Владимир Данаилов: 5-годишен писах писмо до Бог
Владимир Данаилов е син на големите ни актьори Стефан Данаилов и Ирен Кривошиева. Той е роден в България, но съвсем малък заминава с майка си в САЩ и вече има и американски паспорт.
- Влади, живееш в Сарасота, щата Флорида, вече…
- Аз от малък живея в Нейпълс – от 3-годишен. През 2004 г. отидох в Сарасота за училище. Не че нещо особено ми харесва, просто има работа тука.
- Последно чух за теб, че работиш в детска градина?
- Да, имаше такова нещо миналото лято, щях да работя в детска градина. Не се получи обаче. Бях там 2-3 седмици, но не се разбрахме с началника. Даже не че не се разбрахме, просто той не ме хареса, защото бях силен за него. Той мислеше, че аз ще му взема работата, а това не беше моето намерение, и не стана. Затова тръгнах да уча масаж – терапия на тялото. 7 месеца учих това и сега от март работя като масажист в района на Сарасота.
- Добре платена ли ти е работата?
- Не е кой знае колко, но за мен е добре. Клиниката определя цена 45 долара на час за масаж и аз получавам 30 от тях, защото плащам 10 наем за кабинета и отделно още 5 долара за клиента. Иначе, ако отидеш в къщата на човек, е 60 долара. Добре плащат, например утре имам пет масажа. Но не винаги има по пет на ден…
На мен това е първият ми месец, в който съм започнал работа, и ще взема сигурно към 2000 долара. Не ми е нужно повече. 300 долара на месец ми е наемът. В голяма къща сме аз и четирима приятели, както и жената. 300 долара даваме за нас двамата – тя работи и аз работя. Финансово сме добре.
- Как така досега да не си работил, на колко си години? Кой те е издържал? На колко години за пръв път започна да работиш?
- Като завърших университета, започнах да работя като фитнес инструктор. Работех в един фитнес център и имах трима-четирима клиенти. Но това не е бизнес, дето хората искат да се занимават, масаж искат повече хора. И с това се занимавах 2-3 години, тогава отидохме в България и сега – масаж. После майка ми винаги е казвала нещо смешно, не съм го разбирал преди - че
иска да ме държи далеч от работата колкото се може по-дълго
Логиката на майка ми беше да остана дете. Това е много чиста логика, тя не е материална логика... Майка ми е много умна, майка ми има много любов, каквато и да е... Иначе моята майка беше най-лудата, но най-добрата майка.
- А ти готов ли си да станеш баща?
- Да. Готов съм да умирам, не е въпрос да ставам баща... Истината е, че аз гледам в правилната посока и всеки ден ставам по-добър човек. И всеки ден се изказвам пред Бог какъв съм и ми минава. Затова съм добре и мога днеска да умра. Затова и днес мога да стана баща. Това не го правим сега, защото работим, не се занимаваме с правене на дете. Нямаме такива отношения в момента, дето да стане това нещо...
- Наистина ли според твоите възгледи мъжът и жената трябва да правят секс само за да правят деца?
- Това го пише в Библията също. Исус Христос го е казал - че ако искаш да си с мене, отрежи си това и стани евнух.
- Това малко прекалено и крайно ми се вижда...
- Исус Христос е доста краен човек.
- Добре де, ти с твоята приятелка колко пъти месечно правите секс?
- Не сме правили секс тази година. А миналата година не помня колко пъти… няколко.
- Ти обичаш ли я? В едно легло ли спите?
- Да, всеки ден я гушкам, обичам я, всичко правя... Всеки трябва да е много искрен със себе си – сексът е едно чувство и идва от някъде. Ако ти като човек имаш съзнание, можеш да му позволиш да се качи до тук (показва с ръце слабините си – б.а.), да влезе в мозъка и да стане действие. Или може да изчака да си мине... Това става с нас и се превръща в истинската любов. Аз не му давам сила. Някой път му давам и не е проблем.
- Не е ли най-нормалното нещо в света, когато се обичат хората, да правят секс?
- Ако ти искаш да бъдеш към Бог, ти си малко различен, ти правиш някакви странни за другите неща.
- Как ще си направите деца, без да правите секс?
- Ами, не знам! Затова засега няма да имаме деца. Аз съм готов да бъда баща, но няма да е в момента. То даже, ако стане секс, ние ползваме неща (има предвид презервативи – б.а.). Или сме го оставили на екстремен шанс. За мене животът не е тук, на света. Тук няма бъдеще за моите деца!
Аз не искам бъдеще на тази планета, аз искам бъдеще другаде
Това не значи, че няма да има деца… Просто засега няма да има деца. И жената също го смята, заедно говорим. Бог ще направи нещата в бъдещето.
- Ти казваш, че Той ти говори. Значи ли това, че чуваш нещо?
- Не, не чувам нищо. Той не говори, а това е едно знание. Има някаква мисъл в моята глава.
- Като те гледам, май си готов за религиозен водач на църква, на някакво учение. Мислиш ли за някаква реализация в този аспект?
- Аз съм готов, ама моята воля трябва да спре. Не, засега не мисля, но нещата ще станат. За учение – да, представял съм си го, но не съм го мислил как точно ще стане. Аз и на хората, на които им проповядвам тук, в Америка, докато им правя масаж – те искат такова нещо също. Те идват за проповядване повече, отколкото за масажи.
Не съм много добър планист. Но съм мислил върху това, което ме питаш. Много логично, това е част от стъпката, която търся. Защото въпросът е да си направиш църква някъде... И това ще стане по някакъв начин.
- Като си бил дете, те е гледала жена, майка ти все я е нямало или е била заета. Понякога не я ли обвиняваш, че те е оставила без баща, че е сменяла мъжете непрекъснато пред очите ти...?
- Аз не знам на 5 години какво съм чувствал, но това, което е останало, е нищо. Евангелистката ме гледа няколко години. Тя, майка ми, беше много известна актриса и точно тогава снимаше филми, филми... И ме носеше наобратно, понякога ме хвърляше към Валентина, така се казваше гледачката ми, и така...
За нашия човек като че ли аз съм най-интересен, защото той мисли, че съм луд.
- Съжаляваш ли, че влезна във „ВИП брадър”? За пари, слава или за отмъщение към баща ти Стефан Данаилов го правихте, каквито бяха предположенията?
- Не, не съжалявам! Влезнахме по наши причини. Майка ми защо ще чака 20 години, за да отмъщава, ако това казват като причина?!... Моята причина беше, че аз искам да порасна. И тя иска да порасне, тя не беше общувала с хора от 20-30 години така, в една къща. Тя трябваше да види каква е, ще си казва ли истината, няма ли... Има си свой собствен растеж.
- Говориш за Господ като за твоя баща, ами биологичния ти баща? Той се бори с тежка болест...
- Е, той е единственият ми светски баща! Сега да го уточня – моята запалена любов към Бог не значи, че аз не обичам моя баща. Обратно – аз като съм запален към Бог, обичам баща ми още повече. Аз казах миналата година на всички хора –
аз съм идиот и никакъв
Но ако се каже нещо и то стане, трябва да се слуша идиота. Защото Бог дава на идиотите и на децата истината и вярата.
Отидохме с баща ми в Банкя пет пъти и се кефихме. И още тогава му казах: „Ако хората не клекнат, Той ще ги накара и това се случи”. Като чух, че баща ми е болен, все едно чух – растеж.
- Не се ли притесни, че е болен от рак, и това може да има фатален край за него?
- Не, никога не съм се притеснил! Нито за една секунда даже! Знам, рак е, и хора около мен са умирали от рак. Виж, аз не се притесних. Разбрах, че е болен от рак от медиите. Той не ми каза, притеснява се явно да ми каже... Аз му се обадих няколко пъти, той снима по 16 часа на ден, даже с това нещо(рака – б.а.). Ходи на химиотерапия и снима по 16 часа на ден. Как да се притеснявам за него, разбираш ли? Той не се притеснява за него...
Той няма да спре, докато не пукне, разбираш ли? Баща ми!...
- Вие поддържате ли контакти сега?
- Да, на седмицата по няколко пъти. На него му е трудно по скайпа, аз му се обаждам по скайп, че така ми е по-евтино. Той някой път не вдига, защото не знае кой се обажда. 1000 хора му се обаждат и като не знае телефона, не вдига. И това е нашата комуникация, тя не е емоционална.
- Как минава денят ти в Америка?
- През деня правя масаж. През уикенда се занимавам с тези вкъщи – играем си, проповядвам им. Това е „Биг брадър“ вече една година. Всичките те са американци, познаваме ги от преди, но те нямат моите възгледи, затова е много по-интересно. Викаме си, караме се, викаме си... и ставаме по хора. Просто си викаме абстрактно и лека по лека им идва сърцето на тези хора, защото те нямат сърце. Парите са им купили сърцето… Имам също една работа в това училище, в което бях – класната им бях. После гледам едни деца срещу нас – виетнамчета, на които отскоро им преподавам по английски. Ако ми се обадят за масаж – отивам. Това правя последния месец, а преди това ходех на училище по пет часа на ден.
- Мислиш ли да се връщаш пак в България скоро?
- Да. Нашата работа е месеци тук, месеци там. Като е сезонът тук, ще работя като луд, после ще работя в България. Искам да ми стане практика – и още нещо не трябва да харча и да им давам „биг брадър“ пари за това и онова – моите пари, които съм си изкарал.
- Като си толкова добър, вероятно много хора се опитват да те използват?
- Всички ме използват винаги! Ама аз съм експерт в знанието си за психологията на използвача. Мен от тригодишен ме използват. В смисъл такъв, че всеки човек в България е много умен по отношение на използването. По принцип ме използват най-много за пари, но пък и парите са най-дребни за мен. И слава на Бога, че е така! Давам, но и съм малко луд сега. И тук не съм като нормалните хора – преди 5-10 години давах като нормалните хора. Даже съм давал обувките си, дрехите си - кой каквото иска. Дай да ти ползвам колелото – хайде, тръгват си с моето колело. Обувките? Взимайте ги!... Имам 5 долара, 20 долара – вземете ги и тях! Не е ужас за мен. Бог дава на тези, които дават, забелязал съм го.
- Когато имаш нужда, на теб някой дава ли ти?
- Да, защото аз съм дал. Аз съм давал вече на много хора, които не са ми върнали, просто не са ми успели... Моят живот е късметлийски живот. Аз съм намерил начин да съм по-голям късметлия. Давам повече, знам, че няма да си го получа обратно, и изведнъж то ми се връща от другаде. Аз тука в Америка давам по-малко пари, защото имат по-малко нужда. Като отидох в България – „Биг брадър“ много голяма работа ми направи на мен!
Получихме 40 000 с майка ми
разделени по 20 000 за всеки от нас. Моите 20 000 отидоха за пет месеца – един човек, сладур, имаше нужда от зъби - направихме ги за 1000 лева. Един имаше нужда от кола, един искаше кон, друг пък – каруца, един имаше нужда от операция на рак, на друг пък платих наема... И тези 20 000 глупости знаеш ли какъв урок бяха за мен – отключиха много неща, велики неща!... Имаше един голям сладур, дето идваше при мен в Банкя и искаше да ми продаде дърва за зимата един кубик. И започва: „Струват 140 лева”... Аз му казвам: „Добре, ще ти дам толкова сега”. И той идва на следващия ден – пак му давам малко, не всичките и той: „Нали знаеш сега, дървата”... Една седмица мина и всеки ден той идва, и аз му давам полека-лека, и последните два-три пъти идва за едно и също нещо. Той дойде и ми каза: „Камионът е там, на ъгъла, трябват ми 20 лева за това и това”. И давам аз, но не идва камионът. На другия ден идва и: „Знаеш ли, камионът...”. И аз му казвам: „Виж, брат, аз знам, че съм идиот, но ти също си идиот, защото аз съм те вкарал в моя капан за много малко пари. И ти сега ще повярваш в Бог за 5 лева! Аз знам вече какво правиш ти – ти ме лъжеш от първия ден, аз знам, че ме лъжеш от третия ден, аз ти дадох вярата си, въпреки това всеки ден пак ти давам пари, защото ще стане магия с теб. Знам, че ме лъжеш и пак те обичам, и пак ще ти дам...“. Пак идва няколко пъти и накрая дойде с Библия. И му казах, и да няма някаква нужда, може да идва, за да си говорим. И той така започна да прави, и говорихме, говорихме... Започна да се променя, да чете и стана работата от нищо, от глупости. Бог иска да не станеш дребен, да използваш дребността... Дребни са 140 лева, дето аз му ги дадох. Той има семейство, дете... Него просто го е страх и не може да си каже истината. И му казах: „Ти си ме измамил, аз пак те обичам, ела, аз пак ще ти дам.“ И той се хвана за главата и каза: „В твоите очи виждам Исус Христос, ти не си човек за мен”. Така че аз от малък съм много трениран да ме мамят.
- А баща ти помагал ли ви е финансово?
- Да, винаги е помагал. Може би не ми е помагал, но не съм го усетил. Имало е време в първите пет години, в които бяхме в Америка, много тежки моменти. Помня – минавам и виждам кока-кола, не мога да я взема, нямахме нищо... Работи се за пет долара на час и те за нищо не стигаха. Тогава не ми е помагал, ама като съм бил в България, винаги ми е помагал. Винаги е искал да ми помага. Той е добър човек, това е истината! Имало е у него страх някой път. И сега ще кажа нещо на хората – аз не помня той нещо да е крил, мен да ме е крил! Не знам тези малки тайни, глупости, аз знам само това – човек като го е страх, той става по-лош човек! Той не прави това, което трябва, той не е себе си. Тогава, без да иска, става лош човек, тогава не може да е добър, не може да е чист. Аз говоря с баща ми, защото искам да знае, че от мен към него е чиста работата. Не мога да го обясня даже като хората – както гледам слънцето, така виждам баща ми. Това е любов между мен и него. Само дребните хора и дребните мозъци правят дребни проблеми. Аз ги разбирам, но просто искрено казвам, че ги няма. Не съм се крил и дори лицето ми е като неговото, и това е цялата магия. Баща ми е много добър човек. И когато ти си добър с хората и им даваш пари, даваш други неща, Бог ти го връща по други начини. Фактически, този човек е имал нужда от това, което е станало с него чрез мене, че да стане още по-добър човек. Да има по-малък страх, да стане по-искрен и по-чист… Разбирам, че хората са дребни, те не виждат това, което аз виждам. Те виждат само повърхността – кой пръцнал, кой казал нещо, не мислят изобщо.
- Не е ли време да пораснеш вече?
- Аз съм пораснал. Трябва да си дете във вярата си, а в действията си да си мъж. Майка ми е актриса, баща ми - също, и аз съм роден с качества – сензитивност, да пазя човешкото и да го извадя. Не можеш да вършиш нещо огромно, ако ти си дребен. Затова всичко, което стана в България, беше много хубаво. Аз се радвам да съм в Америка, не в България. И когато съм в България, се радвам, че съм там. Като съм там викам – леле, мале, ужас! Като съм тук - също.
България ми липсва и я мразя!
Аз обичам Америка и мразя Америка... Мразя света, а обичам Бог!
- Промени ли се, като се върна в Америка от България?
- Да, промених се! Нещата от Бог ми дойдоха лесно. Получих любов лесно, получих разбиране лесно, получих начин да обичам хората и те да го усетят лесно. Само че липсваха ми неща като дисциплина, много неща - американски, но дребни... И си казах: как мога да правя едри неща, пък да не мога да правя дребните!? И тръгнах да правя дребни неща много усилено. И сега съм много по-организиран, практичен, всичко си плащам, всичко си правя... Променил съм се, защото това, което исках в България, беше да променя страната и всички хора. Исках да изглеждам като Исус Христос и да стана и да говоря като Исус Христос, да ме чувстват като Исус Христос и да умират като Исус Христос. И да обичат, но това не става изведнъж, има си път.
- Вероятно малко хора те разбират, не те ли мислят за сектант? Изобщо, откъде се роди тази любов към религията? Членувал ли си в някаква секта, някой от видовете църкви тук, в Америка?
- Аз съм български християнин – даже не знам какво значи това. Роден съм и съм усетил нещо истинско и нещо магическо в нашите църкви. И от малък съм свързан с това нещо. Писал съм писмо 5-годишен - че искам да видя Бог, да му видя лицето. Аз съм роден, за да обичам Бог, аз съм се влюбил в Бог, а не в света. А вие сте влюбени в света, затова аз съм странен… А иначе аз съм сектант, защото следвам Бог, а вие само говорите за него. Вие следвате празници и пиене!
- 5-годишен си писал писмо до Господ?
- Моята гледачка ми го изпрати, запазила го е оттогава и ми го даде преди година. На английски е, защото аз от 3-годишен знаех повече английски от български. Майка ме върна в България на 6 г. с дядо ми и научих български. Моята гледачка също беше много вярваща жена, тя беше евангелистка. Повлияла ми е много. Ние четяхме от Библията, играехме игри, в които аз бях Лъва на Юда...
- Като те слушам как говориш за Исус Христос, не може да не вярваш, че животът има продължение след смъртта? Ти как си представяш това място?
- Това сигурно е най-хубавият въпрос, който някога ми е задаван през живота ми! Защото аз съм си го представял по много начини и съм видял някои неща. Представям си го и си казвам: какъв рай и Бог ми говори – това не е нищо! Аз просто го следвам, даже не искам да съм там, просто знам, че трябва да го направя. Другото е дребно.
Сарасота, Флорида,
едно интервю на Живка Ангелова, "Блиц"
