Виолета Гурнакова: Приют или кучешка инквизиция?

За никого не е тайна, че кучкарникът в Каменар, наричан още приют за безстопанствени животни, е една от най-скандалните теми във Варна, и то от години насам . За него спорят всички – природозащитници, природовредители, администрация, местна управа, граждани и кой ли още не – сякаш е златна баница, която хората не могат да си разделят. В същото време всяка година нещастните животни, които са вътре, студуват, гладуват, нараняват се взаимно и минават през касапски процедури по кастриране и перфориране на уши, след което отново се озовават на улицата и плашат гражданите.

В крайна сметка за приют ли става въпрос, или за бойно поле с кучешка инквизиция в 21-ви век, и то в държава от ЕС, щом от години със или без управител постоянно се говори за поредния труп, за пролята кръв, патрулки търчат ден след ден до Каменар, за да разтървават еколози от дребнави схватки, а дарената храна ту се появява, ту изчезва.

По-важни били хората. Но щом тези хора за едни кучета не могат да се разберат, то е ясно, че и човешките проблеми са много далеч от разрешаване. С липса на нормални европейски условия за животните, в България доказваме или че сме още в забавачница по хуманно отношение, или че упорито не искаме въпросът с приютите да бъде разрешен поради други причини. Дотогава пак всеки ще спасява някого поединично. А има още толкова други същества в нужда - котки, птици, човеци... деца...