Всеки мъж на уролог поне вендъж годишно след 45 г.

Доц. д-р Тошо Ганев, дм, началник Клиника Урология в МБАЛ „Света Анна- Варна“

В Бълагария годишно около 2000 мъже развиват карцином на простатата в даден момент от живота си. Има фактори, които могат да увеличат шанса от поява на простатен карцином.

Възраст

Карциномът на простатата засяга главно мъже над 50 години като рискът се увеличава с възрастта. Средната възраст за диагноза на рака на простатата е около 70 години. Ако сте на възраст под 50 години рискът да развиете простатен карцином е доста нисък – възможен е, но е рядкост, коментира доц. д-р Тошо Ганев, дм, началник Клиника Урология в МБАЛ „Света Анна- Варна“..

Семейна история и наследственост

Информацията унаследена от нашите родители се носи от гените, които се съдржат във всяка клетка от нашето тяло. Гените контролират как тялото расте, функционира и как изглежда. Учените са установили, че някой гени предадени от родителите ни могат да увеличат рискът от развитие на рак.

Установено е възможноста от унаследяване или увеличаване на риска при някои пациенти да развият карцином на простатата.

Имате 2,5 пъти по-голям шанс да развиете карцином на простатата, ако ваш баща или брат е бил диагностициран.

Вероятно имате по-висок риск от простатен карцином, ако ваш роднина е бил диагностициран на възраст под 60 години
Вашият риск да заболеете от рак на простатата  може да е по-висок, ако имате кръвен роднина с рак на гърдата.

Какви са симптомите на карцинома на простатата?   

Д-р Тони Стателов, лекар- специалист в Клиника Урология в МБАЛ „Света Анна- Варна“

Простатният карцином може да се развива както бавно така и по-бързо. В повечето случаи той расте относително бавно особено при по-възрастни хора и може да не даде никакви оплаквания години наред. Макар и по-рядко ракът е по-агресивен и се развива бързо, като тези карциноми се определят като високо рискови. Ако все пак пациентът има симптоми като проблеми с уринирането те са слабо проявени и могат да се развиват през годините. При някои мъже първите симптоми са свързани с разпространение в костите, наречени метастази. При тях обикновено оплакванията са от болки в гърба, в хълбоците и таза. Макар и рядко се срещат опалквания като кръв в урината и спермата. Повечето мъже с карцином на простатата нямат някакви характерни оплаквания, предупреждава д-р Тони Стателов, специалист в клиниката по урология на варненската МБАЛ „Света Анна“.

Как се поставя диагноза карцином на простатата?

Всеки мъж над 45 години трябва поне веднъж годишно да посещава уролог, независимо дали има или няма оплаквания от страна на пикочо- половата система. Целта на посещението е да се извършат преглед и изследвания които да покажат дали има риск от рак на простатата.

Освен това лекарят може да ви даде да попълните въпросник, за да разбере какви са оплакванията Ви от страна на простатата /ако имате такива/, колко често се проявяват и до каква степен влияят на начина Ви на живот.

Основен момент в изследването на пациенти с ДПХ е ректалното изследване – при което през ректума се определят размера, формата, консистенцията и отношението и към околните органи. Този преглед е известен като дигитално ректално изследване Ако простатата е с увеличени размери, но мека и равна най- вероятно се касае за доброкачествено уголемяване– ДПХ. В случай, че е твърда с неравна повърхност то това буди съмнение за недоброкачествен процес и налага добълнително уточняване.

Кръвни проби

Втората най-съществена стъпка при изследванто е взимането на кръв за изследвана ПСА– Простато Специфичен Антиген /PSA/. Той има важна роля в разграничаването на доброкачествената простатна хиперплазия от злокачественото новообразование- рака на простатата. Желатено е изследването да бъде проведено преди ректалното туширане за да се избегнат фалшиво положителни резултати.

Ако на базата на прегледа и резултатите се изрази съмнение се преминава към биопсия на простатата

Биопсията на простатата се извършва с помоща на трансректалната ехография. Използва се тънка игла с лазерно заточено връх. Под ултразвуковият контрол иглата прониква в съмнителните зони на простатата и се взимат малки частици с формата на цилиндър  за патоанатомично изследване.  Броят на цилиндрите варира от 6 до около 20 в зависимост от преценката на уролога и състоянието на простатата. Това изследване е критично важно за поставяне на диагноза. Благорарение на взетият материал се установява да или има карцином на простатата и следователно определя по-нататъшното лечение. Обикновено процедурата не е силно болезнена и може  да се извърши без упойка.

При установяване на карцином на простата в зависимост от това колко е напреднало заболяването на пациента се предлага подходящо лечение.

Хирургичното лечение цели да се отстрани цялата простатата. То може да бъде извършено чрез отворена операция при която чрез разрез на коремната стена се достига до простатата и тя се премахва цялата. Също така може да се извърши и лапароскопски през няколко малки отвора на коремната кухина което е свързано с по-малка травма за пациента и по-бързо възстановяване.