Вторият есемес на дядо Кирил до Грета Христова: Варна е апетитно място...
колаж: Марица
Жената, която е получила двата есемеса от покойния дядо Кирил, обяви съдържанието на втория. Тя е Грета Христова, на която Варненският митрополит е писал за опасенията си, че му готвят атентат. Христова разказва пред Marica.bg за притесненията си около преждевременната му кончина. В първия есемес, за който говори и отец Амбарев, Кирил написал: "Меките китки обявиха война на..."
Никой от разследващите досега не е търсил Грета Христова, за да я разпита. "Здрав-прав човек не може да се удави така. Мястото, където пише, че се е удавил - ние всяка година с моето семейство ходим на почивка от 1989 година там. Само тази 2013-а не отидохме и се случи нещастието. Какво удавяне? Аз не мога да плувам, висока съм 1.70, имам страх от водата. Но влизам, отдолу дъното е равно като килим, на мен ми е до кръста. Извинявайте, но при положение че не мога да плувам, толкова години аз не съм се удавила?", разказва Грета Христова, цитирана и от Блиц. Тя се досещала кои са меките китки, но в SMS-ма на Кирил не се уточнявало. "Тук можем да правим колкото си искаме свободни съчинения, но аз не мога да назова кои са те. Повярвайте ми, аз съм пристрастна, ако можех да докажа нещо, ние този разговор с вас нямаше да го водим, а аз щях да говоря с прокурора на републиката. Щях да стигна до някой по стълбичката, който да ми обърне внимание", смята близката на митрополит Кирил.
Относно изявлението на отец Амбарев, че дядо Кирил относно “меките китки” имал предвид кръгове около митрополит Николай Грета Христова казва: "Не, не, не. Не сме говорили за това. Не може да твърдим, че той е имал предвид дядо Николай. Той имаше конфликт с него, но това го знаем както ние и вие, така и цяла България, но нищо не доказва. Аз не мога да обвиня един български митрополит в каквото и да е, какъвто е дядо Николай, защото нямам право, нямам доказателства. Ако имах нещо написано, аз щях да ви потърся, а не вие мен. Но знаете, че нито е етично, коректно, а най-вече е наказуемо. Но да оставим светския съд, има един друг съд - Божият. Ами ако не е дядо Николай? Знаете ли какво означава да обвиним един митрополит пред Бога? Знаете, че меките китки за съжаление в Църквата са доста. Вие ме питате за този есемес, но има втори есемес, който е по-интересен от първия.".
Веднага след като получила първото съобщение, тя му върнала: “Какво искаш да кажеш, за кого говорим?”. Минута по-късно той отговаря: “Варна е апетитно място, но ще говорим, когато се видим”.
За последен път Грета и дядо Кирил се виждат на 12 юни т. г., а есемесите са с дата 13 юни. Варненският митрополит загива на 9 юли, месец след това. "Та по-интересно е не кои са меките китки, а защо “Варна е апетитно място”. Знаете, че един митрополит не се избира на 4 години като президента, а той е пожизнен. И аз си задавам въпроса: защо Варна е апетитно място, при положение че си има жив и здрав митрополит? Той беше здрав. Вярно, кръвно вдигаше напоследък, но беше здрав човек за неговите почти 60 години. Освен екзема на крака нямаше никакви други заболявания. Кръвното му беше на емоционална основа, имаше и лек стресов диабет, но не на инсулин. При него беше на стресова основа, знаете колко много преживя. Срещу него имаше медийна война. А той нямаше нищо, даже кола. Дълги години, до деветдесет и някоя година, той караше една стара волга", казва Христова.
Тя потвърди, че "Линкълн"-а даден на Кирил е бил за митрополията и собствениците си го взели веднага. "Ще ви кажа истината. Намерили са се добри хора, които, като научили, че се придвижва с влак до София за всяко заседание на Светия синод, му предоставили Линкълна. Аз лично няколко пъти съм го взимала от гарата. Децата ми също са го взимали. Много пъти", разказва Христова. Тя обяснява, че са семейни приятели с Кирил и когато той идвал в София им гостувал. "Дядо Кирил беше много, много обичан митрополит. Освен че беше духовник, той беше и земен човек. Той с всеки намираше общ език, не се възгордя, не се самозабрави. Остана си такъв, какъвто го познавам. А аз го познавам много, много преди да стане епископ. Когато се запознахме, беше най-обикновен монах, едно бедно момче", спомня си Грета Христова, която е журналист.
