Ядем панагюрска луканка с месо от Аржентина

Панагюрската луканка, филето „Елена” и горнооряховският суджук, които наскоро бяха обявени от Европейската комисия като продукти със защитен географски произход, всъщност не са български. Оказва се, че слагаме на масата си деликатеси, приготвени от месо, внесено от ЕС и Аржентина. „Определено има недостиг на български суровини за производството на месни продукти и това е един голям проблем”, коментира пред „Новинар” инж. Живка Георгиева от сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти”.

Има голям недостиг на българско месо и особено говеждо, тъй като у нас вече почти не се отглежда едър рогат добитък, уточни тя. „Суровината се внася основно от ЕС, тъй като вносът от трети страни е много по-труден”, обясни инж. Павлина Лилова от Асоциацията на месопреработвателите. Много по-вероятно е обаче да замезваме с луканка аржентинско производство. „Българските производители масово не работят с родно месо и внасят откъдето им падне”, коментираха експерти.

Според запознати българското месо не е предпочитано, тъй като е прясно и цената му е прекалено висока. Затова родните производители внасят консервирана мръвка от Аржентина, която после ние слагаме на трапезата си като суджук и филе „Елена”. „От 85 до 90 на сто от месото, с което се правят българските деликатеси, не е българско”, отбелязаха специалистите. Въпреки това, дори с вносно месо, панагюрската луканка, произведена у нас, скоро може да пробие на европейския пазар.

„Ще започнем стъпки към износ след 6 месеца”, обясни инж. Лилова. „До този момент усилията ни бяха насочени към оформянето на документите и събирането на исторически данни, така че да защитим продуктите си пред ЕС”, допълни тя. Тепърва ще се мисли и за износ към трети страни. Родни продукти, направени по стара семейна рецепта, вече са стъпили на Стария континент.

„Търговци, които имат обекти в чужбина, идват и си купуват от нашите продукти, които след това продават там”, отбеляза инж. Георгиева. Нейната фирма произвежда деликатесите „Воденско бабе”, „Воденска кълцаница” и „Воденски деликатес”, които са добре приети не само от родните потребители, но и сред българската общност в странство.

От бранша посочиха като голям проблем липсата на българска фирма, която да сертифицира традиционните защитени месни деликатеси. "Това доста оскъпява продуктите, но в момента тече процедурата по регистрация на българска сертифицираща фирма", коментира инж. Георгиева. Руското ембарго не се отразява негативно на българските производители, тъй като износът на такива продукти за Русия е много малък, обявиха още от бранша. 

Искат 5 на сто от храните в забавачките да са био

Поне 5 процента от храните в детските градини да са от биопроизводство. За това настояват от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

„Тази практика вече е известна в Европа. В Швеция 10 на сто от храните в детските и обществените заведения са био”, заяви д-р Камен Николов от БАБХ.

Според него това не само ще научи децата да се хранят здравословно, но и ще стимулира биопроизводителите, тъй като ще имат сигурен пазар.

„От Асоциацията на биопроизводителите и Министерството на земеделието и храните приветстваха идеята, но въпросът трябва да се уреди нормативно”, коментира той. Според Николов мярката трябва да бъде включена в Наредба № 2 за здравословното хранене на децата от 0 до 3 години. /"ПЕТЕЛ"

Следете 24 часа в денонощието най-ексклузивните новини от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!