Внукът на Олег Ковачев Андрей: "Рицар без броня" е много хубав, но е малко тъпичък

Снимка: Пенчо Ковачев, 24chasa.bg

50 години по-късно “Рицар без броня” оживя два пъти в понеделник вечерта в столичното кино “Влайкова”. Един път на екрана и втори път чрез емоционалната среща в салона между живите участници във филма и наследниците на тези, които вече не са между нас, пише 24chasa.bg.

Главен идеолог и организатор на събитието е Олег Ковачев, който се снима в главната роля във филма. “24 часа” с радост стана медиен партньор и помогна идеята на Олег да стане реалност. Още повече, защото този филм влезе в луксозната дивиди колекция на вестника “50 златни български филма”.

“Рицар без броня”

е сниман

през 1965 г.,

премиерата му е на 14 февруари 1966 г. Сценарият е на големия ни поет Валери Петров, режисьор е Борислав Шаралиев. Оператор е изключителният професионалист Атанас Тасев, художник - Мария Иванова. За съжаление, всички те вече са в отвъдното.

Автор на музиката е проф. Васил Казанджиев, а художник на костюмите Лили Димкова, дъщерята на лечителя Петър Димков, и двамата сега са на достойна възраст.

Олег Ковачев доведе цялата си рода - сина Боян, дъщерята Неда, майката Жени, брата Владислав и внука Андрей. Точно на него принадлежи култовата фраза на вечерта, изречена след прожекцията: “Абе филмът е много хубав, ама малко тъпичък...”

С тази оценка шестгодишният момък дава сериозна заявка за четвърто поколение кинаджия с фамилията Ковачев. Дядо му Христо Ковачев беше един от най-добрите кинодокументалисти. Баба му Жени Ковачева е дългогодишен асистент-режисьор в БНТ. Освен актьор в десетина филма Олег Ковачев завършва операторство във ВИТИЗ, сега е режисьор в БНТ. Оператор е и брат му Владислав. Бащата на Андрей - Боян, се снима в “Ти, който си на небето” и “Кладенецът”, леля му Неда - игра в “Разговор с птици”, сега пише оперативна кинокритика.

“Оценката” за филма на Андрей препраща и към една фраза, която Олег Ковачев произнася през снимачния период на “Рицар без броня” и Валери Петров веднага я “преписва” и включва във филма. Когато екипът излиза от Полиграфическия комбинат, където снимат няколко епизода, и слизат по стълбите, Олег съвсем спонтанно възкликва:

“Я! Сложили са

топки на парапетите,

за да не могат

да се пързалят

журналистите...”

За съжаление, отсъстваха другите двама главни рицари “от село Париж”. Олег Попов, дългогодишен фотокореспондент на Ройтерс, снимал по най-горещите точки на планетата, сега фоторепортер в “Труд”, е в Гърция. А Славчо Николов е някъде из планетатата по свои си бизнес дела.

Неизвинено отсъствие беше записано на Димитър Икономов, момчето, което във филма счупи колелото на Ваньо. Икономов беше малкият Никола Деянов в първата серия на тв поредицата “На всеки километър”. Деянов после се играеше от самия Стефан Данаилов. Голямата роля на Димитър Икономов беше в “Последно лято” на Радичков и Христо Христов.

Сред първите, които дойдоха в салона, бяха Вихър Стойчев и Иван Джамбазов. Вихър е момчето, което във филма се нарича Пинокио. Той е единственият от всички деца участници в приключението, който става професионален артист. Паметна е ролята му на Сашко в “Кратко слънце”, сега играе в трупата на Младежкия театър.

Иван Джамбазов е задкадровият глас, който си говори с малкия рицар Ваньо. Джамби, както го наричат колегите, има един от най-красивите мъжки гласове в актьорското съсловие. Озвучавал и дублирал е кого ли не, включително и... Коста Цонев.

К.т.н.,ст.н.с.,инж. Георги Пенков, по-известен като Джони Пенков, влезе в киносалона с традиционния си каскет и с леко иронично, но доброжелателно изражение на лицето. Във филма той е старшината от КАТ, който едва не глобява другаря Стамов (Цвятко Николов), защото изпреварва, без да е дал мигач.

Джони Пенков разказа, че униформата му взели от едно РПУ, но куртката, панталонът, ризата и шапката били на различни хора. След свършването на филма той занесъл униформата в Киноцентъра и там я забравили. След две години един катаджия спира Пенков на улица в София и му казва: “Ей, да си ми върнеш панталоните, че тия съвсем се лекьосаха, а нямам други...”

Олег Ковачев си спомни, че на едно от обсъжданията на филма в провинцията става милиционер и казва: “Другари, не съм доволен как сте показали старшината от КАТ във филма. Много е опростенчески!

Ние, служителите на

МВР, не сме такива”

Думите му доста притеснили сценариста и режисьора.

В малка роля - на любопитния и малко досаден съсед, се снима Никола Анастасов. Изглежда като момченце. Той обаче в момента е във Варна.

Вместо Апостол Карамитев, който беше в ролята на вуйчото Георги, на срещата дойде неговият син Момчил. Когато е сниман филмът, той е бил на 5 години. Гледал го е много пъти и вече като по-голям най-силно го впечатлява диалогът, в който баща му казва: “Ей сега ще ги направим на пестил. Знаеш ли какво е пестил?” “Ами това е животът - постоянно ни правят на пестил”, философски заключи Карамитев-младши.

На Цвятко Николов - другаря Стамов от Министерството на просветата и бащата на Ваньо, предричат голямо актьорско бъдеще. След “Рицар без броня” играе и в скандалния филм “Кит”, който се оказва последният му. Умира от рак едва 40-годишен през 1970-а. Вместо него на срещата беше синът му Стоян.

Актрисата Елена Русалиева пък дойде вместо неотдавна починалата си майка - Мария Русалиева, която във филма е майката на Ваньо. Елена си призна, че по време на снимките страшно ревнувала и се чудела защо майка й обича друго дете. И намразила Олег.

Тя разказа, че след филма майка й и Апостол Карамитев не стават семейни приятели. Но когато актьорът умира 50-годишен, тя започва да влиза в някаква спиритична духовна връзка с него. И когато й предстояло тежко представление,

винаги казвала:

“Помагай, Апостоле” Това се превърнало в нещо като творческа клетва между живата Русалиева и вече мъртвия Апостол. След филма зрителите получиха като подарък дивиди с “Рицар без броня” с автографи на актьорите и техните наследници. Олег Ковачев обяви, че след още 50 години дискът с филма вече ще струва цяло състояние.