Всяка година археологическо богатство за $1 млрд. напуска България

"Увеличават се иманярските набези върху знакови археологически обекти, защото много хора превръщат това в поминък". Това коментира за БТА доц. Константин Дочев, археолог и дългогодишен експерт по монетите и монетовидните паметници.

Доц. Константин Дочев посочи, че богатствата, които са скрити под земята у нас ще продължат дълги години да изкушават както археолози и учени, така и иманярите. Причината е, че българските земи са богати с много културни пластове. Той припомни, че първите културни пластове, открити от археолозите у нас, са от преди 1 млн. 450 хил. години. Доказателство за тях са находките в пещерата Козарника край Видин.

По думите му само в Карановската могила край Нова Загора откритите към момента културни пластове са над 14, а от разкопките, правени на крепостта Трапезица във Велико Търново, са налице находки от късния Халколит /4 хил. пр. н.е./ до късното Средновековие. Това са само няколко примера за богатството, което се крие по нашите земи", отбеляза експертът.

"Като културно богатство България се нарежда наравно с държави - средища на богата и многовековна история, каквито са Египет, Сирия, Израел, Ливан, Турция, Гърция, Италия, Испания и Франция", изтъкна той. Точно в тези държави незаконното придобиване, продажба и износ на движими културни ценности е в първата петица на престъпленията, които са регистрирани", посочи Константин Дочев. 

Всяка държава има свои механизми за справяне с този вид престъпност

У нас от близо десет години действа специализирано звено за борба срещу трафика на културни ценности, което работи в тясна връзка с археолози, историци, лабораторни специалисти. По думите на доц. Дочев съвместните им усилия са довели до връщането в България на находки, пренесени в САЩ, Канада и Италия.

"Преди шест години експертирахме пратка с 200 килограма антични монети, преброихме 87 хиляди експоната, прибрани в 16 сака, подредени на фишеци с предварителни цени по 15-20 цента. Те бяха приготвени за износ в САЩ. Били са заловени на границата. Нашата експертиза доказа, че става дума за антични и средновековни монети, открити на територията на България и находката беше върната", посочи той. Според него движими културни ценности за около 1 млрд. долара годишно се изнасят от страната. "Има редица случаи, при които правим екранна експертиза, разказа експертът. Това се случва, когато движими паметници на културата са намерени зад граница. Ако разследващите там имат съмнения за произхода на артефактите, изпращат богат снимков материал с описание, а нашата задача е да определим произхода им", описва дейността на специализираните археологически екипи доц. Дочев. Той припомни, как преди две години по молба на канадското правителство е направена експертиза на заловена пратка с 22 хиляди монети. "Те бяха върнати на българската държавата, защото се оказа, че са част от добре разработен контрабанден канал", уточни той. Археологът е участвал също в експертизата на 546 антични монети, открити в САЩ и наскоро върнати в България.

Според него е добра идея, ценни и уникални предмети, открити след кражби от музеи и колекции, както и след специализирани акции по линия на организираната престъпност да бъдат представяни, като експозиции, в изложби, защото тогава много повече хора ще разберат за тяхната стойност.

Контрабандата с движими паметници на културата са част от стройна мрежа и организация

"Незаконното разкопаване на археологически обекти и контрабандата с движими паметници на културата са част от стройна мрежа и организация", каза доц. Дочев.

"За много хора, свързани с тези структури, това е бизнес и поминък", посочи той. Йерархията е строга и добре разработена на няколко нива. Най-ниско са тези, които получават поръчката и търсят артефакти с метал-детектори или с копачи. Те действат по предварителна информация или върху вече обследвани от археолозите обекти. Това, което открият, го предават на прекупвач, който впоследствие се свързва с експерт, който оценява предметите. Те се предават и препродават поне през няколко ръце, преди да достигнат до поръчителя или до този, който дава най-голяма сума за тях. Ако няма поръчител, пътят на ценностите обикновено води към аукционите в Западна Европа, Америка, та дори и в Австралия", отбеляза доц. Дочев.

"Най-висока е цената на античните монети, особено на римските ауреуси, които могат да бъдат продадени за около 25-50 хил. евро - едната. Напоследък са много актуални праисторическите идолни пластики, костни и метални бижута. Тяхната стойност достига, в много случаи, тази на златото", каза той. "Стъклените съдове на практика са безценни. Много търсени от колекционерите са оловните средновековни печати, с които владетелите са подпечатвали своята кореспонденция", посочи археологът.

Един от начините за контрол и ограничаване на организираната престъпност, свързана с трафика на движими културни ценности, е регистрацията на колекциите. Това стана възможно с промените в Закона за историческото наследство", уточни доц. Дочев. По думите му около 220 колекционери членуват в Българското нумизматично дружество, но едва 60 от тях са регистрирали своите колекции.

Необходимо е да се увеличат средствата за проучване, консервация и поддържане на историческите обекти

"Необходимо е да се увеличат средствата за проучване, консервация и поддържане на историческите обекти", препоръчва експертът. "Колкото по-малко пари има за тези дейности, толкова "по-улеснени" са иманярите, защото стъпват на вече подготвен терен", посочи Дочев. Той прогнозира, че намалените бюджети за археологически проучвания ще увеличат десетократно иманярските набези.

Според археолога липсата на реално очертани видими граници на археологическите обекти също е проблем. За да се санкционира един нарушител, който се намира в близост до археологически обект и очевидно извършващ дейност по разкриване на артефакти, трябва да се докаже, че той е бил в границите на съответния обект. Много често обаче обекти, по които се извършва теренна работа, не са с очертани граници и това създава трудност при доказването на дадено нарушение", посочи специалистът.

"Археологическите обекти и движимото културно наследство са част от националното ни богатство и могат да се превърнат в съществено перо при формирането на брутния вътрешен продукт", смята археологът. За да се случи това обаче, те трябва да бъдат опазени, посочи той и даде пример с Франция, където за период от 10 години са усвоени 40 млрд. евро по проекти, предназначени само за опазване на културно-историческото наследство. /Преса