Юлия Георгиева: Бедствието, наречено паника

Цяла България се обедини зад една кауза – преодоляване на пораженията след ужасяващия потоп във Варна и Добрич, взел невинни жертви, сред които и деца. Ден след ден се рине кал и тиня. Ден след ден банковата сметка в полза на потърпевшите набъбва. На помощ се притекоха и бедни, и богати – кой както може и както прецени. Всякакви местни институции нахлузиха галошите и още в първите часове бяха там, където е нужно. Защото там работят хора, същите като нас (но понякога имат нужда от пример). Настръхвахме и плакахме заедно с пострадалите, изпращахме загиналите. Плакахме обаче и от щастие – от факта, че сме сърцат народ, способен да се обедини срещу нещастието.

Сълзите ни обаче бяха заменени с гняв, когато поредното „бедствие“ в ефира накара хората да настръхнат. Малко ли ни беше досега, че трябва някой да всява паника и изкуствено да дестабилизира и без това катастрофиралата ни държава, да изостря за пореден път недоверието, което и без това вече е на предела? Има още нещо, което предстои, този път по план, през октомври. От нас зависи дали ще е за добро, или не.