Време ли е за истерия? "Черноморските градини" в Кара дере на мечтателя Норман Фостър са несбъдната надежда на Бяла

Небостъргачи, хотели, дискотеки, чалгаджийници...на пясъка.

Това ще чуете, ако се вслушате в поредната протестърска истерия, която заля ефира след новината, че е възможно проектът мечта на жителите на Бяла - "Черноморски градини" да оживее отново.

Истината обаче е съвсем друга.

Самият проект на британския архитект мечтател беше протест и контрапункт на застрояването, което се вихри по южното Черноморие.

Той се оказа и несбъдната мечта на Бяла за развитие, която кризата блокира през 2007 г. 

Кара дере е наистина райско място, предпочитано основно от любителите на палатките, почитатели на нудизма и всички възможности за див вид туризъм на морето, който излиза безплатен.

Тези туристи подскочиха още преди години, когато Фостър показа проекта в картини.

За жителите на Бяла и за Кара дере обаче ползата от този вид туризъм е нулева.

Остава им само да изчистят кочината, след края на сезона. 

снимки: Факти.бг

"Едва ли ги влече толкова дивата природа, колкото фактът, че почивката на Карадере им излиза напълно безплатно", коментират беленчани. 50 на сто от летовниците са софиянци. Никой в Бяла няма полза от такъв вид туризъм, освен един–два магазина за цигари и алкохол, категорични са местните. 

Слуховете, че световноизвестният архитект мечтател Норман Фостър проектира екологичен комплекс „Черноморски градини“ разбуни духовете на битниците още преди години, голяма част от които се определиха за „природозащитници“ и твърдо застанаха срещу инвестиционното намерение още през 2007 г.

Почти всички беленчани са на мнение, че единствената светла перспектива пред Карадере са "Черноморските градини". Другата е да си остане нудистко сборище.

 

Малко екология е останала в Карадере. Местата за смет, направени с булдозер, се използват от „природозащитниците“ за... паркинг. Т.нар. Бяла река, на която е кръстен и градът, е затлачена от отпадъци и прилича по–скоро на блато. Ентусиастите проявяват странно отношение и към дървесните видове, на които уж толкова много държат. Лятно време стотици млади дръвчета се превърщат в асми пред опънатите палатките. Всеки ден на плажа се палят огньове. Едва ли „природозащитниците“ си носят брикети от града, коментират концесионерите. 

Още преди години нагли строители превърнаха Карадере в кариера за пясък. Материалът им излиза напълно безплатно, а добивът му по разбираеми причини се извършва нощем, разказаха хора от поддръжката на плажната ивица. Набезите ставали все по–чести, а наскоро грабителите дори си направили черен път до кариерата. 

Проектът на Фостър е създаван като еталонен проект за серия екологични селища с близки до нула въглеродни емисии, с поддържан баланс между изкуственото и естественото в зоната, с минимално присъствие на автомобили в зоната и с пълното им отсъствие в рамките на самите селища, с единна енергийна система, базирана на затворени енергетични цикли, с биоклиматично изграждане на цялата изкуствена среда – от селищната структура, до жилището, проектирано с внедряването на най-нови енергоефективни решения. 

Идеята на Фостър бе това да бъде еталон за екологична съобразност не само в рамките на българския опит, но в контекста на европейския опит на екологична архитектура.

Проектът все още е в интернет страницата на архитекта утопист. Вижте я тук!