Всеки втори българин смята, че ''мекането'' е правилно
Според 51,3 процента от 2018 пълнолетни българи, участвали в национално анкетно проучване за езиковите нагласи към 12 правоговорни отклонения, т.нар. "мекане" - "пишеме", "четеме", "говориме", е правилно правоговорно явление. Това каза доц. Красимира Алексова от Софийския университет "Св. Климент Охридски", представяйки със свои колеги от СУ резултати от проекта "Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език". Тя отбеляза, че анкетираните са дали за останалите 11 правоговорни явления високи оценки за неправилност, но за "мекането" са посочили, че е правилно правоговорно явление, информира "Преса".
Правоговорното явление "мекане" разделя общественото мнение на почти две еднакви части, защото повече от половината от анкетираните смятат, че то е напълно правилно, а другите 48,7 процента го определят за неправилно, каза доц. Алексова. Тя коментира, че всяко езиково явление, което е масова грешка или повече от хората я допускат, означава, че е езикова тенденция, която много ясно атакува книжовната норма и трябва тези, от които зависи записването, кодифицирането на нормите, да извършат обстойно проучване дали това не е дублет или не става въпрос за промяна на нормата.
55 процента от анкетираните смятат, че "мекането" е достатъчно благозвучно, каза доц. Алексова. Тя добави, че за него всички смятат, че е говор, типичен за "българския запад - за шопите", но той е разпространен в три четвърти от българската езикова територия. Езиковедът представи и другите правоговорни явления, за които анкетираните са дали оценки в изследването. 68 процента от анкетираните заявяват, че не е много благозвучно изговарянето на "ходих" и "направих" с ударение на "и", както и изговорът "бяли", "вървяли", "живяли". В изследването са посочени също правоговорното отклонение, свързано със смекчаването на съгласните пред "е" и "и", както и за преминаването на неударено "е" в "и". Анкетираните смятат, че това е най-типичното явление, характеризиращо българските източни говори - "дитето" вместо "детето", отбеляза езиковедът.
Друг вид правоговорно отклонение е при т.нар. "екане" - на мястото на "я" се появява "е", например - "бел", "голем", "хлеб", "бехме", "вървехме" и "живехме". Отклонение от правоговора са и формите с твърда вместо с мека съгласна - "вървъ" вместо "вървя", "мислъ" вместо "мисля", както и при съществителни имена от мъжки род, които са членувани. Такива примери са "учителъ" вместо "учителя", "лекаръ" вместо "лекаря", обясни доц. Алексова. Тя даде и пример за неправилни правоговорни форми, които са започнали да се появяват и в писмената практика, когато в минало свършено време вместо окончанието "-ох" се изговаря "-ах" - "четах", "отидахме", "донесахме".
Наблюдава се и правоговорното явление "свръх якане" - "бяли", "живяли", "вървяли", "голями", "огряни". "Има наши политици, които от страх да не "екат" отиват в другия край и използват "свръх якане", но и има и много българи, които не знаят, че това е отклонение от правоговора", коментира доц. Красимира Алексова. Тя допълни, че в изследването са включени и правоговорните отклонения при формите "главъ" - "глава", "рикъ" - "река".
Младото поколение най-добре разбира кои са отклоненията от правоговора, а най-толерантно към тях е възрастното поколение, заяви доц. Алексова. Тя отбеляза, че с нарастването на образователната степен се повишава и негативната нагласа към правоговорните отклонения. Трябва учениците, студентите, а и съвременните българи да се учат не само да говорят правилно, но и уместно, коментира езиковедът.
