се пробужда едва след като научим за нищетата от медиите? Може би ако хората в тази страна си помагат малко повече, всеки ден и без да искат нещо в замяна, нещата ще се променят. Но за да стане това, е необходимо да имаме силата да видим реалността каквато е, а това се оказва не чак толкова лесно.