Веселин Златков: Щетата, която не може да се плати

Едва ли някой е изненадан от решението на съда в Страсбург, който призна показната полицейска акция „Медузите“ от 2010-а за незаконна и нарушаваща правата на човека. Всъщност далеч преди него на всички вече беше станало ясно, че бруталното нахлуване с оръжие в дома на Борислав Гуцанов, арестът му пред очите да децата му, безсмислените обвинения и очернянето му от кланящите се на режима на Борисов и Цветанов медии имаха една основна цел – сплашване. А, да, имаше и една друга цел, също толкова безцеремонно изпълнена, а именно – преврат във Варненския общински съвет.

Новината за решението на Европейския съд по правата на човека накара хората почти в един глас да коментират, че бившият вътрешен министър Цветан Цветанов трябва лично да плати обезщетението за извършеното беззаконие. Кой и как обаче ще плати щетата, нанесена на обществото ни от управлението на ГЕРБ? Има ли кой в тази партия да признае вината си, че правосъдието беше изкривено почти до точката на пречупване, че репресиите им върнаха спомените за тоталитаризма, че превърнаха страха от политическа разправа в свое основно оръжие? Много хора имат способността да забравят твърде бързо подобни явления, вероятно заради гузната съвест, че и те са гласували за Борисов и Цветанов. Дано все пак, макар и по трудния начин, запомнят урока, че справедливостта най-често побеждава.