Внезапна смърт покосила мъжа на Захарната царица
Името на пловдивчанката Лиляна Моравенова лъсна в списъка с крупните вложители във фалиралата банка КТБ. Бизнес дамата е под номер 34 със сумата от 9 126 016 лв. Милионерката е съпруга на покойния Петко Моравенов, един от бившите директори и бивши съсобственици на пловдивската захарна фабрика, след нейното раздържавяване, както и бивш председател на ФК "Ботев Пловдив", съобщава "Марица".ЗК "Васил Коларов" бе приватизирана чрез касова продажба през 1996 г. от хотелиера Ветко Арабаджиев и покойния бос на „Мултигруп" Илия Павлов. В управителното тяло за кратко са участвали и Величка и Георги Гергови. Говори се, че заради остри фирмени конфликти, в комбинация с политически натиск от правителството на Иван Костов, Илия Павлов продава дяловете си (50 на сто) на управителя Петко Моравенов. За зла негова участ той е споходен от внезапна смърт, а контролът над предприятието поема Арабаджиев.
Вдовицата на Петко Моравенов се отдава на други дейности след смъртта на мъжа си. От фирмения портал ДАКСИ е видно, че тя участва с различни дялове в "Транс елгол България" ООД, "Плимори" ООД, "М Л П Корпорация" ООД, "МКП Пропърти" ООД и "Агри Лоджистик"АД. В почти всички фирми тя е съдружник със сина си Пламен Моравенов. Фокусът на дейността им е покупко-продажба на имоти, строителство, туристическа дейност, хотелиерство, изграждане, експлоатация и производство на електроенергия от ВЕЦ, обмяна на валута и др. От две години майка и син са влезли и в зърнения бранш, като оперират в Пловдив и Видин.
Данъчните тепърва ще нищят произхода на крупната сума от над 9 млн. лева на Лиляна Моравенова, отлежавала за големи лихви в КТБ. Милионите обаче едва ли са от дяловете на съпруга в Захарната фабрика.
Стари работници от преди и след приватизацията коментират, че ако Илия Павлов не бил поставен в двойно менгеме, нямал да даде дела си на Моравенов, а съпругата му Лиляна имала славата на некоронованата захарна царица.
Също според слухове при старта на приватизацията Арабаджиев не е имал нужните пари и затова е потърсил съдружие с Павлов, който платил почти цялата сума от 2 милиона щатски долара. Двамата бизнесмени учредили специално за приватизацията дружеството Захарен комбинат „Пловдив“, в което всеки от тях имал дял по 49,8 процента.
Остатъчният дял бил предоставен на дългогодишния директор на комбината Петко Моравенов. След близо петилетка се оказало, че заводът дължи 5 млн. лева на доставчици и на държавата, има и необезпечени вземания за 1,5 млн. лева. В същото време до „Мултигруп“ достигнала информация, че пловдивският им ортак точи пари от завода, за да строи хотели по Черноморието и на Пампорово.
За сметка на предприятието били горивото и ремонтите на камионите, които транспортирали материалите. Пари са отклонявани и чрез договори за рекламни билбордове с фирмата на съпругата на Арабаджиев - Маринела. Финансови ресурси изтичали и в подставени фирми за доставки на меласа към спиртоварната в Катуница.
Вбесен, Павлов свикал спешно заседание на директорския борд. С мотива, че действа като едноличен собственик и във вреда на акционерите, Арабаджиев бил отстранен като изпълнителен директор, но без да се освобождава от финансова отговорност. Той коментирал, че партньорите му от „Мултигруп“ искали да завладеят завода, за да го разпродадат на части. Решението на борда не могло да се впише, тъй като книгата на акционерите изчезнала.
По-късно то било признато от магистратите, но Арабаджиев го атакувал в съда. Скандалите наложили и пререгистрация на завода в Габрово с мотив оздравяване. Така и не става ясно как е станало това, при положение че фирменото дело се намира в Окръжния съд в Пловдив и не е напускало Търговското му отделение.
Последвало ново драматично общо събрание, на което присъствали Павлов и Арабаджиев. Тогава босът на „Мултигруп“ решил да продаде дяловете си на стойност 5 млн. долара на Петко Моравенов с мотив, че корпорацията му вече няма интерес към фабриката. После Павлов твърдял, че част от сумата е платена и че след плащането на останалата част акциите ще се джиросат и сделката ще се регистрира в книгата на акционерите. Според юрисконсулта Васил Главчев до онзи момент в книгата не е имало вписан друг собственик на акциите освен Мултигруп.
Той е коментирал за странното поведение на Илия Павлов, който хем искал да продаде акциите си, хем искал да запази властта си във фирмата. В тази ситуация Петко Моравенов подозирал, че скоро там ще влязат синдици. Според него "Кристал -91" (едно от многото имена на захарната фабрика) е във фалит и фирмите с финансови претенции към дружеството са подали искове в съда.
Твърдял също, че Арабаджиев управлява предприятието еднолично и му нанася вреди. Според цитиран тогава от него баланс от 30 ноември 2000 година, заводът имал задължения към бюджета за 2,1 млн. лв., към НОИ - 300 хил. лв., 700 хил. лв. към банки и 2,2 млн. лв. към доставчици.
След смъртта на Петко Моравенов Ветко Арабаджиев поема цялото управление на захарната фабрика. През годините тя е била и във възход, и в падения. Към днешна дата неин мажоритарен собственик с 96,65 процента е свързаната с Ветко Арабаджиев "Лавана" ООД, регистрирана в офшорката Белиз.
